Решение № 13348 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2223/2020 г.

Решение № 13348 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2223/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., подадена чрез пълномощника ст. юриск. С. Г., против решение № 187 от 25.10.2019 г. по адм. д. № 349/2019 г. на Административен съд - Ш., с което е обявено за нищожно Решение № 27/311/00206/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с Изх. № 01-2600/2901 #15 от 30.05.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С.. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е налице нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като при издаването на административния акт е била спазена разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорения административен акт, както и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност. Ответникът – "Агрострой" ЕООД чрез адвокат Йончева, с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че съдът е обсъдил всички относими към правния спор релевантни факти, въз основа на чийто анализ е обосновал верен правен извод за нищожност на процесния административен акт. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 187 от 25.10.2019 г. по адм. д. № 349/2019 г. на Административен съд - Ш., е обявено за нищожно Решение № 27/311/00206/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с Изх. № 01-2600/2901 #15 от 30.05.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С.. За да постанови този резултат, съдът е установил, че с Решение № 27/311/00206/301/04/01, изх. № 01-2600/2901 от 16.08.2017 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ, на "Агрострой" ЕООД, на основание чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 9, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ и т. 4. 4, б. "б" и т. 8. 1 от договора, във връзка с неизпълнението на т. 4. 12. от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30/2008 г. и т. 30 от утвърдената Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти на ПРСР 2007– 2013 г. била наложена финансова корекция в размер на 58 513, 04 лв. От фактическа страна административният орган приел, че при извършената проверка на място било констатирано, че за приключилите пълни финансови години са реализирани приходи в размер на 103 979, 75 лв. за 2013 г., което представлява 19% от приходите, заложени по бизнес плана; 110 920, 61 лв. за 2014 г., което представлява 20% от приходите, заложени по бизнес плана; 141 271. 09 лв. за 2015 г., което представлява 26% от приходите заложени в бизнес плана, като средното изпълнение на реализираните приходи спрямо заложените за трите пълни финансови години се равнява на 21, 67 %. Установил е още, че горепосоченото решение било обжалвано по съдебен ред и с Решение № 20 от 08.02.2018 г., постановено по адм. дело № 288/2017 г. по описа на Административен съд Ш./л. 557-л. /което е било отменено изцяло като незаконосъобразно - противоречащо на материалния закон. Съдът приел, че реализирането на по-нисък размер на приходи от дейността в сравнение с предвидените в Бизнес плана не съставлява нарушение на Договора и с оглед събраните доказателства, липсвало основание за налагане на финансова корекция, понеже дружеството функционира и с оглед количеството произведена готова продукция. Първоинстанционното съдебно решение било отменено с Решение № 5040 от 04.04.2019 г., постановено по адм. дело № 4307/2018 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Четвърто отделение/л. 577 - л. 585 и вместо него било постановено изменение на Решението на административния орган, в частта, с която за основа на финансовата корекция била определена стойността по Договор № 27/311/00206 от 24.08.2011 г. - 390089, 91 лв., като със съдебното решение е определена за основа само допустимите разходи, финансирани със средства на ЕЗФРСР и била отхвърлена жалбата в останалата част. В мотивите на касационното решение е прието, че по делото е установено бездействие от страна на оспорващия, изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията; налице е нарушение на т. 4. 12 от договора и съобразно процентът на изпълнение на заложените по бизнес плана приходи за период от три години, административният орган правилно е установил основанието за налагане на финансова корекция – налице е нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ, като е съобразил финансовата корекция, прилагайки т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007– 2013 г., но в нарушение на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет и същият следва да бъде определен като се използва база за изчисляване на корекцията само в размер на отпуснатата от ЕЗФРСР финансова помощ. Първоинстанционният съд е приел още, че оспореното в настоящото производство Решение № 27/311/00206/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция от 30.05.2019 г. е в противоречие с влязлото в сила решение на ВАС, посочено по-горе. Актът е издаден между същите страни, като в частта относно основата, върху която е определена финансовата корекция, има същото съдържание като предходно издадения и изменен с влязло в сила съдебно решение, в което е прието, че корекцията е незаконосъобразна. Двата административни акта са издадени на едни и същи правни основания, с изключение на изменената разпоредба на чл. 1, ал. 2 изр. 2 от ЗУСЕСИФ, на която е извършено позоваване в акта. В повторно издадения акт липсват изложени фактически основания във връзка с нарушението, като издателят е препратил към решението на ВАС. Л. и каквито и да било мотиви как е приложен метода за определяне на финансовата корекция. По този начин в приключило административно производство, чието начало е поставено с издаването на Писмо Изх. № 01-2600/2901 от 02.06.2017 г. на ДФЗ, за открито производството по налагане на финансова корекция и чиято висящност не била възобновена с решението на съда, административният орган е пререшил част от разрешения със сила на присъдено нещо спор. За да обяви за нищожно процесното Решение № 27/311/00206/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с Изх. № 01-2600/2901 #15 от 30.05.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С., Административен съд - Ш. е приел, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради това, че повторно издаденият акт - при обективна и субективна тъждественост с предходно издадения отменен акт, не поражда правни последици. Обжалваното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с влязлото в сила решение на Върховния административен съд. Видно от мотивите на Решение № 5040 от 04.04.2019 г., постановено по адм. дело № 4307/2018 г. по описа на Върховен административен съд на Република България– Четвърто отделение е прието, че по делото е установено бездействие от страна на оспорващия, изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията; налице е нарушение на т. 4. 12 от договора и съобразно процентът на изпълнение на заложените по бизнес плана приходи за период от три години, административният орган правилно е установил основанието за налагане на финансова корекция – налице е нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ, като е съобразил финансовата корекция, прилагайки т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., но в нарушение на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет и същият следва да бъде определен като се използва база за изчисляване на корекцията само в размер на отпуснатата от ЕЗФРСР финансова помощ. В тази връзка, ВАС е изменил решение за налагане на финансова корекция № 27/311/00206/301/04/01 с изх. № 01-2600/2901 от 16.08.2017 г. на Изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" в частта, с която като основа на финансовата корекция е определена стойността на договор № 27/311/00206 от 24.08.2011 г., като определя за основа на финансовата корекция - допустимите разходи, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Неоснователен е доводът на касатора, че към момента на издаване на процесното Решение № 27/311/00206/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с Изх. № 01-2600/2901 #15 от 30.05.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С. е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ действаща към редакцията й обнародвана в ДВ бр. 85 от 24.10.2017 година. Няма спор, че според чл. 142 АПК, съответствието на един оспорен административен акт със закон се преценява към момента на издаването му, но цитираната редакция на ЗУСЕСИФ е обнародвана в ДВ бр. 85 от 24.10.2017 година, а фактическите основания за налагане на финансовата корекция са изложени в предходно решение за налагане на финансова корекция с дата на издаване 16.08.2017 г., т. е. малко повече от два месеца преди изменението на закона, на който не е придадено обратно действие. С Решение № 27/311/00206/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с Изх. № 01-2600/2901 #15 от 30.05.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С. на практика е игнорирано влязлото в сила Решение № 5040 от 04.04.2019 г., постановено по адм. дело № 4307/2018 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Четвърто отделение. Въведеният с изменението на закона унифициран подход не е приложим в настоящия случай и изложените в жалбата съображения за непълноти в закона и разширително тълкуване биха били съотносими в предходното административно производство, но не и към настоящия момент когато има влязъл в сила съдебен акт, в противоречие с който е издаден нов административен акт / и при несъобразяване със силата на присъдено нещо/. В този смисъл, спорът относно законосъобразността на административния акт в частта му за финансова корекция върху средствата от национално съфинансиране е окончателно решен в влязло в сила съдебно решение, което е окончателно съгласно чл. 223 АПК и задължително, съгласно чл. 177, ал. 1 АПК и чл. 297 и сл. ГПК. В този смисъл, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че въпреки приетото от съда с влязъл в сила съдебен акт, в повторно издадения от административния орган акт отново е посочено, че финансовата корекция следва да бъде определена и върху средствата, представляващи изплатено финансиране от националния бюджет. Извършено е позоваване на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСЕФ, съгласно която за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране, но посочената разпоредба е приета със Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ, който е обнародван в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., и не е била действащо право към датата на издаване на предходния акт за налагане на финансова корекция. Тази разпоредба, макар и действаща към датата на издаване на оспорения в настоящото производство акт, не би могла да обоснове извод за законосъобразност на този акт, тъй като е издаден на същите фактически основания, на които е издаден и предходният такъв. Добавеното в оспорения акт правно основание на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСЕФ не е във връзка с нови факти - такива, които да са настъпили след първоначално издадения административен акт. Касае се за едни и същи фактически установявания, по отношение на които е налице влязло в сила съдебно решение, поради което е недопустимо с настъпила законодателна промяна да се обосновава последващия акт, при все, че с атакувания административен акт е наложена финансова корекция, която вече е била налагана с предходния акт и то при липса на възобновено административно производство. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски. Същата е своевременно направена, а разноските са доказани по основание и размер. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност настоящият съдебен състав, предвид фактическата и правна сложност на делото, счита за неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение