Решение № 14168 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1121/2014 г.

Решение № 14168 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1121/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, против решение № 2810/12.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2326/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 09 1205501/11.04.2013 г., потвърден с Решение № 698/11.07.2013 г. на Директора Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, за непризнат данъчен кредит в размер на 20 060 лв. с прилежаща лихва в размер на 2 898.65 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 8 112.15 лв. с прилежащи лихви 852.91 лв. - в частта за отказан данъчен кредит в размер на 17 960 лв. с прилежащите лихви за данъчни периоди м. 09.2011 г., м. 10.2011 г., м. 11.2011 г., ведно с допълнително установен корпоративен данък за 2011 г. за разликата от 6 610.31 до установеният с РА размер на корпоративен данък от 8 112.15 лв., ведно с прилежащите лихви. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА в посочената по-горе част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Родопи войс" ООД, гр. Кърджали, чрез пълномощника си адв. Божикова, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания пред АС РА № 09 1205501/11.04.2013 г., потвърден с Решение № 698/11.07.2013 г. на Директора Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, са установени задължения за непризнат данъчен кредит в размер на 20 060 лв. с прилежаща лихва в размер на 2 898.65 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 8 112.15 лв. с прилежащи лихви 852.91 лв. С решение № 2810/12.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2326/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив този РА е отменен в частта за отказан данъчен кредит в размер на 17 960 лв. с прилежащите лихви за данъчни периоди м. 09.2011 г., м. 10.2011 г., м. 11.2011 г., ведно с допълнително установен корпоративен данък за 2011 г. за разликата от 6 610.31 до установения с РА размер на корпоративен данък от 8 112.15 лв., ведно с прилежащите лихви и жалбата на "Родопи войс" ООД, гр. Кърджали против РА е отхвърлена в останалата част. Предмет на настоящето касационно производство е решението на АС в частта, в която е отменен РА, тъй като срещу останалата му част не е подадена касационна жалба, поради което е влязло в сила. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК и осъществено в съответствие с правилата му. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. По същество на спора, административният съд е приел за доказано наличието на реално извършени доставки по 9 броя фактури издадени от "РИА Евтимов" ЕООД с предмет - изработка на рекламни материали - брошури, календари, дипляни, листовки, тефтери. Посочил е, че услугата, предмет на процесните фактури съответства по вид, количество и качество на уговореното между страните. Това съответствие в случая съдът е установил посредством предмета на договора за рекламни материали от 9.08.2011 г., както и със съдържанието на приемо-предавателните протоколи. Начинът на извършването на приемо-предаването на материалите и размяната на документите съдът е приел за изяснено от показанията на разпитаните свидетели Братанова и Кулаклиева, като е обсъдил възможната им заинтересованост с оглед отношенията им с ревизираното лице, но е преценил, че изявленията на свидетелите предават лични и непосредствени впечатления от собствено извършени действия, информацията е конкретна и последователна и не противоречи на събраните писмени доказателства, като частично допълва данните относно механизма на документиране приемо-предаването и мястото на предаване на вещи с предаване на протоколи между страните. Приел е, че към датата на сключване на договора изпълнителят разполага с персонал от специалисти с оглед естеството на услугата, като е отчел данните за сключени граждански договори. Приел е, че твърденията в хода на ревизията, че транспортът на рекламните материали е осъществен с лични МПС на управителя, се потвърждават от свидетелите и в писмените обяснения на прекия доставчик. Съдът е приел, че макар плащането между съконтрагентите да не е законова предпоставка за възникване и упражняване на право на данъчен кредит, сред доказателствата за реално извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури - движението на парични ценности да е предприето на правно основание. Позовал се е на заключенията на назначените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, които според него съответстват на доказателствата в ревизионната преписка, кореспондират със свидетелските показания и обективно представят факти, установени със специални знания. Съдът е обобщил, че в договора е уточнен вид и характер и единична цена на бройка на всеки отделен артикул, а страните са приели, че при договорена цена се изготвя фактура. Данни за количеството на изработените рекламни материали /дипляни, брошури, календари т. н./ и техния вид са посочени и в протоколите за приемане на извършената работа. С договора са конкретизирани параметрите на възложените услуги. При тези данни, потвърдени със свидетелските показания и двете експертизи, е приел, че обективно съществуващата облигационна връзка между страните по договора е проявена в действително изпълнение. С оглед изхода на спора в частта по приложението на ЗДДС, РА относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството - жалбоподател за 2011 г. в посока увеличение с непризнатия данъчен кредит по фактури № № 909/27.09.2011 г., 920/29.09.2011 г., 921/29.09.2011 г., 924/30.09.2011 г., 933/30.09.2011 г., 985/31.10.2011 г., 1004/21.11.2011 г., 1014/28.11.2011 г., 1035/30.11.2011 г., издадени от "РИА Евтимов" ЕООД, е неправилен. Обжалваният РА относно определените задължения по ЗКПО в тази си част също е отменен. Решението е правилно. Неоснователно е водещото оплакване на касатора, че изводите на първостепенния съд, довели до частична отмяна на РА са необосновани, тъй като същите са формирани при неправилно установяване на фактическата обстановка. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и въз основа на това е формирал правилни изводи за основателност на жалбата срещу РА в посочената по-горе част. В съответствие с доказателствата по делото е приел, че въз основа на посоченото във фактурите и договора се установява предметът на процесните доставки - услуги, изразяващи се в предпечат и печат на рекламни материали, в това число и пълноцветен печат във връзка с абонаментна кампания 2012 г. на вестниците "Родопи войс", "24х7 Родопи", "Смолян" и "Делник", както и във връзка с местни избори 2011 г. Обосновано е прието също, че услугата е извършена от прекия доставчик "РИА Евтимов" ЕООД в производствената му база в кв. Хладилника в гр. София, от където рекламните материали, предмет на фактурите, са транспортирани с личните автомобили на управителя на "Родопи Войс" ЕООД. В тази връзка вярно е отчетено, че са представени 9-те процесни фактури с предмет различните рекламни материали, с приемо-предавателни протоколи за приемо-предаване на рекламните материали, датите на които съвпадат с датите на фактурите. Към фактурите са представени фискални бонове за плащане в брой, с дати, по-късни от датите на фактурите. Съдът е направил обоснована преценка за наличие на съответствие между предмета на договора, предмета на процесните фактури и описаното в приемо-предавателните протоколи, в които изработените стоки са индивидуализирани с вид, единична цена, количество и стойност и с конкретен тираж. Въз основа на тази оценка съдът е формирал правилния извод за изпълнение на договора. При правилно очертаване на основния спорен въпрос - налице ли са реално осъществени доставки на услуги по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС, съдът законосъобразно му е дал положителен отговор и е счел жалбата за основателна. След тълкуване на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9 ЗДДС и предвид фактите по делото, съдът е изградил правилни изводи, че приходната администрация е направила необосновани фактически констатации за липсата на доставката, което е довело до незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Неоснователно касаторът твърди, че е безспорно установено, че доставчикът не разполага с необходимия трудов и материален ресурс за осъществяване на процесните доставки. Към доказателствата по делото е приобщен договор за наем на производствената база в кв. Хладилника, гр. София, пет граждански договори, инвентарна книга и дневници за продажби на доставчика. Нормално е гражданските договори да са еднотипни, когато изхождат от едно и също дружество. Фактът, че наетите лица не са декларирали съответно изплатен и получен доход от извънтрудови правоотношения не е основание да се приеме, че такива правоотношения не съществуват. Доводът на касатора, че тези доказателства са представени едва с възражението срещу ревизионния доклад не следва да влияе на доказателствената им сила, още повече, че те напълно съответстват на останалите доказателства по делото, и най-вече заключенията на ССЕ и СТЕ, който са извършили проверка на място в счетоводството на доставчика и съответно в производствената му база. Съгласно ССЕ в инвентаризационния опис на ДМА към 31.12.2011 г. са описани машини, съоръжения и оборудване, които съгласно СТЕ са достатъчни за производството на процесните рекламни материали. Достатъчен е и наличният персонал, както и материалите, с които е разполагал "РИА Евтимов" ЕООД. Наличието на кадрова и техническа обезпеченост се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели, които лично са били в производствената база и са видели машините и работниците. В тази връзка неоснователни са и оплакванията, че съдът неправилно е ценил показанията на свидетелите, тъй като от една страна те са заинтересовани, поради връзката им с ревизираното лице, а от друга фактите, установени с тях, не кореспондират с документите по делото. Както правилно е преценил и АС, описаният от свидетелите начин на провеждане на рекламната кампания, на приемо-предаването и на транспортирането на материалите частично допълва и не противоречи на събраните доказателства. Съдът правилно е ценил свидетелските показания с оглед на останалите доказателства по делото, като е отчел евентуалната им заинтересованост. От обстоятелството, че свидетелите не са споменали името на Николай Бубов, лицето подписало документите и управител и едноличен собственик на "РИА Евтимов" ЕООД, не следва да се правят изводи, че те не кореспондират с доказателствата по делото. Неоснователни са твърденията на касатора, че ревизираното лице е трябвало да знае, че сделката, в която участва е част от данъчна измама, извършена от друг стопански субект нагоре по веригата, поради което съгласно цитираната в касационната жалба практика на СЕС може да му се откаже право на приспадане на данъчен кредит. В реда на изложените мотиви настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са били налице основания за позоваване в разглеждания казус на Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, доколкото същото не тангира пряко с конкретната фактическа обстановка по спора. Предвид изводите за реалност на процесните доставки и неправилно установени задължения по ЗДДС на "Родопи войс" ЕООД логично АС е приел, че неправилно е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2011 г. В посока увеличение с непризнатия данъчен кредит по процесните 9 броя фактури. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Този документ следва да удостоверяват реално извършените сделки между контрагентите. В тази връзка и с оглед изложеното относно реалността на доставките по процесните фактури следва, че като е преценил, че сделките, предмет на фактурите, са реално извършени и е отменил РА относно увеличението на финансовия резултат с размера на непризнатия данъчен кредит по тях, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение на първоинстанционния съд не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1200 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,