Решение № 410 от 16.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на И. Василев от гр.Варна, чрез пълномощник адв.А.Георгиева, срещу Решение 237 от 28.02.2022 г., постановено по адм. дело 1224/2021 г. по описа на Административния съд - Варна, в частта, в която е отхвърлен иска на Василев срещу Областна дирекция на МВР - Варна за сумата над 1 000 лв. до 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт заповед 170/18.06.2016г. на полицейски орган при ОД на МВР-Варна, ведно със законната лихва върху тази сума /от 24 000 лв./ до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподателя поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Изразява становище, че решаващият съд неправилно не е допуснал искани от ищеца доказателства: съдебно-психологическа експертиза, която да установи претърпените от него болки и страдания в периода 18.06.2016 г.- 09.06.2021 г., заведените в МВР преписки по жалби на ищеца за периода от 20.06.2016 г. до 09.06.2021 г., неизискване на информация от МВР кога е регистрирана процесната заповед 170/18.06.2016г. на полицейски орган при ОД на МВР-Варна. Посочва, че изводите на съда са взаимно противоречиви и необосновани, че не са анализирани задълбочено свидетелските показания, което е довело до неправилни изводи относно психологическото състояние на ищеца и причините за същото, допуснато нарушение на принципа на диспозитивното начало, с оглед липсата на възражение по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Твърди, че е неправилен и извода на съда, че отразяването в медиите на събитието по време на ареста се дължало на бившата съпруга на ищеца, която разпространявала опозоряваща информация, че [заличен текст], а не поведението на полицейските служители, както и че разгласените в медиите през 2018 г. и 2020 г. сведения не са за полицейското задържане, а за това че е [заличен текст], поради което не се следва репариране на вреди. Сочи, че именно ареста е разгласен, макар и по повод на твърденията за [заличен текст], в резултат на което на ищеца са нанесени неимуществени вреди, които продължават не само от 09,00 часа на 18.06.2016 г. до отмяната на незаконния арест /Заповед 170/18.06.2016г. на полицейски орган при ОД на МВР-Варна/ с решение 2898 от 07.03.2018 г. по адм.д. 10279/2016 г. по описа на ВАС, но и до датата на подаване на исковата молба, за който период следва да се преценява и размера на обезщетението. Навежда доводи и за нарушение на чл.52 от ЗЗД, като съдът не е определил обезщетението по справедливост и същото е силно занижено, като не са отчетени претърпените от ищеца вреди за периода 18.06.2016 г.- 09.06.2021 г., изразяващи се в страх за живота му и живота на [заличен текст], публичното му третиране като престъпник , публичния арест, уроненото бащино достойнство пред детето му, уронен авторитет, чест, достойнство и добро име пред близки, познати и приятели, социална изолация и отразяване на ареста в медиите не само на 18 и 19.06.2016 г., но и през 2018 г. и 2020 г. Иска отмяна на решението в атакуваната част, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав или алтернативно се постанови решение, с което исковата претенция се уважи изцяло. Претендират се и направените по делото разноски в пълен обем за двете съдебни инстанции. Ответникът - ОД на МВР-Варна, в писмено становище, подадено чрез упълномощен представител гл.ю.к. Б.Йорданова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение в атакуваната част. Иска решението в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението в обжалваната част за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд-Варна е разгледано по предявен от И. Василев срещу Областна дирекция на МВР Варна иск, с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 18.06.2016г. до подаване на исковата молба, изразяващи се в изживени страх, стрес, обида, унижение, страдание, влошено здраве, безсилие, срам от публичното му третиране като престъпник , дискредитиране в очите на детето му, причинени му в резултат на незаконосъобразен административен акт заповед за задържане на лице 170/18.06.2016 г. на полицейски орган при ОД на МВР-Варна, издадена на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР във връзка с чл.296, ал.1 от НК, отменена с влязло в сила Решение 1533 от 08.07.2016г. постановено по адм.д. 1839/2016 г. по описа на Административен съд Варна, потвърдено с Решение 2898 от 07.03.2018г. по адм.д. 10279/2016г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното му изплащане. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Установил е че Василев е баща на Д. Василева, родена на [дата]., а майка на детето е Р. Бояджиева-Василева. Във връзка с бракоразводното дело между двамата родители, с определение от 18.12.2015 г. по гр.д. 56969/2015 г. по описа на Софийския районен съд, са били постановени привременни мерки по чл.323 ГПК, по силата на които майката /живееща в гр.София/ е следвало да води дъщеря си всяка втора и четвърта събота от месеца в дома на бащата /живеещ в гр.Варна/ и да я взема на следващия неделен ден. На 03.06.2016 г. и 12.06.2016 г. Бояджиева подала жалби до V РУ на МВР- Варна заради неизпълнение на привременните мерки на СРС, поради невръщане на детето на майката, във връзка с които служители на полицейското управление посетили дома на Василев и констатирали че детето е в добро физическо състояние. Във връзка с изпълнението на привременните мерки, с решение 1071/17.05.2017 г. на РС-Варна по АНД 446/2017 г., проконтролирано от ОС-Варна с решение на ВНАХД 793/2017 г. Василев е признат за невиновен по повдигнато му обвинение по чл. 182 във вр. с чл. 26, ал.1 НК, за това, че за периода от 29.05.2016 г. до 18.06.2016 г., е осуетил изпълнението на привременните мерки на СРС. В цитираните съдебни актове е посочено, че бащата не е имал задължение по определението на СРС да връща детето на майката, а последната, на която са били възложени грижите за детето, е следвало да го взема от дома на бащата. Съдът е установил, че на 17.06.2016 г. Бояджиева е подала молба по чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие до Варненския районен съд, с твърдения, че Василев [заличен текст]. Посочила е, че Василев [заличен текст]. Със заповед 69/17.06.2016 г. ВРС задължил Василев да се въздържа от домашно насилие спрямо детето; забранил на бащата да приближава детето на по-малко разстояние от 50 м., в т.ч. и жилището в гр. София, където детето е следвало да живее с майка си и разпоредил незабавно изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР-Варна, която да следи за изпълнението й. Проведеното съдебно производство по чл.12 от ЗЗДН приключило с решение по издаване заповед за защита срещу Василев с постановена мярка на закрила по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, като бащата бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо дъщеря си. В изпълнение на издадената заповед за незабавна защита 69/17.06.2016 г., на 18.06.2016 г. към 09.00 ч. служители на ОД на МВР- Варна били пред дома на ищеца и предприели действия по съобщаване на заповедта, за която Василев не знаел. Последният отказал да получи заповедта, както и да предаде детето на органите на реда. Съгласил се да предаде детето [заличен текст]. Следобедът майката на детето се появила, била допусната от Василев в дома му, заедно със съдебния лекар Бурурянова и полицай М.Пенева, като Василев заключил входната врата. Това действие провокирало нахлуване в дома му на полицейски служители, като в 15.35 ч. последвало издаването на заповед за задържане на лице 170 / 18.06.2016 г., от полицейски орган при ОД на МВР- Варна, издадена на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР във връзка с чл.296, ал.1 от НК, за задържане на Василев за 24 часа. Василев бил освободен на 19.06.2016 г. в 12.15 ч.. С решение 1533/08.07.2016 г. по адм. дело 1839/16 г. на Административен съд-Варна, оставено в сила с решение 2898/07.03.2018г. по адм.д. 10279/2016г. по описа на ВАС, поради липса на мотиви заповед 170 / 18.06.2016 г. била отменена като незаконосъобразна. Установил е също така, че Василев е лекар по дентална медицина, с регистрирана лаборатория за групова първична медицинска помощ по дентална медицина в гр. Варна от 2010 г., както и че към м. юни 2016 г. е бил заместник-председател на сдружение с нестопанска цел Конфедерация за защита правата на децата , като служебните му задължения в сдружението временно били преустановени с решение от 22.06.2016 г. на Контролният съвет. След проведено вътрешно разследване по отправените обвинения в насилие и не установяване наличие на рецидивно поведение, правомощията на Василев като заместник-председател били възстановени. Съдът е обсъдил и редица публикации в информационни агенции през процесния период. Установил е че на 18.06.2016 г., в 13.30 ч. и в 15.00ч. в информационна агенция Блиц са били публикувани статии, за присъствието на полиция пред дома на Василев - обвинен от жена си, [заличен текст], за връчване на заповед за незабавна защита по дело пред РС-Варна и отказа на Василев да предаде детето и искането му да предаде същото след преглед от съдебен лекар; на 18. 06.2016г. публикация в сайта Varnautre.bg за полицейска обсада пред дома на Василев, и в същия сайт на 19.06.2016 г. за станалото предния ден; отразяване на случая и в интернет сайта Стандарт нюз от 18.6.2016г. с публикация: Развод между съпрузи вдигна на крак варненската полиция , с информация идентична на публикация от сайта Блиц и отразяване в Канал 3 със заглавие Драма във Варна. [заличен текст] от 18.06.2016 г., както и публикации на информационна агенция ПИК на 17, 18, 19 и 29.11.2018г. и на 02.03.2020г., 02.08.2020 г. и 18.09.2020 г. насочени към В. Иванова-Председател на Конфедерацията, в които се споменава и Василев за обвиненията на бившата му жена, ареста през 2016 г. и съдебните производства срещу него. По делото пред първоинстанционния съд, по искане на ищеца, са разпитани свидетелите Х.Щърков член на СНЦ Конфедерация за защита правата на децата и З.Чапарова доброволец към същото сдружение. От показанията им се установява, че на 18.06.2016г. сутринта към 09,00 ч. Василев се е обадил и на двамата с молба да дойдат до дома му, тъй като е обграден от полиция. На молбата откликнала само св.Чапарова, която до 21,00 ч. е била пред дома му, присъствала е на случващото се, като сочи, че Василев е бил стресиран, страхувал се да не му подхвърлят наркотици в дома му и че към 15,20 ч. - 15,30 ч. е бил изведен от дома си с белезници. Със свидетелят Щърков ищецът Василев се е видял на другия ден 19.06.2016 г., като свидетелят го е закарал до Съдебна медицина след освобождаването му от V РУ-Варна. И двамата свидетели посочват, че след този случай Василев се е затворил в себе си; не смеел да излезе сред обществото, защото е бил омаскарен и го мислят за [заличен текст]; притеснявал се е за дъщеря си, която от тогава не е виждал и за реакцията й като прочете публикациите за него след време; преустановил е всякаква обществена дейност докато не изчисти името си. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел иска за допустим, като предявен срещу надлежен ответник юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт. Счел е за изпълнено условието по чл. 204, ал. 1 АПК. Посочил е, че вредите се претендират от акт, издаден при упражняване на административна дейност заповед за задържане на лице, която е отменена по предвидения в закона ред с влязло в сила съдебно решение. По същество, административният съд е преценил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана по основание и частично основателна по размер до присъдената сума от 1 000 лв. Изложил подробни съображения, с които е мотивирал извода си за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Аргументирал се е, че незаконосъобразното ограничаване на правото на придвижване и престоят в полицейското управление, продължило от 15,35 ч. на 18.06.2016 г. до 12,15 ч. на 19.06.2016 г., обективно водят до негативни последици върху емоционалното, психическо и физическо състояние на задържаното лице. Счел е, че преживеният от Василев силен стрес и притеснение на 18.06.2016 г. не е заради полицейското му задържане, а заради твърденията на бившата му съпруга за упражняваното от него [заличен текст]. Съдът след анализ на събраните по делото доказателства и преценка на връзката между преживените от него негативни емоции засегнати чест, достойнство и добро име и причината за същите е стигнал до извода, че преобладаващата част от претърпените от него негативни емоции не са в причинно следствено-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт. Приел е за установено, че пряка последица от полицейското му задържане е невъзможността да упражнява правото на свободно движение за времето на неговото задържане по-малко от едно денонощие и свързаните с него неблагоприятни последици /стрес, притеснение, засегнат обществен авторитет и репутация сред близки и познати/ за Василев, като лице упражняващо престижна професия, добър професионалист, извършващ обществено полезна дейност в СНЦ. Посочил е, че публичността по задържането на Василев е поради съпричиняване от страна на увреденото лице, като самият ищец е позвънил на близки и познати да отидат пред дома му за подкрепа. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, административният съд, съобразявайки разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл.5 от ЗОДОВ и отчитайки характера на причинените страдания, интензитета и времетраенето им (за срок по-малък от 24 часа) и обективното състояние на ищеца, с оглед негативните му изживявания на 18.06.2016 г. и причините за тях, преценил като справедлив размер на обезщетяване сумата от 1 000 лв. и отхвърлил претенцията на ищеца за сумата над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв. Предвид, преценката за частична основателност на иска, съдът уважил и иска за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за неправомерно задържане 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Присъдил и разноски, съобразно изхода на спора, като ответната страна не претендирала такива. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ, не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от отменената като незаконосъобразна заповед за задържането на Василев, с която му е наложена принудителна административна мярка задържане за срок от 24 часа, при реално осъществено такова от 15,35 ч. на 18.06.2016 г. до 12,15 ч. на 19.06.2016 г. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца във връзка с отмяната на заповедта, с която то е направено. Задържането на ищеца, освен че е ограничило свободата му за периода, през който е бил задържан, несъмнено е повлияло върху емоционалното му състояние, причинявайки му стрес. Самият факт на задържането, фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване и изваждането му от нормалната ежедневна среда предполага настъпването на притеснение и психическо напрежение състояния, присъщи за подобно събитие. Решаващият съд обосновано е приел и наличието на причинна връзка между претърпените от Василев неимуществени вреди, посочени по-горе и неправомерно задържане. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че част от претендираните негативни преживявяния на ищеца не са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт. Преживените от него негативни емоции /страх, стрес, обида, унижение, уроненото бащино достойнство пред детето му и др./ във връзка с появата на служителите на ОД на МВР-Варна сутринта на 18.06.2016 г. пред дома му, узнаването за издадената срещу него Заповед 69/17.06.2016 г. на Районен съд-Варна да се въздържа от домашно насилие спрямо малолетното си дете, разпространените от бившата му съпруга твърдения [заличен текст], последвалите действия във връзка с предаването на детето на майката и публикациите в информационни агенции, направени до издаване на незаконосъобразната Заповед 170/18.06.2016 г., не са причинени от последната. В тази връзка следва да се отбележи, че претърпените от Василев неимуществени вреди до издаване на заповедта за задържане са предмет на други съдебни производства, поради което изложените в касационната жалба твърдения в тази насока, в т.ч. и твърденията за връзката им с отменения административен акт, се явяват несъстоятелни. За да е налице пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и отменения незаконосъобразен административен акт следва вредите по време и място да следват издаването на акта и да са типична, нормално настъпваща последица от същия. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че преимуществено честта, достойнството, доброто име и авторитета на Василев са засегнати от разгласените клеветнически твърдения на бившата му съпруга и предприетите от нея действия в тази насока станали обществено достояние, в т.ч. и невярното отразяване в информационни агенции през 2018 г. и през 2020 г., [заличен текст], които вреди не се явяват в причинно следствена връзка с отменената Заповед. По изложените съображения и предвид водените срещу Василев две наказателни производства, правилно, като неотносими към предявеният иск, АС-Варна не е допуснал поисканите от ищеца доказателства - съдебно-психологическа експертиза, за установяване на претърпените от него болки и страдания в периода 18.06.2016 г.- 09.06.2021 г. и заведените в МВР преписки по негови жалби за периода от 20.06.2016 г. до 09.06.2021 г. Касационният състав преценява като справедлив присъдения размер на обезщетението. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде адекватно на обема им, който се измерва чрез интензитета, периода през който са търпени вредите и обективното състояние на засегнатия. Тези обстоятелства са съобразени от решаващия съд, като мотивите му се споделят от настоящата инстанция. Присъденото обезщетение съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, пропорционален на негативните преживявания на увреденото лице пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Ето защо и развитите от касатора доводи за незаконосъобразно занижение на определеното обезщетение с изискването за репариране на неимуществените вреди по справедливост се явяват неоснователни. Правилно е приетото от административния съд, че публичността при задържането на ищеца е поради съпричиняване от негова страна, предвид присъствието на лица, извикани от последния. Налице е хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно която, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. При тези данни липсва основание за присъждане на обезщетение в пълния претендиран от ищеца размер, при което правилно и в съответствие с принципа на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди е редуцирано до присъдения от съда такъв. Тъй като преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от отговорност, по чл.5 от ЗОДОВ, е възложено на решаващия съд, неоснователни се явяват и твърденията на касатора за нарушение на принципа на диспозитивното начало. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, които настоящата инстанция определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия