Решение № 9031 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3529/2013 г.

Решение № 9031 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3529/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство е образувано по касационна жалба от Е. М. Ю. от гр. С. против решение № 7278 от 27.ХII. 2012 г. по адм. дело № 4232 от 2011 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-809 от 18.IV.2011 г. на кмета на район "С." при Столичната община, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради противоречието му със закона. Ответникът - кметът на район "С." при Столичната община, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че обжалваната заповед е нищожна. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши проверка на обжалваното решение и обсъди правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима и основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на процесуалните правила за издаването й и при осъществени материалноправни предпоставки за формиране на правния извод по същество. Този извод на съда е неправилен. Предмет на обжалваната заповед № РД-09-809 от 18.IV. 2011 г. на кмета на община "С." при Столичната община е била заповед № 34 от 3.VII. 1996 г. на заместник изпълнителния директор на "К." ЕАД, с която Е. Ю. е бил настанен на основание чл. 5 от Закона за наемните отношения (ЗНО) (отм.) под наем в жилище - собственост на това дружество. Тази настанителна заповед е била използвана като основание за сключването и на договор за наем от 3.VII.1996 г. между наемателя жалбоподател и директора на ОФ "Б." - С., като и този договор е бил сключен на основание разпоредбите на ЗНО (отм.). След актуването на процесното жилище като общинска собственост с акт № 0692 от 27.IV. 1999 г. между кмета на район "С." при СО и жалбоподателя е бил сключен договор за наем по Закона за общинската собственост (ЗОбС) от 1.III. 2002 г., като за основание и за този договор е използвана заповед № 34 от 3.VII. 1996 г. на заместник изпълнителния директор на "К." ЕАД. Друга настанителна заповед освен цитираната не е издавана. Законът за наемните отношения (ЗНО), въз основа на който е била издадена процесната настанителна заповед № 34 от 3.VII.1996 г., е бил отменен със Закона за общинската собственост (ЗОбС), считано от 1.VII. 1996 г., т. е. три дни преди нейното издаване. С новия закон - ЗОбС, редът за настаняване под наем на нуждаещи се лица бил основно променен, като настанителните заповеди по него се издават по съвсем друга процедура от кмета на съответната община или район, а не от ръководителите на търговски дружества. Следователно като издадена на основание отменен, несъществуващ в правния мир закон - ЗНО, и от некомпетентен орган, заповед № 34 от 3.VII. 1996 г. е била нищожна още при издаването й и тя не е могла да породи правни последици. Нищожността на тази заповед е довела до нищожност и на сключения на 1.III.2002 г. договор за наем между кмета на район "С." и жалбоподателя, тъй като и тогава не е била издадена нова валидна настанителна заповед и на практика наемно правоотношение по смисъла на ЗОбС между общината и жалбоподателя не е съществувало. От изложеното по-горе следва изводът, че като е отменил една нищожна заповед, която не е произвела правно действие още с издаването й, и не е бил сключен валиден наемен договор по смисъла на ЗОбС между общината и жалбоподателя, административният орган е действал незаконосъобразно, тъй като е липсвал предмет на произнасяне - "отменената" заповед всъщност не е съществувала, и неговият акт е следвало да се прогласи за нищожен. Като е отхвърлил жалбата против този нищожен акт, съдът е постановил също едно незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се прогласи нищожността на оспорения административен акт. По изложените съображения Върховният административен съд - трето отделение,