Решение № 481 от 11.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1526/2013 г.

Решение № 481 от 11.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1526/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Подсъдимият С. М. Я. е подал ръкописна жалба срещу потвърждаването в Бургаския апелативен съд на осъдителната присъда спрямо него, която издал Сливенският окръжен съд. Присъдата - 10/14.III.2013 г. по нохд № 19/2013 г., е за убийството на тъста на С. Я., 63-годишния В. Н. В., извършено на 24.III. 2012 г. по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК; наложеното наказание - 18 години лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В гражданската част на присъдата са уважени частично исковете на съпругата и четиримата пълнолетни низходящи на убития (дъщери и син) за причинените им неимуществени вреди, съответно 40 000 и по 30 000 лева. Потвърждаващото присъдата решение - 80/14.VI.2013 г. по внохд № 80/2013 г., е постановено след въззивна жалба от името на подсъдимия. В подадената сега (касационна) жалба се иска намаляване на наложеното наказание като се посочват обстоятелствата, които подателят и? смята, че подкрепят искането му. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия в него прокурор - единствената друга страна извън подсъдимия и защитника му, е за нейното отхвърляне като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Наложеното наказание не е явно несправедливо. По своя вид наказанието е по най-леката алтернатива, предвидена в закона за извършеното престъпление, при това с 2 години под максималния и? размер. Такова наказание е близко по размер и до онова, което подсъдимият би могъл да получи съобразно чл. 58а НК при дадено от него съгласие да бъде проведено съкратено съдебно следствие в първата инстанция - така че съжалението му в тази насока като жалбоподател е в известен смисъл напразно. Обстоятелствата, изтъкнати още в жалбата, независимо дали са взети предвид изрично при индивидуализацията (оказаното съдействие на разследването, спецификата на психичното здраве на подсъдимия) или не (влошените отношения с пострадалия, отношението му към труда) не могат според ВКС да смекчат допълнително санкционирането - даже и при отчитане на служебно констатираното процесуално недопустимо мотивиране в предходните инстанции с липсата на самокритичност и съжаление за извършеното (вж. повече например в р. 157/92-I, Сб., с. 43; р. 199/94-I, Сб., с. 20; р. 29/09-I, Бюл. 8/09, с. 4). Ръководен от всичко изложено и с оглед на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I наказателно отделение