Решение № 2584 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9972/2016 г.
ВАСПетчленен състав01.03.2017 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7870 от 29 юни 2016 г., постановено по адм. д. № 4535/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2584 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9972/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. Н., чрез пълномощника й адв. С. Г., срещу решение № 7870 от 29 юни 2016 г., постановено по адм. д. № 4535/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), конституирана като ответник в производството, чрез процесуалния си представител юрк. М. В., намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е образувано по жалба на В. С. Н. срещу решение на ВСС по протокол № 16 от 31 март 2016 г. по допълнителна точка № 77, с която е поправена очевидна фактическа грешка в решения на ВСС по протокол № 13 от 10 март 2016 г. по т. 19-22, т. 24 и т. 25 в частта, с която е създадена нова т. 24 със следния текст: "Не възстановява В. С. Н. на длъжност съдия във Върховния административен съд с ранг съдия във ВКС и ВАС". Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите - касае се за решение, взето от кадровия орган по реда на чл. 50 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) в приложимата редакция, обн. изм., ДВ, бр. 1 от 2011 г., по повод подадено искане от В. Н. поради изтичане на мандата й като инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) да бъде възстановена на длъжност съдия във Върховния административен съд и евентуално - да бъде възстановена на длъжност съдия в Административен съд С.-град. Н. е спорно и обстоятелството, че преди да бъде избрана за инспектор в ИВСС, В. Н. е заемала длъжността съдия в Административен съд С.-град. Неоснователно е възражението на касаторката относно тълкуването на разпоредбата на чл. 50 от ЗСВ (тук и по-нататък се има предвид приложимата редакция към датата на приемане на решението на ВСС). Визираното в цитираната норма право на лицата, заемали длъжността инспектор, след изтичането на мандата да бъдат възстановени на длъжност не настъпва по силата на закона. С избирането на един съдия, прокурор или следовател за инспектор правоотношението, по силата на което е упражнявал съответната функция на съдебната власт, се прекратява. Законодателят е създал субективно право на тези лица след изтичането на мандата им да бъдат възстановени на длъжност. Субективното право е призната и гарантирана от закона възможност на носителя му да има определено поведение и да иска спазването на определено поведение, за да бъде задоволен признатия от закона негов интерес. В случая това е възможността на лицето да поиска и задължението на съответния орган, при наличието на определените в закона предпоставки, да постанови назначаване на длъжността, без да са спазени общите законови процедури за нейното заемане, като упражняването на това право е в зависимост от личния интерес. И. налага извод, че разпоредбата на чл. 50 от ЗСВ съдържа субективна право на лицето, чийто мандат като инспектор е приключил, което право може да бъде упражнено само след като лицето заяви изрично волята си пред компетентния орган. В контекста на горното следва изрично да се посочи, че съответният компетентен орган, който в случая е ВСС, действа в условията на обвързана компетентност. Този орган следва да възстанови лицето, но след като е надлежно сезиран с искане за това и ако са налице предвидените в закона предпоставки. Основният спор в настоящия казус е относно това дали израза "не по-ниска от заеманата преди избора" сочи на задължение на кадровия орган да назначи лицето на по-висока по степен длъжност, като инстанцията по същество правилно е дала отрицателен отговор на този въпрос. Т. е така, тъй като нормата е гаранция, че възстановяването на може да бъде на длъжност, която е по-ниска от заеманата преди избора, но не и право за назначаване на по-висока длъжност. Обратното тълкуване, обосноваващо правото за назначаване на по-висока по степен длъжност в системата на съдебната власт, е в противоречие с въведения в закона принцип на конкурсното начало и недопустима привилегия по отношение на действащите магистрати. Неоснователни са и възраженията на касационната жалбоподателка относно допуснати при вземане на оспореното решение съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обратно на изложеното в касационната жалба, релевантното мнозинство за вземане на решението, е това по чл. 38, ал. 8 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗСВ (в редакцията на нормата към датата на вземане на решението). Този извод се налага предвид обстоятелството, че към момента на решението на кадровия орган Н. не е имала качеството магистрат, а и поради това, че гласуването на решението за възстановяването й на длъжност съдия във Върховния административен съд по същество представлява решение за повишаване в длъжност, поради което мнозинството за вземане на такова решение следва да е повече от половината от членовете на ВСС. Доводите на касаторката, че в решението на ВСС липсва произнасяне по изрично направеното от нея искане за възстановяването й на длъжност съдия във Върховния административен съд, което води до неговата незаконосъобразност, са неоснователни. На проведеното на 10 март 2016 г. заседание на ВСС е разгледана молбата на В. Н., проведени са обширни дебати и е взето решение, с което не е възстановена на сочената от нея длъжност. В резултат на допусната фактическа грешка обаче в протокола за заседанието липсва изричен диспозитив в този смисъл. Тази грешка е поправена с решение на кадровия орган № 77 от проведеното на 31 март 2016 г. заседание на ВСС. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка, че при постановяване на решението си тричленният състав на Върховния административен съд не е изложил съображения по някои от повдигнатите пред него спорни въпроси. Действително, съдът не е изложил съображения си по повод възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при вземане на оспореното решение. Доколкото обаче този пропуск не се е отразил на правилността на решението като краен резултат, то това нарушение не следва да се приема за съществено, а поради това и не води до отмяната на постановения съдебен акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,