Решение № 6240 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2796/2017 г.

Решение № 6240 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2796/2017 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адвокат Е. Ф., в качеството й на процесуален представител на А. Я. Л. против решение № 90 от 06.01.2017 г., постановено по адм. д. № 2393/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, второ отделение, 27 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и на оспореното експертното решение на НЕЛК, като на административният орган да бъдат дадени указания относно приложението на закона. Ответниците - Националната експертна лекарска комисия, Национален осигурителен институт, Агенция за хората с увреждания, РДСП гр. С. и ТЕЛК при "Втора МБАЛ" ЕАД - С., не са взели отношение. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна, за която решението на АССГ е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, съставът на Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на А. Я. Л., против експертно решение № 142 от заседание № 21 от 10.02.2016 г., издадено от Първи специализиран състав по неврологични болести на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Анализът им е обоснован с оглед релевантността на фактите и обстоятелствата към правните норми, които са приложени правилно. Пред АССГ А. Л. е оспорил експертно решение (ЕР) № 142 от заседание № 21 от 10.02.2016 г., издадено от Първи специализиран състав по неврологични болести на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). С последното е отменено експертно решение № 1028 от заседание № 68 от 30.04.2015 г. на ТЕЛК при "Втора МБАЛ" ЕАД - С. по процента на трайно намалена работоспособност, който е завишен от 58% на 61% и решението на ТЕЛК е потвърдено по останалите поводи. Предвид така постановеният от НЕЛК акт на медицинската експертиза следва да се има предвид, че същият има двояка правна природа. От една страна той представлява административен акт, от който за освидетелстваното лице възникват права и задължения, както и за административните органи и организации да се съобразяват с него. От друга страна той съдържа експертиза на трайно намалената работоспособност. Медицинската преценка на здравословното състояние на лицето към момента на експертизирането му, не е от компетентността на съда, тъй като изисква специални знания в областта на медицината. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, последният приложим в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. Специалната разпоредбата на чл. 171, ал. 2, предложение второ АПК изрично предвижда, че вещи лица съдът може да назначава и служебно. Правилно съдът е определил задачата на вещите лица да дадат оценка на трайно намалената работоспособност на Л. към 10.02. 2016 г., от която дата е експертното решение на НЕЛК. Това е така, тъй като всяко медицинско освидетелстване и изготвяне на медицинска експертиза отразяват здравословното състояние на лицето към момента на постановяване на административния акт на експертизата на работоспособността. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ако в здравословното състояние на лицето е налице влошаване след издаване на експертното решение на НЕЛК, то пред него съществува възможността да инициира ново предсрочно производство пред ТЕЛК, макар че в случая срокът е изтекъл на 10. 02. 2017 г., тъй като ЕР на НЕЛК е за срок от една година. Не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като съгласно чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето експертизата на трайно намалената работоспособност се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. От обясненията на вещите лица става ясно, че извършването на работна проба за натоварване трябва да се осъществи в болнично заведение, в каквото Л. не е постъпвал преди експертизирането, т. е. липсва медицинска документация, както и че извършването на тази проба крие риск, с оглед претърпения мозъчен инсулт. Двучленната съдебномедицинска експертиза, изготвена от специалист по нервни болести и неврохирургия и от специалист по вътрешни болести и кардиология е отговорила и на поставените от адвокат Е. Ф. в молбата й от 06.12. 2016 г. въпроси. В съдебното заседание, състояло се на тази дата, след изслушване на вещите лица, медицинската експертиза не е била оспорена, включително и от процесуалния представител на жалбоподателя. Съгласно чл. 200, ал. 2 ГПК вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението. В разпоредбата на чл. 200, ал. 3, предложение второ ГПК изрично е посочено, че оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Оспорване на заключението пред касационната инстанция е процесуално недопустимо. Съдът не е възприел безкритично медицинската експертиза, а е изложил подробни съображения относно спазените от административния орган изисквания по приложения № 1 и 2 към чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ 2010 г.), които съображения не е необходимо да бъдат възпроизвеждани отново в тези мотиви, тъй като се споделят изцяло от касационната инстанция. По делото не са установени заболявания, съществуващи към момента на издаване на експертното решение на НЕЛК, които да не са съобразени от административния орган, както и наличните заболявания да обуславят при Л. по-висок процент на трайно намалената работоспособност. Необосноваността като касационно основание не опорочава фактическите констатации на съда, поради допуснати от него процесуални нарушения. Тя обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от категорията на посочените не са били допуснати при постановяване на оспорения съдебен акт. Изложените в тези мотиви съображения налагат изводи за липсата на касационни основания и обуславят оставяне в сила на оспореното решение. Разноски по това дело не са претендирани, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,