Решение № 13615 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3774/2017 г.

ВАСV отделение07.11.2018 г.докладчик Юлия Ковачева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 7 от 02.02.2017 г. по адм. дело № 283/2016 г. на Административен съд – Сливен и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Ц. против заповед № 343 з-1583/05.10.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Сливен, с която в качеството й на началник група "Отчет на пътно-транспортни произшествия, на административнонаказателната дейност и информационно-аналитичната дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Сливен, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 3-то, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2-ро и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи й е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. ОСЪЖДА Е. Ц. да заплати на Областна дирекция - Сливен сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13615 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3774/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР – Сливен против решение № 7 от 02.02.2017 г. по адм. дело № 283/2016 г. на Административен съд – Сливен. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Пред касационната инстанция директорът на ОД на МВР - Сливен се представлява от главен юрисконсулт К. Б.. Ответникът по касационната жалба – Е. Ц., представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Ответникът Е. Ц. се представлява от адвокат М. К., АК - Сливен. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд – Сливен е отменил заповед № 343 з-1853 от 05.10.2016 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР – Сливен, с която на Е. Ц., в качеството й на началник група "Отчет на пътно-транспортни произшествия, на административнонаказателната дейност и информационно-аналитичната дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Сливен, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 3-то, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2-ро и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи й е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е установил следните фактически обстоятелства: Жалбоподателката (сега ответник по касация) Е. Ц. към датата на издаване на заповедта заема длъжност началник група "Отчет на пътно-транспортни произшествия, на административнонаказателната дейност и информационно-аналитичната дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Сливен. Със заповед № 804 з-142 от 25.04.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" на служителката е възложено да въвежда протоколи от пътно-транспортни произшествия в АИС "Отчет и анализ на ПТП". Допълнителното задължение е възложено на Ц. поради липса на щат за инспектор в групата, който да изпълнява тази задача и за подобряване работата в сектор "Пътна полиция" по навременно въвеждане на протоколите в информационната система. Заповед № 804 з-142 от 25.04.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" е издадена в един екземпляр и според утвърдената практика в службата е оставена в папката с документи, предназначени за Ц.. Установено е, че заповедта не е връчвана срещу подпис на служителката. Със заповед № 343 з-1172 от 13.07.2016 г. на директора на ОД на МВР – Сливен е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпили данни за дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР срещу Е. Ц. за това, че не е изпълнила задълженията си по заповед № 804 з-142 от 25.04.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" и е определена комисия, която да извърши проверката и представи справка за резултатите от същата. В хода на дисциплинарното производство служителката е представила писмени обяснения, в които поддържа, че заповедта за въвеждане на протоколите е незаконосъобразна, не й връчвана по установения ред и всъщност е въвеждала протоколите за ПТП в АИС, с изключение на времето, през което е била в отпуск. Проверката е приключила със справка рег. № 343 р-11718 от 02.09.2016 г., в която е отразено, че старши инспектор Ц. не е изпълнила разпореденото със заповед № 804 з-142 от 25.04.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция", с което е допуснала нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР и е предложено на директора на ОД на МВР – Сливен да й наложи дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Служителката е запозната със справката на 07.09.2016 г., след което е представила допълнителни обяснения по случая. Със становище рег. № 343 з-12614 от 21.09.2016 г. комисията е потвърдила, че са налице основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителката за това, че за времето от 01.04.2016 г. до 05.05.2016 г. е допуснала описаното нарушение в справката. С оспорената пред първата инстанция заповед, дисциплинарно наказващият орган е приел, че за времето от 01.04.2016 г. до 05.05.2016 г. старши инспектор Ц. не е изпълнила заповед № 804 з-142 от 25.04.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция", с което е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР – неизпълнение на заповеди. В хода на съдебното производство съдът е приложил към делото адм. дело № 137/2016 г. на АС – Сливен, образувано по жалба на Е. Ц. против заповед № 804 з-142 от 25.04.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" и прекратено с влязло в сила определение № 152 от 26.05.2016 г. поради недопустимост на оспорването. Съдът е събрал гласни доказателства относно начина на съобщаване на вътрешнослужебните актове в сектор "Пътна полиция" и за причините, наложили издаването на заповед № 804 з-142 от 25.04.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция", като е разпитал деловодителя в сектора и заемалия длъжността началник сектор и издател на цитираната заповед, чиито показания е кредитирал. При тези фактически установявания, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но е материално незаконосъобразна, при следните съображения: Длъжността, заемана от служителката към момента на дисциплинарното й санкциониране, е ръководна. Задълженията й са регламентирани в длъжностна характеристика, според която е длъжна да организира и контролира въвеждането в АИС "Отчет и анализ на ПТП" постъпилата информация за настъпилите пътно-транспортни произшествия. В длъжностната й характеристика липсва задължение за въвеждане на протоколи за ПТП, а за организиране и контролиране дейността по въвеждането им. Заповед № 804 з-142 от 25.04.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" не е надлежно връчена на служителката срещу подпис и съдържанието й не е доведено до знанието на Ц.. Поради това съдът е приел, че вмененото й дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР не е доказано. При това положение съдът е извел извод, че в дисциплинарната заповед е посочено като нарушение неизпълнение на заповед, с която служителят не е бил запознат и следователно не е доказан субективният елемент от състава на дисциплинарното нарушение, за което е наказана. Като допълнителен аргумент съдът е изтъкнал, че наказанието е наложено за извършено нарушение в период от 01.04.2016 г. до 05.05.2016 г., а обсъжданата заповед е издадена на 25.04.2016 г., т. е по-късно, сравнение с началния момент. Така мотивиран, съдът е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд, като обсъди доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намира, че касационната жалба е основателна. Съдът е установил вярно релевантните факти по спора, но е интерпретирал погрешно същите и е достигнал до неправилни правни изводи. След като е обсъдил длъжностната характеристика на служителката, съдът неправилно е приел, че отсъствието на изрично регламентирано в нея задължение да се въвеждат протоколите от пътно-транспортните произшествия в АИС "Отчет и анализ на ПТП" е достатъчно да обоснове несъставомерност на отказа й да изпълнява тази задача в хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2-ро ЗМВР. Съгласно длъжностната характеристика на длъжността, служителката следва "да организира и контролира въвеждането в АИС "Отчет и анализ на ПТП" постъпилата информация за настъпилите пътно-транспортни произшествия на територията на областната дирекция по причини". Длъжна е също да изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия. Според длъжностната характеристика, длъжността, заемана от Е. Ц. е йерархично подчинена на началника на сектор "Пътна полиция". От събраните писмени и гласни доказателства по делото е видно, че поради съществуващи организационни проблеми и натрупване на значителен брой протоколи от пътно-транспорти произшествия, началникът на сектор "Пътна полиция" първоначално устно е наредил на Е. Ц. да предприеме мерки и лично да въвежда протоколите в автоматичната информационна система. Установено е също, че служителката е отказала да изпълнява тази служебна функция, по съображения, че не попада в длъжностните й задължения. Именно отказът й да предприеме конкретни организационни действия са причината началникът на сектор "Пътна полиция" да издаде писмена заповед № 804 з-142 от 25.04.2016 година. В тази насока са приложените по делото сведения, дадени от гл. инспектор Тодоров, заемал длъжността началник сектора "Пътна полиция" към обсъждания период. Сведенията се допълват безпротиворечиво от останалите писмени и гласни доказателства, събрани в дисциплинарното и съдебно производство. Преценката им по отделно и в съвкупност показва, че са достоверни и следва да се кредитират. В резултат на неизпълнението на възложения със заповед на прекия ръководител допълнителен служебен ангажимент на служителката, при извършената проверка е констатирано, че за времето от 01.04.2016 г. до 27.04.2016 г. не са въведени общо 69 броя протоколи, като до 05.05.2016 г. броят на протоколите се е увеличил с още 18 броя. Не почива на фактите по делото изводът на съда, че служителката не е запозната със заповед № 804 з-142 от 25.04.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция". На първо място, установено е, че заповедта й е предадена по наложилия се ред в службата - по този въпрос са събрани писмени данни и нарочни гласни доказателства, които съдът неправилно е игнорирал. На следващо място, на 28.04.2016 г. служителката е оспорила същата заповед с жалба до Административен съд - Сливен. Писмената заповед е предхождана от устно нареждане, т. е. за служителката е било ясно допълнителното й задължение. Изложените факти обуславят извод, че заповедта е станала известна на служителката, която е продължила да не изпълнява възложената й задача от началник сектор "Пътна полиция". Ето защо, заключението на съда за липса на субективна страна на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, за което е санкционирана Е. Ц., е необосновано и неправилно. Не може да се сподели и аргументът на съда относно несъставомерност на поведението на служителката за периода, посочен в заповедта, до издаването на заповед № 804 з-142 от 25.04.2016 година. Налице е неизпълнение на служебно задължение, произтичащо от заповед на прекия ръководител на Ц., която е обективирана в писмен вид и след този момент служителката е продължила да не изпълнява дейностите по въвеждане на протоколите от настъпилите пътно-транспортни произшествия. Правилно професионалното поведение на служителката е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2-ро ЗМВР и й е наложено съответното дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, при спазване на критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд-Сливен е неправилно, поради което следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Е. Ц. против заповед № 343 з-1583/05.10.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Сливен, т. к. делото е изяснено от фактическа и правна страна. С оглед изхода на спора и изричното изявление на процесуалния представител на директора на ОД на МВР - Сливен, на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 144 АПК, ответницата по касационната жалба следва да заплати на ОД на МВР - Сливен сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1