Решение № 1342 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2019 г.

Решение № 1342 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на С. Петров Кръстев от гр. Пазарджик, подадена чрез пълномощник – адвокат Ц. Митева, против Решение № 177/21.03.2019 г., постановено по административно дело № 1021/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 2402/16.10.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, нареждаща премахване на незаконен строеж "Масивна сграда", собственост на С. Кръстев, изпълнен в УПИ V-търговия и услуги, кв. 84 а по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес [улица]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, като се оспорват правните изводи на съда относно законосъобразност на процесната заповед. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени оспорения административен акт и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. На проведеното по делото открито съдебно заседание, за касационния жалбоподател и за ответника, редовно призовани, не се явяват представители. От ответната страна – Кмета на Община Пазарджик, чрез главен юрисконсулт П. Виячева, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на общината за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено, тъй като не страда от сочените основания за касирането му. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пазарджик е заповед, издадена от Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на С. Петров Кръстев да премахне установен незаконен строеж "Масивна сграда", изпълнен в УПИ V-търговия и услуги, кв. 84 а по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес [улица], представляващ масивна едноетажна сграда с размери 5, 90 м. / 5, 70 м. и височина кота стреха – 3, 15 м., кота било – 5, 35 м., изградена от тухлена зидария със стоманобетонна плоча и стоманобетонни колони, с двускатен покрив от дървена конструкция, покрит с керемиди. Строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида и характеристиките на сградата, както и обстоятелството, че е изградена без строителни книжа, са били установени посредством събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на назначеното вещо лице и не са били опровергани от жалбоподателя по съответния ред. Въз основа на тези факти, правилен и обоснован е изводът на съда за това, че описаната в заповедта сграда представлява строеж по смисъла на закона, правилно категоризиран от пета категория. Неоснователно е възражението за липса на достатъчна индивидуализация на строежа, по съображенията, изложени от първостепенния съд, тъй като това възражение е било поддържано и пред него. Независимо, че в заповедта не е посочено конкретното местонахождение на сградата, а само имота, в който се намира, не се поражда съмнение относно нейното индивидуализиране, тъй като същата е подробно описана с размери, височина и конструкция, както и е отразена в окомерна скица, която е неразделна част от съставения констативен акт. Освен това, видно от скицата, изготвена от вещото, представляваща извадка от действащия регулационен план за имота и нанесените в него сгради, е видно, че в този имот не съществува друга сграда с подобни размери и характеристики, поради което процесната лесно може да бъде индивидуализирана. В хода на проведеното административно производство са събрани доказателства за извършителя на незаконния строеж, поради което същият правилно е посочен като адресат на вмененото със заповедта задължение за неговото премахване. Неоснователни са доводите за допуснато нарушение в процедурата по съобщаване на констативния акт и заповедта, но дори и да се приеме, че не е била налице хипотезата на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ, това не е съществено в случая и не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Очевидно съставения констативен акт е достигнал до знанието на жалбоподателя, след като от негова страна е подадено възражение срещу него. Що се отнася до редовността на съобщаването на процесната заповед, същата е от значение само досежно преценката на съда за допустимост на подадената жалба, съответно е неотносима за нейната основателност. Правилни са съжденията на съда относно отсъствието на търпимост на незаконния строеж, което в случая се определя от установеното по делото обстоятелство, че същият е изграден след 31.03.2001 г., поради което не попада в хипотезите на § 16 или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Установено е, че процесната сграда не е отразена в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пазарджик, одобрена през 2008 г., тоест се налага обективния извод, че не е съществувала към този момент, с оглед на правилото на чл. 3, ал. 5 ЗКИР, съгласно което данните, подлежащи на вписване в кадастъра, представляват доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното, което не е сторено в случая. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,