Решение № 72 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2021 г.

Решение № 72 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 168 от 12.04.2022 г. по гражданско дело № 3673/2921 г. на ВКС, Гражданска колегия, първо отделение, постановено в производство по чл. 288 ГПК, е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 предл. трето ГПК касационно обжалване на въззивното решение Търговищкия окръжен съд № 260030 от 10.03.2021 г. по в. гр. д. № 4/2021 г. в частта, в която е обезсилено решението на Търговищкия районен съд № 260122 от 16.10.2020 г. по гр. д. № 324/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В касационната жалба касаторите Д. Е. К. и А. Ж. К. /ищци по делото/ поддържат, че въззивното решение по частичния иск за 20 000 лв. от 129 249. 48 лв., предявен против Министерство на правосъдието, е недопустимо и е постановено в нарушение на процесуалните правила, уреждащи правомощията на въззивната инстанция. Изложени са съображения, че въззивният съд е следвало да определи правното основание на иска и да го разгледа по същество. Ответникът по този иск Министерство на правосъдието е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Третите лица-помагачи на Министерство на правосъдието И. И. М. и М. Г. С. също изразяват становище за неоснователност на жалбата поради отсъствие на посочените от касатора процесуални нарушения от въззивния съд. С въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, въззивният съд е приел, че по предявения частичен иск за 20 000 лв. от 129 249, 48 лв., първоинстанционното решение е постановено по непредявен иск, поради което го е обезсилил и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Търговище. Мотивите са, че районният съд е квалифицирал този иск като такъв за законната лихва за минало време, без да е посочено правното основание и не е уточнил, че разглежда иска като такъв по чл. 86 от ЗЗД. Съобразявайки уточнителните молби на пълномощника на ищците въззивният съд е приел, че лихвата се търси като пропусната полза, равна на законната лихва върху иззетата сума, въз основа на което е квалифицирал иска като такъв по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за вреди за пропуснати ползи, равняващи се на законната лихва, за времето от 13.10.2014 г., до 27.07.2017 г., което е начин за изчисляване на пропусната полза, а не лихва по чл. 86 от ЗЗД. С оглед на тези мотиви е налице отменителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 предл. второ ГПК. Според практиката на ВКС, съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска /десезиране на съда/, когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др. /ППВС 1/1985 г. т. 9/. Извън тези хипотези е недопустимо и решението, което не е съобразено с прогласения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало в гражданския процес – постановено е извън предмета на иска, очертан с неговото основание /фактите, на които ищецът основава своето право / и петитума. Правната квалификация на иска /подвеждане на фактите към съответната материалноправна норма/ е част от решаващата дейност на съда по приложението на материални закон, затова неточната правна квалификация е нарушение на закона. Съгласно ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК въззивният съд следва сам да определи правната квалификация на иска и когато прецени, че първата инстанция е определила неправилно правното основание на иска, е длъжен да приложи точно материалния закон като даде възможност на страните да сочат нови доказателства, ако с оглед на новата правна квалификация докладът по делото по чл. 146 ГПК е неточен или непълен. В разглеждания случай мотивите на въззивния съд се отнасят до неточна правна квалификация на иска, поради което в изпълнение на правомощията си на въззивна инстанция, Търговищкият окръжен съд е бил длъжен да се произнесе по съществото на спора като извърши сам процесуалните действия, за които е дал указание на районния съд по разпределяне на доказателствената тежест на страните. Допуснатото процесуално нарушение е основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Търговищкия окръжен съд Разноски по делото не следва да се присъждат за касационното производство съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,