Решение № 12416 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6752/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу Решение 3020/08.05.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 4969/2021 г., в частта, в която Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на Д. А. А. сумата от 500 (петстотин) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, в частта, в която НАП е осъдена да заплати на Д. А. А. сумата от 7,50 лв., на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и в частта, в която НАП е осъдена да заплати на адв. С. Ц. С. Юрукова сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д. А. А. срещу НАП иск за разликата до пълния претендиран размер от 1000 (хиляда) лева, като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на касационната проверка. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че не е налице бездействие от страна на НАП при неоторизирания достъп до личните данни. Счита, че съдът неправилно е приел, че в процесния случай е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на НАП, което да обоснове наличието на първата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Счита за неправилни и изводите на съда относно втората предпоставка за възникване на правото на обезщетение, а именно че негативните емоции са в следствие на неоторизирания достъп. Твърди, че ищецът не е извършвал проверка кои негови данни са изтекли, като последното внасяло съмнение в степента на тревожност и ангажираност, която е създадена у ищеца от изтичането на информацията. Моли решението в обжалваната му част да се отмени и се постанови ново, с което се отхвърли изцяло иска на Д. А. А.. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Танев. Ответникът по касация Д. А. А. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли решението в обжалваната му част да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските и писмена защита. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът по касация се представлява от адв. Юрукова и адв. Юруков. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по предявен иск от Д. А. А. срещу НАП за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, претърпени за периода 15.07.2019 г.- 16.09.2019 г., в резултат на неизпълнение в достатъчна степен от страна на ответника на задължението по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679 или ОРЗД заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Производството по адм. дело 4969/2021 г. е по реда на чл. 226 АПК, след като с Решение 5711/12.05.2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело 8963/2020 г. е отменено Решение 3781/10.07.2020 г. на АССГ, постановено по адм. дело 11308/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим и частично основателен. Посочил е, че искът е с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е съображения, че за да е основателен предявеният иск за обезщетение следва да са налице следните предпоставки: 1. Нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679; 2. Причинена материална или нематериална вреда; 3. Причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. За да уважи иска е приел, че и трите предпоставки са налице. С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ е присъдил разноски по компенсация, съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска. Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия, при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Решението е неправилно по следните съображения: Предявеният иск е с правно основание чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 39 ЗЗЛД, чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 предметът на доказване изисква установяване на: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. В съображение 36 на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено че от текста на член 82, параграф 1 от ОРЗД ясно следва, че наличието на вреди, които са били нанесени, е едно от условията за правото на обезщетение, предвидено в посочената разпоредба, както и наличието на нарушение на този регламент и на причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение, като тези три условия са кумулативни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни. Неправилно първоинстанционният съд е обсъждал нарушения от страна на НАП като администратор на лични данни на чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД. Член 59 ЗЗЛД е неотносим към задълженията на НАП като администратор на лични данни. Разпоредбата се намира в Глава осма на ЗЗЛД, която регламентира правилата за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 ОРЗД. Членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължават администратора на лични данни (какъвто се явява НАП) да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. С оглед чл. 82, параграф 3 от ОРЗД предвиждащ, че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда. Разпоредбата ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищеца в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП. В т. 3 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС изрично е посочено, че принципът на отчетност на администратора, закрепен в член 5, параграф 2 и конкретизиран в член 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по член 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по член 32 от посочения регламент са подходящи. В т. 1 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, е прието, че членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкуват в смисъл, че неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на член 4, точка 10 от този регламент сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че приложените от съответния администратор технически и организационни мерки не са подходящи по смисъла на тези членове 24 и 32. В т. 5 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е прието, че член 82, параграф 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът не се освобождава от задължението си по член 82, параграфи 1 и 2 от този регламент за обезщетяване на претърпените от дадено лице вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на член 4, точка 10 от посочения регламент, като посоченият администратор трябва тогава да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Именно това обстоятелство е останало недоказано от ответника в производството, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Това е резултат от несправянето на ответника да докаже благоприятните факти, които са били в негова тежест. В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът следва да е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. А в съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Ответникът не е ангажирал доказателства, за да докаже, че е приложил подходящи организационни и технически мерки за осигуряване на нивото на риска, предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица. Ответникът е следвало да докаже такова изградено ниво на сигурност, което свежда до минимум риска от неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, но същият не се е справил с доказателствената тежест. Не е доказал, че по никакъв начин не е отговорен са събитието причинило вредата. Неправилно съдът е приел, че са налице втората и третата предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищецът твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба. В т. 6 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца. В Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС е предвидено, че член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че самото нарушение на разпоредбите на този регламент не е достатъчно, за да се присъди право на обезщетение (т. 1). Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба или практика, която поставя поправянето на нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба в зависимост от условието нанесените на субекта на данните вреди да са достигнали определена степен на значимост (т. 2). Член 82 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи размерът на обезщетението, дължимо на основание на закрепеното в този член право, националните съдилища трябва да приложат вътрешните правила на всяка държава членка относно обхвата на паричното обезщетение, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност на правото на Съюза. В случая ищецът не е ангажирал доказателства какви негови лични данни са достъпени неправомерно. За доказване изтичането на лични данни ищецът е ангажирал, както е наименувано в исковата молба копие от потвърдителните СМС-и, справки от интернет портала на НАП и извадки от публично оповестени таблици с лични данни, с които сме уведомени, че по отношение на нас е налице неправомерно разкриване на личните ни данни. В кориците на адм. дело 11308/2019 г. по описа на АССГ, на лист 16 и лист 18, се съдържат идентични извадки, вероятно от потвърдителни SMS, в който е отразено: НАП: По заявка номер 7545 ИМА неправомерно разкрити лични данни (точен цитат). Няма никаква яснота кой е направил заявката и дали тя касае Д. А. А., т.е. не е ясно, че са изтекли именно данните на г-н А.. Неправилно съдът е приел, че по делото от ищеца е представена справка от НАП за неправомерно разпространени лични данни и са уточнени данните, които се твърди, че са изтекли за лицето ЕГН и имена, данни от декларации, подадени от работодатели/осигурители за осигурените от тях лица, данни от справка за изплатени доходи на физически лица и данни, подадени от организатори на хазартни онлайн игри. Такава справка по делото не е представена. Единствените доказателства за изтекли данни са цитираните по-горе извадки. В писмения отговор на касационната жалба ответникът по касация не отрича липсата на доказателства какви конкретно негови лични данни са изтекли. Изрично това е заявено и в съдебно заседание на 29.06.2020 г. Поради това за настоящата инстанция е неясно, защо решаващият съд е приел, наличието на справка от НАП с уточнени данните, които се твърди, че са изтекли. За да може да се приложи принципът на равностойност и ефективност, съобразно посоченото в цитираното Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС, ищецът следва да посочи и докаже какви негови лични данни са публично оповестени, за да може да се прецени притестнението и страха като неимуществени вреди и да се определи адекватно парично обезщетение. Липсата на доказателства какви точно лични данни са изтекли и че изтеклите лични данни са именно на ищеца имат за последица недоказаност на втория елемент от фактическия състав на отговорността. Правилата за доказателствената тежест на иск по чл. 82 ОРЗД не са по-неблагоприятни, от правилата, които уреждат подобни вътрешноправни положения за други искове. Правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК изисква всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Следователно принципът на равностойност и принципът на ефективност ще са спазени, като е необходимо ищецът да докаже, че именно негови конкретни лични данни са изтекли. Тъй като трите елемента следва да са кумулативно налице, липсата на един от тях има за последица неоснователност на иска и не следва се обсъжда дали е налице и третата предпоставка за основателност на иска. По изложените съображения решението в обжалваната част като неправилно ще следва да се отмени и се постанови ново, с което предявеният от Д. А. А. иск се отхвърли и в останалата му част. Предвид изхода на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението с правно основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид правната и фактическа сложност на делото, следва да се бъде определена в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение