Решение № 5329 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13833/2019 г.

Решение № 5329 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13833/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "С. Г. Груп и Партньори" ООД гр. София, представлявано от управителя И. Геров, чрез адв. В. Герова, против решение № 5757/7.10.2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 4416 по описа за 2019 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22221017008078-091-001/04.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната му част с Решение № 166/28.01.2019 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрск. Тасева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-22221017008078-091-001/4.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната му част с Решение № 166/28.01.2019 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с която за "с. Г. Груп и партньори" ООД са установени публични задължения в размер на 127 661, 65 лв., от които 114 000 лв. главница, представляваща допълнително установени задължения за данък по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит, както и лихви за забава. Задълженията за ДДС произтичат от 7 бр. фактури, издадени от "Ем Спийс" ООД в д. п. м. 02, 03, 05 и 06.2017 г., с предмет на доставката – "по договор" и 1 бр. фактура, издадена от "Ковитра България" ЕООД в д. п. м. 12.2016 г., с предмет на доставката – консултантска услуга. Административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е стигнал до извод, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен. Приел е, че липсва доказване от страна на дружеството за наличен при неговите доставчици кадрови и материален ресурс за осъществяване на фактурираните доставки на услуги. Според съда в подкрепа на становището за нереалност на фактурираните доставки на услуги се явява и липсата на надлежни доказателства за възможността – техническа и кадрова на доставчиците за извършване на услугите, както и поради липса на доказателства за резултата от фактурираните услуги. Съдът е счел, позовавайки се на законодателната уредба и на трайната практика на СЕС по казуси със сходна фактическа обстановка, че редовното осчетоводяване и издаването на фактурите не е достатъчно за установяване реалността на доставките на услуги като липсата на данни за фактическото им извършване предполага неустановяване на релевантния факт за настъпило данъчно събитие като предпоставка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка приема за основаван извода на приходните органи за неправомерно начисляване на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и съответно на основанието за отказ от приспадане на данъчен кредит. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ, така както са изложени в обжалвания съдебен акт. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от предмета на приложените договори за възлагане се установява, че в случая се касае за извършване на специфични дейности, които безспорно изискват наличието на специализирани кадри и техническа обезпеченост, каквито не се установяват категорично при доставчиците. Не е установено при условията на пълно доказване фактическото извършване на услугите от доставчиците или от техни служители или подизпълнители. В тази връзка правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса като същата е възложена в тежест на ревизираното лице с оглед твърдяното от него субективно материално право на приспадане на данъчен кредит по процесните 8 бр. фактури. Не е установен конкретно предметът на услугите с оглед твърде общото му посочване в издадените фактури – "по договор" и "консултантски услуги", нито резултатът от извършените дейности. Не е допуснато твърдяното от касатора процесуално нарушение на съда при преценка на доказателствената тежест на представените документи на електронни носители. Обосновани са изводите за необходимостта от установяване на резултат от изпълнението на услугата, имащ веществен характер, надлежно приет и находящ се при получателя, което не се установява от събраните по делото доказателства. Наведените в касационната жалба доводи не са нови за спора, обсъдени са в същността си от първоинстанционния съд и са неоснователни. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение не страда от посочените в жалбата пороци и същото следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора в полза на ответната по касация страна се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 3807 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение