Решение № 7745 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15750/2011 г.

Решение № 7745 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15750/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Борислава Бранимирова Ангелова от гр. София против решение № 4468 от 18.10.2011 г. по адм. дело № 3183 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 165/9.03.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 165 от 9.03.2011 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), потвърждаващо разпореждане № РВ-ПОВН-51 от 11.01.2011 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което Борислава Бранимирова Ангелова от гр. София е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за времето от 7.09.2009 г. до 26.04.2010 г. с общ размер 1734.86 лв. и лихви в размер на 336.22 лв. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (редакция - ДВ, бр. 89 от 2008 г.). Съдът законосъобразно е приел, че от момента на записването и постъпването на детето Наталия в ОДЗ № 64 "Първи юни" то се счита за "настанено" в детско заведение (детска ясла) по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО, поради което майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1. Жалбоподателката не е изпълнила задължението да уведоми СУСО за настъпилата промяна в декларираното обстоятелство, поради което следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение. Законът не предвижда възможност обезщетението да се възстановява само за дните, през които детето реално е посещавало детското заведение. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и материалноправни нарушения, са неоснователни. Не се установяват и твърдяните нарушения на съдопроизводствени правила. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. Настаняването на детето в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Същият факт представлява основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). Детските ясли съгласно чл. 118 от Закона за здравето са заведения, създадени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. Децата, приети в яслите, се настаняват за целодневен престой под грижите на учители и обслужващ персонал. Обстоятелството, че поради обективни или субективни причини детето Наталия не е посещавало детската ясла през всички работни дни на някои месеци, е ирелевантно и не може да промени факта на "настаняване" в детско заведение по смисъла на законовата разпоредба. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се определя и изплаща месечно, а не подневно. Както правилно е приел първоинстанционният съд, изказванията в масмедиите в обратен смисъл на длъжностни лица на НОИ не са източник на право. Некоректно в касационната жалба се твърди, че "приложение № 1, което родителите попълват при подаване на документи за получаване на обезщетение и в момента съдържа стария текст: "детско заведение на пълна държавна издръжка". По делото е представена молба-декларацията за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, подадената от пълномощник на жалбоподателката на 26.05.2009 г., представляваща Приложение № 2 към чл. 5 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. По т. 5 е декларирано, че детето Наталия не е настанено в детско заведение с изявление, че на майката е известно, че в срок от 3 работни дни от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната. Ако не изпълни това задължение, извършва административно нарушение, за което носи административнонаказателна отговорност по чл. 349 от КСО и следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Затаяването на неверни правнорелевантни обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г., по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във вр. с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,