Решение № 10217 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2012 г.

Решение № 10217 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Пенчо Минков Василев, от гр. София, чрез пълномощниците си - адв. Свинаров и адв. Димитров, против Решение № 2774/27.02.2012 г. по адм. дело № 12181/2011 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, първо отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Министерски съвет на РБ, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Демирев, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представя писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-петчленен състав на първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС, Първо отделение, е отхвърлил жалбата на Пенчо Минков Василев против разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ПМС № 54/01.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната /Д. в. бр. 27/2010 г./, след изменението с § 2 от ПМС № 135/12.05.2011 г. /Д. в. бр. 39 от 20.05.2011 г., в сила от 01.07.2011 г./, като противоречаща на чл. 88 от Закона за отбраната и въоръжените сили /ЗОВС/ на РБ, на чл. 5, ал. 2, чл. 7, ал. 1 и чл. 60 от Закона за администрацията /ЗА/, както и на чл. 14, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената разпоредба не е в противоречие с цитираните разпоредби на нормативни актове от по-висока степен, поради което и липсват основания за отмяната й. Според съда оспорената разпоредба съдържа функциите, които се възлагат на новосъздадената структура - Комендантството-МО, като юридическо лице на пряко подчинение на МО, в изпълнение разпоредбата на чл. 78 от ЗОВС. Тъй като ЗОВС не съдържа регламентация на отделните дейности като функции, изпълнявани от специализираната администрация и тези от специализираните структури към МО, създадени с акт на МС /каквото е Комендантството-МО/, тази регламентация е извършена с приетия УП на МО и ПМС № 54/1.04.2010 г., респ. с изменената разпоредба на чл. 4, ал. 2 от него, приета с § 2 от ПМС № 135/2011 г. За съда липсва противоречие между функциите, които са възложени за изпълнение на общата и специализирана администрация на МО и новата структура-Комендантство-МО, приети с новия Устройствен правилник на МО, в частта им касаеща административното, информационното и организационно-техническото осигуряване на МО, а е налице преразпределението им. Това преразпределение е извършено с един и същи по вид подзаконови нормативни актове-постановления на МС, т. е с нормативни актове от еднаква степен, поради което противоречие между тях не съществува, както и между разпоредби от тях и с разпоредби от нормативен акт от по-висока степен. Решението е правилно. Не са налице поддържаните от касатора основания за отмяна. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е изложил законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на жалбата срещу оспорената разпоредба от подзаконов нормативен акт. Като съдържаща функциите на новосъздадената структура към МО-Комендантството, чл. 4, ал. 2 от ПМС № 54/2010 г., в изменената й редакция, приета с § 2 от ПМС № 135/2011 г., в сила от 01.07.2011 г., не противоречи на други разпоредби от същите подзаконови нормативни актове или с визираните от касатора разпоредби от нормативни актове от по-висока степен. Тези функции в частта им относно административното, информационното и организационно-техническо осигуряване на МО не изземват функциите на специализираната и обща администрация към МО, защото е налице преразпределянето им между последните и Комендантството-МО, по силата на новия УП на МО, приет с § 1 от ПМС № 135/2011 г. Поради това неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 78 от ЗОВС. Съдът законосъобразно е приел, че специалната норма на чл. 78, ал. 1 от ЗОВС предвижда създаване на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, като освен изброените такива, разпоредбата предвижда и други структури, създадени със закон или с акт на МС. Комендантството-МО, като юридическо лице към министъра на отбраната, е именно такава структура, създадена с чл. 4, ал. 1 от ПМС № 54/01.04.2010 г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗОВС. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 88 от ЗОВС. Съдът правилно е установил, че оспорената разпоредба от ПМС № 54/2010 г., изменена с ПМС № 135/2011 г. не противоречи на чл. 88 и чл. 89 от ЗОВС, определящи функциите на общата и специализирана администрации към МО. Това е така, защото изрично законовата норма на чл. 90 от ЗОВС /изм. Д. в. бр. 16/2010 г./ предвижда, че "структурата и дейността на общата, специализираната администрация и на Щаба на отбраната се уреждат с устройствен правилник на МО, приет от Министерски съвет". Това е именно новия УП на МО, приет с § 1 от ПМС № 135/2011 г., който регламентира конкретните дейности на тези две администрации, както и дейността на Комендантството-МО, като структура към МО, създадена с акт на МС. Следователно самият специален закон-ЗОВС на РБ препраща към УП на МО, приет с подзаконов нормативен акт-постановление на МС, като поради това не е налице твърдяното противоречие. По изложените съображения не е налице и твърдяното от касатора противоречие между оспорената разпоредба на чл. 4, ал. 2 от ПМС № 54/2010 г. изменена с § 2 от ПМС № 135/2011 г. с разпоредбите на чл. 5, ал. 2, чл. 7, ал. 1 и чл. 60 от ЗА. Дефинираните с първата функции на Комендантството-МО, са въз основа на подзаконов нормативен акт, издаден на основание разпоредби от специален закон, които не са в противоречие с общия ЗА. А разпоредбата на чл. 60 от ЗА, доразвита в чл. 78 от ЗОВС, също дава възможност за създаване на такава структура-Комендантство, на пряко подчинение на МО и министъра, с постановление на МС, както е в случая. Ето защо касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този резултат по касационната жалба, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на минималното такова по Наредба № 1/2004 г., а именно 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първа колегия, 5-членен състав