Решение № 5534 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16004/2010 г.

Решение № 5534 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16004/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Тодор Стефанов Ангелов от гр. Варна, подадена чрез пълномощник адв. Станев против решение № 2068 от 19.10.2010 г. по адм. дело № 2259/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на район "Аспарухово" за издаване на заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излага доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не е съобразил, че по чл. 12, ал. 3 от АПК за производствата по този кодекс не се събира държавна такса и разноски, освен ако е предвидено друго в него или в друг закон. Смята, че при издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се дължи плащане на такса, поради което отказа на кмета на общината за издаване на заповед и скица на това основание, следва да бъде отменен. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - кметът на район "Аспарухово" - Община - Варна, чрез процесуалния си представител юриск. Светлана Маринова, оспорва жалбата с писмено възражение, като излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е основателна. Смята, че не е преценено от съда, че в специалния закон - ЗСПЗЗ не е предвидено заплащане на такси в производствата по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, поради което липсва основание длъжностните лица от Община Варна - район "Аспарухово" да изискват заплащане на такса за издаването на ИАД по този закон. Излага, че при влязъл в сила ПНИ, кметът на общината е следвало да издаде заповед по § 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която е съобразена с плана, като към заповедта се прилага скица на процесния имот. Предлага решението на Административен съд - гр. Варна да бъде отменено, както и мълчаливия отказ на кмета на район "Аспарухово"- Община Варна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 2068 от 19.10.2010 г. по адм. дело № 2259/2010 г. на Административен съд - Варна, е отхвърлена жалбата на Тодор Стефанов Ангелов срещу мълчалив отказ на кмета на район "Аспарухово" за издаване на заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ по адм. преписка № УТ-Т/6/ от 19.04.2010 г. за имот № 2106, с площ от 720 кв. м. по ПНИ, за м. "Боровец-юг", к. р. 403, землището на кв. Галата, Община - Варна. Съдът е приел, че по искането за издаване на заповед и скица по § 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е налице мълчалив отказ, предвид указанието на административния орган да заплати "цена на услуга", а такава не е заплатена от жалбоподателя. Също така съдът е приел, че този отказ е основателен, след като със ЗСПЗЗ не е предвиден специален ред за издаване на заповедта и скицата, а § 16 от ПЗР на ЗСПЗЗ е относим към съдебните производства. Приел, че е неприложим чл. 12, ал. 3 от АПК, който се отнася до събиране на държавна такса. Приел, че в съответствие с § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията за издаване на декларативен индивидуален административен акт, какъвто е заповедта по § 4к, ал. 7, се събира местна такса и в съответствие с чл. 6, ал. 1, т."е" от ЗМДТ и определената такса с Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община - Варна. Съдът е приел, че след като не е платена дължимата такса, отказът на административния орган е правилен. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят неговата отмяна на основанията посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касатора за неоснователни. Изводите на административния съд са законосъобразни и обосновани с оглед доказателствата по делото. Установено е, че със заявление № УТ-Т/6/ от 19.04.2010 г. до кмета на район "Аспарухово" - Община - Варна жалбоподателят е поискал издаване на заповед и скица по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот № 2106, с площ от 720 кв. м. по ПНИ, за м. "Боровец-юг", к. р. 403, землището на кв. Галата, Община - Варна, по което е указано от административния орган да представи определени писмени доказателства и да се заплатят таксите във връзка с издаване на заповед и скица в съответствие с чл. 6, ал. 2 и чл. 9 от ЗМДТ и наредбата на Община - Варна относно цените на административните услуги и таксите. Жалбоподателят отказал заплащане на такси, като се е позовал на чл. 12, ал. 3 от АПК и че процедурите по ЗСПЗЗ са безплатни. Поради непроизнасяне на административния орган, жалбоподателят е обжалвал мълчалив отказ. Законосъобразен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в съответствие с § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията, както и чл. 6, ал. 1, т. "е" от ЗМДТ и определената такса с Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община - Варна, при издаване на заповед и скица по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се дължат съответни местни такси и цена за услугата. В съответствие с § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ са безплатни производствата по този закон пред съда, а с чл. 12, ал. 3 от АПК по производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се плащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон. При тази изрична законова регламентация и при установени с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ такси и цени на услуги, които се отнасят и за издаване на заповед и скица по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правилно административният орган е изискал от заявителя, да заплати съответните такси за административното производството. След като със ЗСПЗЗ не е предвидено освобождаване от такси и цени за услугата, са приложими специалните разпоредби по ЗМДТ и определените размери със наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение,