Решение № 294 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2008 г.

Решение № 294 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич (ОС) по гр. д. № 293/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба З. А. и К. А. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е отхвърлен искът на касатора срещу ответниците за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот между ищеца - продавач и ответницата - купувач, като сключен при грешка на продавача (чл. 28 от ЗЗД). Прието е, че това основание за унищожаване на договора не е установено по делото, а второто, на което се позовава ищецът като въззивник - измама (чл. 29 от ЗЗД), не е релевирано с исковата молба. Изводите на въззивния съд като краен резултат са обосновани и законосъобразни: С договор по нот. акт № 60/11.04.05 г. ищецът продал на ответницата (негова дъщеря) едноетажна къща, построена на 54 кв. м. в гр. Д., за сумата от 3 000 лв., чието получаване от продавача напълно и в брой е удостоверено в акта. Ищецът и съпругата му си запазили пожизнено право на ползване върху имота. Удостовереното в нот. акт, че ищецът го е сключил лично, след прочитането му от нотариуса и одобряване на съдържанието му от страните, не е оспорено по делото. В исковата молба се твърди, че ищецът и съпругата му, поради възрастта си - над 80 годишни и болестта на последната, се нуждаели от издръжка и гледане и срещу такива искали да прехвърлят имота. При подписване на договора ищецът - неук и слабо грамотен, действал със съзнанието, че го сключва срещу гледане и издръжка. В тази заблуда бил въведен от купувачката, която се занимавала с подготовката на документите за нотариалното изповядване на договора. Пари за имота не получил. От свидетелските показания се установява намерението на ищеца да прехвърли имота си срещу издръжка и гледане (св. К. С.) или чрез продажба (св. Я, А.), за да посрещне своите и на болната си съпруга нужди. Ответницата била подходящият приобретател поради близкородствената й връзка (дъщеря), живеенето й в съседство и обещанието да гледа родителите си. При продажбата на ищеца били предложени и дадени пари - удостовереното им в нот. акт получаване, св. К. Х. и Я. При тези данни не се установява договорът да е сключен с измама - чрез умишлено въвеждане на продавача в заблуждение относно съдържанието и последиците му, от купувача. Страните обсъждали вида на договора и се съгласили да е продажба, като възмездна сделка в полза на дъщерята на продавача, по която той да получи средства за издръжката на семейството си, както и с надеждата за бъдещи грижи и помощ от дъщеря си в изпълнение на синовен дълг. За нея, измежду децата на продавача, полагането им е най-удобно. Този вид на договора е взаимно възприет и при нотариалното му изповядване, което продавачът извършил лично, след като се запознал със съдържанието на акта и го одобрил. Последното изключва и грешка на продавача - собствената му невярна представа за самия договор, под решаващото въздействие на която е сключен той. От доказателствата по делото се установява, че продавачът не е формирал безалтернативна воля за прехвърляне на имота само срещу издръжка и гледане; съгласил се е и за продажбата му, при посочените по-горе съображения за полезността на договора и в двата случая, и го е изповядал като такъв. Въззивният съд е разгледал иска на основанията, посочени в исковата молба, макар да ги е квалифицирал само като грешка. Приел е, че договорът е сключен при ясна и вярна представа на продавача за съдържанието и приемане на последиците му, което е относимо и към двете основания за унищожение, според посоченото по-горе. Искът за унищожаване на договора поради порок във волята на продавача - ищец, при наведените с исковата молба обстоятелства, сочещи на грешка и измама, е неоснователен, както е приел и ОС. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.