Решение № 3580 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9918/2020 г.

Решение № 3580 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9918/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Поизводството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив, представлявана от кмета Здравко Димитров, чрез юрисконсулт Д. К., срещу Решение № 1370/27.07.2020 г., постановено по адм. дело № 634/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е потвърден Aкт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 4/27.12.2019 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Пловдив (РИОСВ – гр. Пловдив), с който е установено по основание и размер задължение на община Пловдив с главница 573 646, 81 лв. и законна лихва 114 729, 35 лв., равняващи се на общо 688 376, 16 лева. В жалбата се поддържат доводи за необоснованост на първоинстанционното решение, както и нарушение на материалния закон, които представляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски. Ответникът – Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Пловдив, моли в писмен отговор да бъде отхвърлена касационната жалба, а решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на Община Пловдив против АУПДВ № 4/27.12.2019 г. на Директора на РИОСВ Пловдив, с който за Община Пловдив – като собственик и оператор на регионално депо за неопасни отпадъци, намиращо се в землището на с. Цалапица, община Родопи, притежаващ комплексно разрешително № 355-Н0/2008 г., са установени задължения в размер на 688 376, 16 лв., от които 102 214, 97 лв. главница за непреведени месечни отчисления по чл. 60 ЗУО, 471 431, 84 лв. главница за непреведени месечни отчисления по чл. 64 ЗУО, както и 20 442, 99 лв. лихви за невнесените отчисления по чл. 60 ЗУО, а също и 94 286, 36 лв. за невнесените отчисления по чл. 64 ЗУО, изчислени към 09.09.2019 година. С оспорваното пред настоящата инстанция решение жалбата на Община Пловдив против АУПДВ е отхвърлена като неоснователна. При постановяване на този резултат решаващият съд е преценил, че АУПДВ № 4/27.12.2019 г. на Директора на РИОСВ Пловдив е издаден от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила и при съответствие с материалните разпоредби и целта на закона. Спазен е редът за отправяне на покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок от връчването й, както и за уведомяване за започване на производство съгласно чл. 26 АПК. Съдът е установил също, че размерът на отчисленията в оспорвания АУПДВ е определен правилно, на база подадените от Община Пловдив към РИОСВ Пловдив справки, както и чрез проверка, данните от която съвпадат с тези, подадени от Община Пловдив, като са обективирани в Констативен протокол. По този начин е установено, че Община Пловдив не е превела месечни обезпечения по чл. 60 ЗУО и месечни отчисления по чл. 64 ЗУО за общините Родопи и Стамболийски, ползватели на регионалното депо за неопасни отпадъци, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 година. По делото е назначена ССчЕ, чието заключение потвърждава установените суми с АУПДВ, като същата не е оспорена от страните. Съдът е направил преценка, че изискванията на Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци са спазени. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, обсъдил е възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. По делото не е било спорно, че именно Община Пловдив е собственик на общинско депо за неопасни отпадъци, намиращо се в землището на с. Цалапица, община Родопи, притежаващ комплексно разрешително № 355-Н0/2008 година. Видно от материалите по делото, за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. депото, стопанисвано от Община Пловдив, е извършвало обезвреждания на неопасни отпадъци чрез депониране, ползватели на което са били общините Стамболийски и Родопи. Съгласно разпоредбите на чл. 60 ЗУО всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото, а когато собственик е община, както е в процесния случай, обезпечението се извършва чрез месечни отчисления в банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Според разпоредбата на чл. 64 ЗУО пък, която цели да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване, отчисленията се определят в левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. В смисъла на цитираната относима правна уредба първоинстанционният съд правилно е преценил, че адресат по процесния АУПДВ е именно Община Пловдив. Обосновани са мотивите на съда, че задължението за превеждане на отчисленията произтича от прякото задължение за предоставяне на обезпечения, респ. отчисления, т. е. адресат на задължението за предоставяне на обезпечение под формата на отчисления, покриващи бъдещите разходи за закриване и следексплоатационни грижи за площадката на депото, както и за задължението за превеждане на отчисления за обезвреждане на отпадъци, е собственикът на депото. Именно до него е предвидено да се изпрати поканата за доброволно изпълнение според чл. 26, ал. 2, т. 7 от Наредба № 7 от 19.12.2013 година. Действително, не е предвидено като основание за освобождаване на собственика на депото от задължението за предоставяне на обезпечение, респ. за превеждане на отчисления, хипотеза, в която ползвател на депото не му е заплатил направените разходи за предоставяне на обезпечение, респективно не му е превел в срок дължимите отчисления. Съобразно изискванията на чл. 3, ал. 5 и чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. освобождаване от задълженията не произтича и от факта на уведомяване на ползвателите – общини Родопи и Стамболийски, от страна на собственика Община Пловдив. Тези аргументи, посочени в решението на Административен съд – Пловдив, се споделят и от настоящия състав на Върховния административен съд, Осмо отделение. Касационната жалба е неоснователна, тъй като решението на първоинстанционния съд е обосновано, като е постановено след анализ на относимите доказателства и е съобразено с релевантната правна уредба. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, трябва да бъде оставено в сила. По отношение на разноските – такива не следва да се присъждат на ответника РИОСВ – Пловдив, защото същият не е представляван от юрисконсулт в касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,