Решение № 5963 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3621/2026 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Н. Н., чрез адв. Янков, срещу решение № 1787 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1837/2025 г. по описа на Административен съд -Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът му против Министерство на вътрешните работи за сумата над 1 000 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, до пълния претендиран размер от 20 451,68 евро / 40000 лева/. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че определения от съда размер на обезщетението противоречи на нормата на чл. 52 ЗЗД. Счита, че съдът не е извършил пълна и обективна преценка на фактите по делото. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер, заявен в исковата молба. Представя два броя статии от медиен сайт „Флагман“. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Пиперкова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С решението си Административен съд – Бургас е осъдил Министерство на вътрешните работи да заплати на В. Н. Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 евро, причинени от отменена като незаконосъобразна Заповед № RB 202004-001-04/К-40 от 14.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено служебното му правоотношение в МВР, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил исковата претенция в останалата ѝ част за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 20 451,68 евро /40 000 лв./ С решението са присъдени и разноски на страните съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд, след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е приел, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е частично основателен по следните съображения: Съдът е приел за безспорно установено, че със Заповед № RB 202004-001-04/К-40 от 14.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи на В. Н. Н. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено служебното му правоотношение в МВР, като впоследствие тази заповед е била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за частично основателна предявената от В. Н. Н. срещу МВР претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е заключил, че са налице кумулативно предвидените в чл. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди – отменен като незаконосъобразен административен акт, реално претърпени от ищеца вреди във вид на силни притеснения, тревожност, чувство за несправедливост, срам, затваряне в себе си, нежелание за общуване с близки и приятели и негативни преживявания, свързани с невъзможността да осигурява в пълен обем издръжката на семейството си след уволнението. Съдът е приел за недоказани останалите твърдения на ищеца относно претърпени вреди с по-висок интензитет, включително наличието на депресия, трайно влошено здравословно състояние, необходимост от специализирана психологична или психиатрична помощ, както и твърденията, че уволнението е било извършено по унизителен начин и публично разгласено от ответника, довело до уронване на честта, достойнството и обществената му репутация. След подробен анализ на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и изхождайки от обективните критерии за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е осъществено, последиците от него, продължителност и интензитет на търпене на вредите, административният съд е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 1000 евро, поради което е отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 20 451,68 евро. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно частичната основателност на предявения иск и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Не се установяват сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено при правилно установена фактическа обстановка и след пълно обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на административния съд са формирани въз основа на относимите писмени и гласни доказателства и съответстват на приложимия материален закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото безспорно е установено наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед № RB 202004-001-04/К-40 от 14.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на В. Н. Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Установени са и претърпени неимуществени вреди, както и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и отменения административен акт. Неоснователни са оплакванията за неправилно приложение на материалния закон при определяне размера на дължимото обезщетение. При определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка на всички установени по делото обстоятелства, имащи значение за характера, интензитета и продължителността на претърпените вреди. Съдът е отчел установените чрез свидетелските показания негативни преживявания на ищеца, изразяващи се в притеснения, тревожност, чувство за несправедливост, затваряне в себе си, нежелание за общуване и притеснения относно финансовото състояние на семейството му след дисциплинарното уволнение. Същевременно са отчетени и обстоятелствата, че липсват доказателства за трайно увреждане на психичното или физическото му здраве, за проведено специализирано лечение или за настъпило заболяване вследствие на отменения административен акт. При преценка на интензитета на вредите и най-вече на срока, в който същите са търпяни, настоящият състав на ВАС намира, че присъждането на сума в размер на 1 000 евро обезщетение за неимуществени вреди, търпени от отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца с ответника, отговаря най-пълно на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Неоснователни са и доводите, че съдът не е оценил в достатъчна степен свидетелските показания. Видно от мотивите на решението, съдът изрично е кредитирал показанията на всички разпитани свидетели като последователни, логични и непротиворечиви и въз основа именно на тях е приел за доказано настъпването на неимуществените вреди. Обстоятелството, че съдът не е възприел изцяло субективната оценка на ищеца относно тежестта на преживените страдания, не означава, че доказателствата са били игнорирани или неправилно анализирани. Правилно съдът е отчел и факта, че през процесния период ищецът не е останал напълно лишен от възможност за трудова реализация и доходи. От събраните доказателства се установява, че същият е упражнявал трудова дейност на различни места, макар и извън системата на МВР и при условия, които не е възприемал като удовлетворяващи. Тези обстоятелства обосновано са били съобразени при определяне на размера на обезщетението и при преценката на действителния интензитет на претърпените вреди. Представените в касационното производство публикации не обосновават извод за по-висок интензитет на претърпените неимуществени вреди, доколкото не опровергават фактическите констатации на първоинстанционния съд. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че именно ответникът е разгласил информация относно дисциплинарното уволнение на ищеца или че е станал причина за публикуването на посочените материали. Поради това тези публикации не могат да обусловят извод за настъпили вреди с по-висок интензитет от приетия от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е приложил правилно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като е извършил необходимата съпоставка между установените по делото вреди и техния паричен еквивалент. Определеният размер от 1000 евро съответства на доказания интензитет и продължителност на претърпените неимуществени вреди и не се установяват основания за неговото увеличаване. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора в полза на ответника в касационното производство следват разноски, но предвид липсата на отправена претенция същите не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение