Решение № 480 от 17.7.2024 г. на ВКС по г.д. № 20248002100671/2024 г.

Производството е образувано по жалба от адвокат В. П. П. срещу решение на Висшия адвокатски съвет №985/12.10.2023г., с което е оставена без уважение жалбата му с вх. №1731/25.09.2023г. срещу решение № 52/31.08.2023г. на Адвокатски съвет – Русе за отписването му от регистъра на адвокатите в колегията, на основание чл.22, ал.1 т.2, във вр. чл. 5, ал.1 т.1 от Закона за адвокатурата. В жалбата са изложени съображения за неспазване на предвидената в закона процедура при вземане на решението за изслушване на заличения от колегията адвокат. Последното е изискване за законосъобразност на решението за отписване от регистъра на адвокатите, поради което и след отправената му покана, такова е следвало да бъде проведено и то в удобно за жалбоподателя време. Твърди се още, че адвокатският съвет своевременно е бил уведомен за невъзможността на жалбоподателя да се яви в деня на проведеното заседание. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за провеждане на процедурата по предвидения в закона ред. Ответникът Висш адвокатски съвет не е депозирал становище по жалбата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в производството по жалбата, намира следното: Жалбата е депозирана на 28.11.2023 г., в срока по чл.7, ал.2 от Закона за адвокатурата (считано от връчване на решението на 19.11.2023 г., л.51), срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По основателността на жалбата: С обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е потвърдено решение № 52/31.08.2023 г. на Адвокатския съвет – Русе за отписване от колегията на адвокат В. П. П.. Решението е основано на влязлата в сила присъда, с която В. П. е признат за виновен за извършено умишлено престъпление по смисъла на чл. 220, л. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. Прието е, че осъждането е пречка по смисъла на чл.5, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата за упражняване на адвокатската професия и представлява основание за отписване на адвоката от адвокатската колегия, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА. По наведените оплаквания за неспазена процедура по изслушване на адвоката, Висшият адвокатски съвет констатирал, че адвокат В. П. е бил поканен за насроченото заседание с писмо (препоръчана поща) и на посочената от него електронна поща. Същият е бил надлежно уведомен за заседанието, като на 25.08.2023 г., в отговор на уведомлението по електронната му поща (от 22.08.2023 г.), е депозирал мейл, с който заявил, че не може да се яви за изслушване, тъй като трябвало да лежи в болница, но преди това било необходимо да се погрижи за възрастната си и болна майка. От приложения към жалбата болничен лист Висшият адвокатски съвет установил, че за адвокат П. не са били налице пречки от здравословен характер за явяването му в насроченото на 31.08.2023 г. заседание на Адвокатския съвет – Русе, тъй като същият бил в отпуск по болест в периода от 08.09.2023 г. до 05.10.2023 г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е обосновано с наличието на абсолютна пречка за упражняване на адвокатска професия по смисъла на чл.22, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата по отношение на жалбоподателя В. П.. Наличието на влязла в сила присъда № 8/15.04.2022 г. по НОХД 152/2021 г. на Окръжен съд – Силистра с която, В. П. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, е установено и не е спорно. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за настоящия съд, когато разглежда нейните граждански последици, както и за органите на адвокатурата, които следва да предприемат действия за изпълнение на предвиденото в закона заличаване от регистъра на адвокатите на лицето осъдено като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. При вземане на решението следва да бъде спазено правилото на чл.22, ал.2 от Закона за адвокатурата за изслушване на адвоката и събиране на доказателства (при направено искане или необходимост от такива), като в закона не е предвиден срок, който да бъде предоставен на лицето от датата на уведомяването му до датата на изслушването (решение №60154/15.06.2021г. по г.д.№554/2021г. на ВКС, ІІІ г.о.). С оглед на изложеното и доколкото по делото е установено наличието на предвидените в закона основания: несъвместимост; уведомяване на жалбоподателя В. П. (на 22.08.2023г.) за насроченото на 31.08.2023г. заседание на адвокатския съвет, на което е следвало да бъде взето решение за заличаването му от регистъра на адвокатите, както и липсата на доказателства за наличие на пречки за явяването му за изслушване на посочената дата, съдът намира, че обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение