Решение № 160 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2016 г.

Решение № 160 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Д. против решение № 168/23.12.2015 г., постановено по адм. дело № 656/2015 г. по описа на Административен съд гр. Д., с което е отменено решение № 17/01.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Д. и потвърденото с него разпореждане № 5309278040/28.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответникът по касационната жалба - М. М. К. от гр. Д., чрез пълномощника адв. М. Д., оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е приел, че спорният стаж като учител в ПУЦ /професионален учебен център/ следва да се зачете за учителски. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Д. е отменено по жалба на М. М. К. решение № 17/01.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Д., с което е потвърдено разпореждане № 5309278040/28.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ, с което на същия е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е върнал преписката по компетентност на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и приложение на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Осъдил е ТП на НОИ да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар. За да постанови това решение съдът е приел, че незаконосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. К. при условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО. Посочил е, че професионално учебните центрове са били създавани въз основа на Закона за народната просвета (отм.) и Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование на НРБ (отм.). При безспорно установеното наличие към датата на освобождаване от учителска длъжност на учителски стаж в размер на 27 години 10 месеца и 22 дни и навършена възраст 61 години 9 месеца и 4 дни, съдът е приел, че спорният стаж през периода 01.09.1976 г. - 01.09.1979 г. като учител в ПУЦ към АПК /в случая тази абревиатура означава "аграрно-производствен комплекс"/ следва да се зачете за учителски осигурителен стаж по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че със заявление вх. № МП-8250/01.07.2015 г. М. М. К., ответник в настоящото производство, е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 ПЗР КСО. С разпореждане № 5309278040/28.07.2015 г. на ръководителя на "ПО" е отказано отпускането на исканата пенсия, като е прието, че заявителят не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 - 2 КСО, както и на § 5, ал. 1 ПЗР КСО. Административният орган не е зачел за учителски стаж по смисъла на чл. 19, ал. 1 НПОС осигурителния стаж за периода 01.09.1976 г. - 01.09.1979 г., през който заявителят е изпълнявал длъжността учител в ПУЦ към АПК - гр. К.. Разпореждането е потвърдено при обжалваното по административен ред с решение № 17/01.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Д., което е предмет на оспорването пред административния съд. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали осигурителният стаж, положен от М. К. през периода 01.09.1976 г. - 01.09.1979 г. като учител в ПУЦ към АПК гр. К. следва да се зачете за учителски стаж по смисъла на чл. 19, ал. 1 НПОС за целите на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 1 ПЗР КСО /междувременно отменен - ДВ, бр. 61/2015 г./. Съдът е дал правилен отговор на този въпрос, като изложените съображения и направените изводи се споделят от настоящия състав на съда. От правна страна, в чл. 19, ал. 1 НПОС е предвидено, че учителски стаж е осигурителния стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Според чл. 19, ал. 3 НПОС учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета. През периода, през който е положен спорния осигурителен стаж е действал Законът за народната просвета /обн., ДВ, бр. 218/1948 г., с последващи изм. и доп., отм., ДВ, бр. 86/1991 г./. Съгласно чл. 1, ал. 1 от този закон /ЗНП - отм./, всички видове и степени образователни и професионални училища в Народната република България са народни; те се намират под ведомството на Министерството на народната просвета /освен ако не попадат в изключенията, изброени в същата разпоредба/, а съгласно ал. 2 от същия член, Министерството на народната просвета ръководи и надзирава в педагогическо, методическо и идейно-възпитателно отношение училищата и курсовете под което и ведомство да се намират, с изключение на висшите учебни заведения. В чл. 2, ал. 1 ЗНП (отм.) са регламентирани видовете учебни и възпитателни заведения, като е посочено, че учебните заведения в Народна република България, подведомствени на Министерството на народната просвета, са по вид: общообразователни и професионални, а по реда си в образователната система: а/ общообразователните са начални, основни и средни; б/ професионалните са практически, средни и полувисши. Всеки от посочените видове учебни заведения е правно регламентиран в Закона за народната просвета, като по конкретно, в отдел В. "Професионално образование", подотдел А. "Практически професионални училища", глава първа, са уредени фабрично-заводските и практическо-промишлените училища, а в глава втора - промишлено-занаятчийските училища. Налага се извода, че училищата за професионално обучение, каквито са професионалните учебни центрове са регламентирани в Закона за народната просвета (отм.) и са създадени по реда на този закон. Наред с това, през периода, през който е положен спорния осигурителен стаж е действал и Законът за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България /обн. ДВ, бр. 54/1959 г., с последващи изм. и доп., отм., ДВ, бр. 86/1991 г./. Професионално-техническите училища са регламентирани в разпоредбите на чл. 12 - 14 от този закон, като в чл. 12, ал. 1 е предвидено, че за подготовка на квалифицирани работници за народното стопанство се създават промишлени, машинно-тракторни, практически земеделски, сградостроителни и други професионално-технически училища, а според ал. 2 на същия член, професионално-техническите училища съществуват самостоятелно или към техникуми, към големи заводи, предприятия и земеделски стопанства. В конкретния случай професионалният учебен център, в който е работил М. К. като учител е създаден към аграрно-промишлен комплекс, което налага извода, че същият е бил учебно заведение за подготовка на квалифицирани работници за народното стопанство, съществуващо към земеделско стопанство. Същият извод се налага от съдържанието на писмо № ХVIII 1885/16.10.1973 г., изпратено от Министерство на земеделието и хранителната промишленост, управление "Наука, технически прогрес и образование" до председателя на АПК и директора на Окръжен народен съвет, управление "Земеделие" /не е посочено в кое населено място са адресатите на представеното копие от писмото, което налага извода, че формулярът е еднотипен и е бил разпращан до съответните населени места, където са разкривани обсъжданите в писмото учебни центрове/. На същото писмо се позовава и касационният жалбоподател, но от съдържанието му прави необоснован /несъответстващ на съдържанието на писмото/ и поради това неправилен извод, че ПУЦ към АПК не е учебно заведение, създадено по реда на ЗНП. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че професионалният учебен център към аграрно-промишлен комплекс е учебно заведение, създадено по реда на Закона за народната просвета (отм.), а стажът на М. К., положен в ПУЦ към АПК - гр. К. през периода 01.09.1976 г. - 01.09.1979 г., следва да се зачете за учителски стаж по смисъла на чл. 19, ал. 1 НПОС. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 11 ЗНП (отм.), според която службата на редовните учители на административно - просветна дейност, в което и да е ведомство се зачита за учителска служба. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебното решение в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не е налице твърдяното касационно основание за отмяна, а при извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основание за нищожност или недопустимост. Поради това съдебното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски в размер на 200 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие серия Д, № 0....0470 от 15.01.2016 г. на Адвокатска колегия гр. Д. и фактура от 18.01.2016 г. Не са представени доказателства за направени други разноски за тази инстанция, липсва и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Предвид това, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение