Решение № 13926 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Максима България ЕООД, ЕИК 131324923, със седалище и адрес на управление: град София, [улица], чрез адв. Вълков срещу решение 8975/18.06.2024 година на Административен съд - София-град (АССГ) по адм.д. 4129/2024 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, в оспорената заповед неясно и некоректно е формулирана заблуждаващата търговска практика, която се забранява. Описанието в диспозитива на заповедта на конкретното поведение, което се определя като нелоялна търговска практика и се забранява, било непълно и недостатъчно ясно, поради което не давало възможност на адресата на принудителната административна мярка (ПАМ) да разбере кое точно е неправомерното поведение, което е имал и какво точно му се забранява да извършва занапред. Описаното и забранено в диспозитива на процесната заповед пазарно поведение на търговеца не представлявало нелоялна заблуждаваща търговска практика, забранена от закона. Простото включване на теглото на опаковката при измерване на теглото на хранителни стоки в насипно състояние, не могло да се определи като недобросъвестност на търговеца и осъществена нелоялна търговска практика, конкретно такава по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Не могло да се приеме, че само неприспадането на тарата (теглото на опаковката) от теглото на изтегления продукт представлява недобросъвестна дейност на търговеца и изпълва състава на сочената нелоялна търговска практика. Налице било и съществено разминаване между посоченото в мотивите и диспозитива на административния акт, тъй като мотивите на акта се сочило, че нелоялната търговска практика се изразява в двойното заплащане на опаковката (пластмасовата кутия) - веднъж чрез включването й в теглото на оразмереното количество от стоката, което се заплаща въз основа на цената й за единица мярка и още един път на касата с фиксирана цена за брой. Като не бил отчел тези допуснати съществени нарушения при издаването на заповедта, първоинстанционният съд неправилно е потвърдил същата. По изложените съображения прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени заповед 690/12.07.2023 година на председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Максима България ЕООД срещу заповед 690/12.07.2023 г. на председателя на КЗП. С последната, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и решение на Комисията съгласно т.2 от Протокол 23/30.06.2023 г. на Максима България ЕООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, като при измерване теглото на хранителни стоки, предлагани за продажба в насипно състояние да включва в него и теглото/грамажа на опаковката (пластмасова кутия). За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е приел, че актът е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. При извършена служебна проверка и като съобрази релевираните касационни възражения, съставът на Върховния административен съд приема, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, при следните съображения от правна страна: Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в глава четвърта, раздел трети от Закона за защита на потребителите. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП изисква да има предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Съобразно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. Последните разпоредби регламентират различни хипотези на заблуждаваща търговска практика. В оспорения административен акт се констатира разминаване между мотивите и диспозитива в правната квалификация и установяванията на твърдяната търговска практика, който порок не е констатиран от първоинстанционния съд. В мотивите на административния акт, след изписване на констатациите по проверките, е посочено, че чрез действията си търговецът е осъществил състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. В разпоредителната част на заповедта на търговеца се забранява при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. В мотивите към този извод за забрана използването на заблуждаваща търговска практика обаче нито се съдържат изводи за използването на заблуждаваща търговска практика, нито фактите са подведени под състава на която и да е от хипотезите за заблуждаваща търговска практика (Съобразно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к.). Налице е несъответствие между обстоятелствената част на оспорената заповед, във връзка с изложените фактически установявания и формирани изводи за осъществен състав на нелоялна търговска практика и разпоредителната част на заповедта, с която се забранява използването на заблуждаваща търговска практика. В акта липсват констатации за наличие на последната. Посоченият порок е съществен и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Волята на административния орган е неясна. Изложените обстоятелства и твърдения за заблуждаваща търговска практика не съответстват на правната норма за търговска практика под която са подведени Съдът като арбитър, може единствено да провери дали фактите, установени по делото и изводите на органа, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания и изводи под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Като не е сторил това, органът е постановил вътрешно противоречив и съответно незаконосъобразен акт, който е следвало да бъде отменен от първоинстанционния съд. Като е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се отмени по жалба на Максима България ЕООД заповед 690/12.07.2023 година на председателя на Комисията за защита на потребителите. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски по делото в общ размер на 1442,00 лева, от които 50,00 лева държавна такса, заплатена за първата съдебна инстанция и 1392,00 лева заплатен адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК съставът на Върховния административен съд