Решение № 7838 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13190/2015 г.

Решение № 7838 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13190/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. П., от гр. П., подадена чрез пълномощника адвокат И. Ц., срещу решение № 601 от 15.10.2015 г. по адм. дело № 589/2015 г. на Административен съд П., с което отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-12-6 от 10.07.2015 г. на Ръководителя на ТП на НОИ П. и са присъдени разноски. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен и преписката върната на административният орган за преизчисляване размера на пенсията. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - гр. П. не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 601 от 15.10.2015 г. по адм. дело № 589/2015 г. Административен съд П. отхвърлил жалбата на А. С. П. против Решение № 2153-12-6 от 10.07.2015 г. на Ръководителя на ТП на НОИ П. и е присъдил разноски. Съдът е приел в мотивите си, че осигурителният доход се доказва само с изброените документи по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документите по утвърден образец. Не са приети твърденията на П., че установяването на осигурителния доход може да стане и с трудова книжка. Установено е от фактическа страна, че А. П. е поискал със заявление от 8.01.2015 г. да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване, на база на представените документи и данните от информационната система на НОИ, е определило осигурителен стаж за периода от 1.10.1970 г. до 1.01.2014 г. - превърнат към трета категория труд - 38 години, 4 месеца и 27 дни. С разпореждане на 13.02.2015 г. пенсията е определена в размера по чл. 70, ал. 7 от КСО, като е отказано да бъде изчислена в реален размер, тъй като по вина на лицето в случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО. През периода 1.01.2014 г. - 28.03.2014 г. Петков е осъществявал трудова дейност и като самоосигуряващо се лице този период дължи осигурителни вноски. Към този момент доказателства за внесените за този период осигурителни вноски не са представени. Разпореждането е обжалвано по административен ред, като към жалбата си П. е приложил осигурителна книжка със заверен осигурителен стаж до месец октомври 2014 г. за 9 месеца и 14 дни. Дължимите осигурителни вноски за 2014 г. са довнесени след постановяване на разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване. Директорът на ТП на НОИ се е позовал на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от КСО и е зачел осигурителния стаж от 1.01.2014 г. до 28.09.2014 г., като общият такъв е 39 години, 1 месец и 25 дни. Директорът на ТП на НОИ е приел, че няма пречка пенсията да бъде определена в действителен размер, тъй като може да се определи индивидуален коефициент за изчисляване размера на пенсията. Петков е декларирал, че избира тригодишния базисен период преди 31.12.1996 г. - от 1.03.1987 г. до 1.03.1990 г. За избрания период е представено удостоверение УП 2 № ЗЗ/6.08.2014 г., издадено от РС на КНСБ, гр. П. за периода от 1.12.1988 г. до 8.02.1990 г. - една година и три месеца, с брутно трудово възнаграждение 5 405.20 лева. За периода от 1.03.1987 г. до 1.12.1987 г. не е представен документ, съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, издаден въз основа на разплащателните ведомости или други разходооправдателни документи, поради което решаващият орган е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 40, ал. 6 от същата наредба и за този период се вземе минималната работна заплата за страната. По този механизъм е определен и размерът на пенсията. Административният орган не е приел доводите на П., че като документ за установяване на осигурителния доход може да се приеме трудовата му книжка. Това възражение не е прието и от административният съд. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, т. е. осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документите по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от ТП на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. В ал. 3 е посочено, че документите се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Анализът на тези разпоредби налага извода, че осигурителният доход се доказва само с изброените документи, поради което установяването на същия посредством записаното в трудовата книжка е недопустимо. Както в производството пред административния орган, така и в производството пред съда, в тежест на жалбоподателя е да докаже обстоятелствата относно осигурителния доход за посочените от него периоди с необходимите за това документи, които са посочени именно в чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В процесния случай от жалбоподателя е била представена трудова книжка. Трудовата книжка действително представлява документ за установяване на трудов стаж, но не и за осигурителен доход. Като е изложил аналогични мотиви, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,