Решение № 12808 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 750/2014 г.

Решение № 12808 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 750/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Квалитет Систърс" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Луда Яна" № 3, ет. 5, ап. 10, подадена чрез процесуалния му представител адв. Дончева, против решение № 2182/18.10.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1738/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 161204892/5.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 500/20.05.2013 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП -оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова по съображения изложени в писмено становище и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: С РА е отказан данъчен кредит в общ размер 2 635.94 лв. за закупен бензин по фактури, издадени от "Емко М" ООД, "Макбизнес форум" ООД, "ОМВ България" ООД, "Лукойл България" ЕООД, "Шел България" ЕООД, "Бе пет" ЕООД, "Мега ойл инвест" ЕООД и "Итали" ЕООД. За фактурите, издадени от "Макбизнес форум" ООД органът по приходите е приел, че не са налице доказателства за реалност на доставките, тъй като не се установява този доставчик да е разполагал с бензиностанция или въобще недвижим имот, в който да извършва продажби на гориво. Няма регистриран обект на търговска дейност, недвижими имоти, нито автомобили. Не е открит в хода на ревизията и писмени обяснения и документи от негова страна не са представени в отговор на връчено искане по реда на чл. 32 ДОПК. Извършена е насрещна проверка на "Мега ойл инвест" ЕООД и е констатирана реалност на доставките на гориво. Въпреки това по фактурите, издадени от този доставчик и останалите доставчици без "Макбизнес форум" ООД, на които насрещни проверки не са извършвани, данъчният кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС с мотива, че горивото не е използвано във връзка с осъществяваната от ревизираното дружество дейност и на основание чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗДДС с мотива, че горивото е използвано за личните потребности на управителя. За да достигне до този извод, органът по приходите е приел, че от една страна са съставяни пътни листове за пътувания в цялата страна, но от друга дружеството е декларирало приходи от осъществяваната от него посредническа дейност при покупки и продажби на недвижими имоти от сключени 11 договора, отнасящи се за недвижими имоти само в региона на гр. Пловдив. Основателен е доводът на касатора, че собствеността на дружеството върху автомобилите в периодите, в които за тях са съставяни пътни листове, е доказана чрез представените договор за лизинг, митническа декларация и нотариално заверен договор за замяна, както и свидетелствата за регистрация, противно на приетото от съда. Това обстоятелство е прието за доказано и от ревизиращия екип. Правилно обаче съдът е посочил в мотивите на своето решение, че при липсата на конкретна сключена сделка за целия ревизиран период извън Пловдивския регион, в тежест на ревизираното лице е да представи доказателства, установяващи връзката между пътуванията до вписаните в пътните листове населени места и осъществяваната от него дейност - възложено проучване на конкретни недвижими имоти, проучване цени на недвижими имоти в различни населени места във връзка с възложено посредничество, осъществяване на контакти с потенциални клиенти и пр. При липсата на такива доказателства законосъобразен е неговият извод, че такава връзка не може да бъде установена. Неизвършването на насрещни проверки в хода на ревизията на всички доставчици не е било наложително с оглед фактическите и правни основания, на които е отказан данъчният кредит. С РА е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 134 лв. по една фактура, издадена от "Арис Дизайн" ЕООД с предмет рекламни химикали, рекламни запалки и рекламни брошури. Доставчикът не е открит в хода на ревизията и писмени обяснения и документи от негова страна не са представени в отговор на връчено искане по реда на чл. 32 ДОПК. При липсата на потвърждение на извършената сделка от страна на този доставчик и доказателства за счетоводното й отразяване, респ. за наличието у него на изброените материали, доказателства за изработването на рекламните брошури или превъзлагане на изработването им, както и дерегистрацията му по инициатива на данъчния орган, поради неоткриването му на декларирания адрес само два месеца след издаването на фактурата, основателно е направеното оспорване от страна на ревизиращия екип на реалността на доставката изобщо, в т. ч. и на това, че доставчик по нея е дружеството, издало фактурата. В тази връзка т. 62, т. 63 и т. 64 от решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, на което жалбоподателят се позовава, е прието, че данъчните органи са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции. Те следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи. За тази цел всяко данъчнозадължено лице е длъжно да води достатъчно подробна отчетност, за да даде възможност за прилагането на ДДС и неговия контрол от данъчните органи. Както беше посочено по-горе, доставчикът на жалбоподателя не е открит при извършените насрещни проверки. Поисканите му документи не са представени. Неоснователно е твърдението на касатора, че единствено фактурата е необходима и достатъчна, за да бъде признато правото на данъчен кредит. Точно обратното е прието в т. 47 от решение на СЕС от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 "ЛВК-56" ЕООД: "От една страна в съответствие с чл. 203 от Директива 2006/112 издателят на фактура дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка. От друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от посочената директива упражняването на правото на приспадане от получателя по фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки." Следователно, доказването на осъществена облагаема доставка е основна предпоставка за признаването на правото на данъчен кредит. От представените на вещото лице счетоводни документи на доставчика /без проверка в неговото счетоводство/ то е констатирало само начисляването на ДДС по кредита на сметка 453 2 и дебита на сметка 411 "Клиенти". Не се установява според заключението на експерта нито отразяване на приходи от продажбата по процесната фактура по кредита на сметки от група 70, нито изписване на стоката във връзка с фактурата. С РА е отказан данъчен кредит в общ размер 4 198.40 лв. по четири фактури, издадени от "Вива Комерс" ЕООД, с предмет рекламни химикали, рекламни запалки, рекламни брошури и облепване на автомобил. В отговор на връченото искане доставчикът представя фактури за закупени от него химикалки и запалки, по отношение на които фактури е видно, че са му издадени след като той е издал процесните фактури на жалбоподателя. По отношение на рекламните брошури и облепването на автомобила никакви други документи извън фактурите, издадени на дружеството-жалбоподател, не са представени. По представените счетоводни документи на доставчика отново без да е извършвана проверка на място в неговото счетоводство вещото лице счетоводител не установява отново изписване на стоки във връзка с издаването на процесните фактури и това е обяснимо с оглед констатираното по-горе, че фактурите от предходни доставчици са издадени след издаването на фактурите на жалбоподателя. В случая не става въпрос за установени нередности, допуснати от предходни доставчици по веригата, а не от прекия доставчик, както твърди касаторът, а за непредставяне на доказателства, от които може да се направи обоснован извод за това, че рекламните материали действително са получени от ревизираното дружество. Неоснователен е и доводът на касатора за допуснати нарушения в хода на ревизията при извършването на насрещните проверки на този доставчик във връзка с адреса, на който е търсен. Факт е връчването на искането и представянето от страна на доставчика на фактурите, по които той е получател. С оглед на това не може да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на правилата за извършване на данъчна ревизия, регламентирани в ДОПК, и принципите за служебно начало и безпристрастност. По аналогичен начин стои въпросът с фактурата, издадена от "Корект Комерс 23" ЕООД с предмет "машина рабицова мрежа". Този доставчик също не е открит в хода на ревизията, а също така документи от негова страна не са представени. Не са представени такива и от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Допуснатите грешки на някои места в ревизионния доклад относно предмета на фактурата не означават непременно неправилно установени факти, които съдът е трябвало да съобрази, но не го е направил. Вярно е, че ревизиращият екип не е извършил в хода на ревизията оглед с цел да установи дали такава машина се намира при жалбоподателя или не, но изложеното в мотивите на потвърждаващото РА решение е, че с оглед ненамирането на доставчика и непредставянето на необходимите счетоводни документи се оспорва осъществяването на доставката от посочения доставчик, дори и ревизираното дружество да разполага в действителност с такава машина. Отделно от това жалбоподателят е можел да установи твърдения от него факт, че притежава машината и тя се намира при него, както и че размерите й позволяват да я транспортира с лек автомобил без да се налага да използва товарен такъв, чрез оглед и в съдебното производство, но такова доказателствено искане не е било заявено. С оглед на изложеното, решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, според която юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, което не е за всяка инстанция, а общо за съдебните производства, както и с оглед на това, че с първоинстанционното решение такова възнаграждение е присъдено в размера, съответстващ на минималното възнаграждение за един адвокат, за касационната инстанция във връзка с изготвен отговор на касационната жалба без процесуално представителство, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение