Решение № 4549 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11686/2010 г.

Решение № 4549 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11686/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВНД Зам. директор на ОД на МВР Велико Търново, против Решение № 313/4.08.2010 г., постановено по адм. дело № 355/2010 г., по описа на Административен съд Велико Търново, в частта, в която е отменена негова Заповед № ЯЗ-747/8.04.2010 г., за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" по отношение на държавите - членки на Европейския съюз на Ради Стоянов Кабаиванов от гр. Велико Търново. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в тази му част и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена и в тази й част. Ответникът, редовно призован не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отменил Заповед № ЯЗ-747/8.04.2010 г., на ВНД Зам. директор на ОД на МВР Велико Търново, за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" по отношение на държавите - членки на Европейския съюз на Ради Стоянов Кабаиванов от гр. Велико Търново. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед противоречи на нормите на европейското право. Решението е правилно. Към датата на искането за отмяна на цитираната заповед Република България е чл. на ЕС, с оглед на което в съответствие с текста на чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се съобразят текстовете на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки. При сравнение на предвиденото в чл. 75, т. 6 (отм.) от ЗБДС ограничение с чл. 27, § 2 и 3 от Директивата, включително с оглед практиката на Съда на ЕС, е видно, че наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка не отговаря на изискванията на Директивата за цел, пропорционалност и съображения с оглед на личността. Редакцията на чл. 75, т. 6 (отм.) от ЗБДС не кореспондира с допустимите ограничения на чл. 27 § 1 от посочената директива, поради което и в съответствие с принципа на примата на правото на Европейския съюз наложената по отношение на жалбоподателя Ради Стоянов Кабаиванов ПАМ следва да бъде отменена. Основание за отмяна за процесния изричен отказ се черпи и от решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), с което тази разпоредба е обявена за противоконституционна. С влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на посочената разпоредба и при висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното решение и да остави без приложение нормата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД. Конститутивният ефект на решението на Конституционният съд съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията има незабавно действие във времето, което означава, че обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна. Обезсилването на цитираните разпоредби има за последица отмяната в цялост на индивидуалните административни актове, издадени на основание на същите. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Велико Търново съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение