Решение № 4875 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15289/2011 г.

Решение № 4875 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15289/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив, против решение № 1580 от 14.10.2011 г., постановено по административно дело № 2287 от 2010 г. на Административния съд - Пловдив. С посоченото решение съдът е: 1) отменил издаденото от касатора решение № 249 от 28.09.2010 г., с което е оставена без уважение жалбата на Ирина Александрова Дикарло-Кръстева срещу разпореждане № О-15-000-00-00329014 от 06.08.2010 г. по болничен лист серия А 2008 № 2482665 и разпореждане № О-15-000-00-00329019 от 06.08.2010 г. по болничен лист серия А 2009 № 0449123 на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в РУСО - гр. Пловдив; 2) разпоредил връщане на преписката на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при същото управление за решаване на въпроса по същество в съответствие с указанията, дадени с мотивите на решението; 3) осъдил РУСО - гр. Пловдив, да заплати на Ирина Дикарло-Кръстева сума в размер на 605 лв., представляващи направени по делото разноски. Поддържа се, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касация - Ирина Александрова Дикарло-Кръстева, чрез процесуалния си представител адвокат Александър Одварков, с писмено становище и чрез адв. Димитър Радев в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира и присъждане на съдебните разноски Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Пловдив, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Ирина Александрова Дикарло-Кръстева (ответник в настоящото производство) решение № 249 от 28.09.2010 г. на касатора, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № О-15-000-00-00329014 от 06.08.2010 г. по болничен лист серия А 2008 № 2482665 и разпореждане № О-15-000-00-00329019 от 06.08.2010 г. по болничен лист серия А 2009 № 0449123 на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в РУСО - Пловдив. С първото от посочените разпореждания длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО е отказало на Ирина Дикарло-Кръстева отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист серия А 2008 № 2482665 с период на временна неработоспособност от 01.06 до 07.06.2010 г. по подадена от нея молба-декларация вх. № 15-999-09-00034236 от 30.07.2010 г. Мотивите за отказа са били, че за Дикарло-Кръстева липсвал период (отработени дни) преди началото на временната неработоспособност по болничния лист, за който да са внесени или дължими осигурителни вноски. Прието е, че по данни от Регистъра на осигурените лица денят на временната неработоспособност 01.06.2010 г. е посочен и като ден, в който възниква осигуряване за лицето в осигурител с ЕИК 201081142, от който е бил представен болничният лист. При това положение е прието, че ответницата не притежавала качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, откъдето е изведен и решаващият извод, че не била налице първата предпоставка за придобиване на право на парично обезщетение - лицето да е осигурено към момента на изпадане в състояние на временна неработоспособност. В тази връзка е прието, че Кръстева е била във временна неработоспособност съгласно болничен лист серия А 2008 № 2482665, считано от 01.06.2010 г., и от извършената проверка, приключила с констативен протокол № 32 от 31.08.2010 г., било установено, че болничният лист е бил издаден в съответствие с изискванията на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). С второто от процесните разпореждания на Кръстева й е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист серия А 2009 № 0449123 с период на временна неработоспособност 08.06 - 07.07.2010 г., съставляващ продължение на болничен лист серия А 2008 № 2482665. Като мотив за отказа е посочено, че след като в деня на временната неработоспособност 01.06.2010 г. по първоначалния болничен лист тя не е била осигурено лице съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО и по него не е следвало да й се изплаща парично обезщетение по смисъла на чл. 40, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 КСО, то и по последващия болничен лист - продължение на първоначалния, лицето нямало право на парично обезщетение за временна неработоспособност. По съображения в същия смисъл на основание чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на РУСО - гр. Пловдив, е оставил в сила оспорените пред него разпореждания. Според решението на административния орган, доколкото денят на временната неработоспособност е посочен, като ден, в който е възникнало осигуряването при осигурителя "Кендрисас" ЕООД, то липсвал период (отработени дни) при този осигурител преди началото на временната неработоспособност по първоначално издадения болничен лист, поради което и Дикарло-Кръстева не притежавала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и нямала право на парично обезщетение съгласно чл. 40, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от КСО за временна неработоспособност по този болничен лист и по неговото продължение. При последвалото съдебно обжалване Административният съд - Пловдив, е отменил атакуваните административни актове, като е приел, че били налице и двете предпоставки по чл. 40, ал. 1 КСО за получаване на парично обезщетение. При постановяването на решението си съдът се е позовал на приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза и на допуснатите свидетелски показания. Счел е, че със започването на упражняването на дейност по управление на търговско дружество, продължило до края на периода, обхванат от болничните листове, за Кръстева е било възникнало осигуряване. По подробни съображения в посочения смисъл първоинстанционният съд е извел извода, че неправилно й е отказано изплащане на парично обезщетение по представените болнични листове, и като е отменил оспорения акт, е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания. Така постановеното решение е правилно. То напълно е съобразено с трайно установената съдебна практика. Съдът е обсъдил подробно и последователно представените по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е безспорно, че от момента на регистрацията на дружеството до 01.06.2010 г. Ирина Дикарло-Кръстева - ответник в настоящото производство, не е осигурявана от осигурителя "Кендрисас" ЕООД - Пловдив. Установено е, че за целия период на обезщетението по болнични листове - от 01.06 до 07.07.2010 г., по подадена декларация същата се е самоосигурявала като едноличен собственик на капитала на "Кендрисас" ЕООД - Пловдив. При проверка на осигурителя ЕТ "Георги Кръстев-ВААЛ" е установено, че лицето Ирина Дикарло-Кръстева е с договор за управление и контрол като прокурист на едноличния търговец от 01.01.2007 г. За периода от 01.01.2007 до 31.05.2010 г. лицето е осигурявано от осигурителя ЕТ "Георги Кръстев-ВААЛ" - Пловдив, на основание сключен договор за управление и контрол за всички осигурителни случаи. В тази връзка съдът правилно се е позовал на заключението на вещото лице, според което в никакъв период от време Кръстева не е била осигурявана едновременно от двамата осигурители - "Кендрисас" ЕООД - Пловдив, и ЕТ "Георги Кръстев-ВААЛ". Експертът е посочил, че за периода 01.06 - 31.12.2010 г. на лицето са начислявани и внасяни осигурителни вноски за сметка на работодателя "Кендрисас" ЕООД - Пловдив, и за сметка на осигуреното лице по месеци за отработени дни на основание и размер, подробно описани в приложение № 1 - справка към заключението. От показанията на свидетелката, която потвърждава факта, че Дикарло-Кръстева е започнала изпълнението на задълженията си по сключения договор за управление около 07.30 ч. на 01.06.2010 г., и от приложения по преписката констативен протокол № 32 от 31.08.2010 г., сочещ, че медицинският й преглед е извършен на 01.06.2010 г. в 08.35 ч., се установява, че към 01.06.2010 г. Дикарло-Кръстева е започнала упражняването на дейност по договора за управление на търговско дружество. Притежава и изискуемия осигурителен стаж от шест месеца, видно от доказателствата по делото, в това число и от заключението на вещото лице. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 10 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са неоснователни. За възникване на право на обезщетение за временна неработоспособност по глава четвърта от КСО се изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. лицето да е "осигурено лице" по смисъла на § 1 от ДР на КСО; и 2. да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж за посочените в нормите на чл. 40, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 КСО осигурени социални рискове. Осигурено е това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое от основанията за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. По своята същност осигурителното правоотношение е сложно правоотношение, което се състои от две относително самостоятелни, но свързани помежду си правоотношения: по набиране на средствата на общественото осигуряване и по разходване на средствата на общественото осигуряване. Тези правоотношения възникват с настъпването на различни правопораждащи факти, между различни страни и имат различно юридическо съдържание. Осигурителните правоотношения по разходването на средствата на общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, са производни от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване. Следователно осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение. Временната неработоспособност е непреодолима пречка работникът или служителят по трудовия договор, респ. договор за управление, да изпълнява трудовите си задължения и когато тя възниква непосредствено след сключването на договора, неработоспособният работник или служител излиза в отпуск, през който за него не са дължими осигурителни вноски, но времето на този отпуск се зачита за осигурителен стаж. А щом отпускът за временна неработоспособност се зачита за осигурителен стаж, то временно неработоспособният работник или служител е осигурено лице, независимо че поради заболяването (временната неработоспособност) реално не е започнал да упражнява трудовата си функция и затова не му се начислява трудово възнаграждение, върху което да бъдат начислени осигурителни вноски. Видно от договор за управление от 01.06.2010 г., с който на Ирина Дикарло-Кръстева е възложено управлението на "Кендрисас" ЕООД, и от декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице вх. № 16-10796 от 01.06.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, същата е започнала упражняването на дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО, както е приел и съдът. Настоящият съдебен състав споделя изводите на административния съд, че в случая е приложима фикцията по второто изречение на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО - лицето е започнало упражняването на дейност по управление и контрол на търговско дружество на основание сключения договор за управление и с това е възникнало осигуряване, като същото се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО, а това са периодите на отпуска за временна неработоспособност (чл. 9, ал. 2, т. 2, предл. 1-во). Следователно законът приравнява откъм осигурително правни последици осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1, т. 1 (времето, през което е налице реално полагане на труд по трудово правоотношение и са внесени съответните осигурителни вноски) с осигурителния стаж, зачетен в хипотезите на чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3. С определянето на тези случаи към понятието "осигурено лице" по см. на § 1, ал. 1, т. 3, изр. второ от ДР на КСО като изключение от правилото на чл. 10 КСО законодателят изрично включва в кръга на осигурените лица и тези, ползващи се от осигурителната закрила при временна неработоспособност. Обосновано с оглед данните за осигурителния стаж на Ирина Дикарло-Кръстева до 01.06.2010 г., сключения от нея договор за управление и контрол на търговското дружество и относимите разпоредби на чл. 40, ал. 1 във връзка с чл. 10 КСО административният съд е приел, че към посочената дата тя е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от КСО, имала е повече от 6 месеца осигурителен стаж и съответно е имала право на обезщетение за временна неработоспособност по издадените й два последователни болнични листа. Основателно и в съответствие с приложимата нормативна уредба решаващият състав е посочил, че този извод не се променя от факта, че началото на временната й неработоспособност съвпада с датата на възникване на трудовото й правоотношение с "Кендрисас" ЕООД, след като по делото е установено, че на посочената дата тя е встъпила във функциите, произтичащи от посочения договор. Още повече, че при такъв договор трудовото правоотношение възниква със сключването му, без да е необходимо формално започване на изпълнението на трудовите задължения. Следва да бъде споделен изводът, че към 01.06.2010 г. Ирина Дикарло-Кръстева е изпълнявала и двете кумулативно предвидени условия за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност: тя е била осигурено лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО и е притежавала изискуемия осигурителен стаж с продължителност шест месеца. В касационната жалба са развити доводи, че съдът неправилно е приел, че при издаването на болничен лист А 2008 № 2482665 началната дата на временната неработоспособност - 01.06.2010 г., била резултат от техническа грешка и в действителност лицето е работило през този ден. Както правилно е отбелязал решаващият състав, по отношение на посочения болничен лист за временна неработоспособност е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 1, изр. 3-то и 4-то от НМЕ, приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., изм., бр. 5 от 14.01.2011 г., в сила от 14.01.2011 г. Това обяснява и последващите корекции, извършени от осигурителя "Кендрисас" ЕООД. Погрешното вписване на датата на започване на отпуск за временна неработоспособност в издадения болничен лист не е основание за отказ от изплащане на полагащото се парично обезщетение в полза на Дикарло-Кръстева, след като е безспорно установено, че същата има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Изложеното обосновава правилността на извода на първоинстанционния съд, че оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност на Ирина Александрова Дикарло-Кръстева по болничен лист серия А 2008 № 2482665 и болничен лист серия А 2009 № 0449123, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил, Административният съд - Пловдив, е постановил правилно решение. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно, обосновано и постановено в съответствие с релевантните материалноправни норми следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответницата по касация за присъждане на сторените деловодни разноски се явява основателно. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена касационна жалба присъжда адвокатско възнаграждение, платимо от юридическото лице, в чиято структура се намира едноличният административен орган, оспорил първоинстанционното съдебно решение. На основание чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати такива на Ирина Дикарло-Кръстева в размер от 300 лв., установени по представения договор за правна защита и съдействие като сума на изплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК не е заявено от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение