Решение № 16400 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8386/2013 г.

Решение № 16400 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8386/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към Медицински институт на Министерството на вътрешните работи срещу решение № 2529 от 16.04.2013 г. по адм. дело № 331/2013 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отменил по жалбата на Иван Димитров Яръмов от с. Доспей, община Самоков, Медицинско удостоверение № 205/26 от 05.11.2012 г. на ЦЕЛК и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил делото като преписка на този орган, който да реши по същество въпроса за вида на телесното увреждане на жалбоподателя. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното от Иван Димитров Яръмов удостоверение е издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради неправилно определяне на вида и степента на увреждането. С касационната жалба е инвокиран довод за неправилност на съдебното решение, защото отмененото с него медицинско удостоверение било издадено от състав на ЦЕЛК, в който не е участвал специалист - ортопед и поради това удостоверението е нищожен акт, издаден от некомпетентен орган. Този довод е неоснователен. Според чл. 255, ал. 1 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда, а видът на телесната повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия. Според чл. 4, ал. 2 от Правилника за устройството, дейността и структурата на Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, приет с ПМС № 210 от 19.07.2011 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 26.07.2011 г.) организацията на дейността и вътрешният ред на структурите по ал. 1 (между които и ЦЕЛК - чл. 4, ал. 1, т. 4 от този правилник) се определят с правилници, издадени от директора на медицинския институт. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не намери такъв правилник и поради това не може да отговори на въпросите в какъв състав следва да функционира ЦЕЛК. Независимо от това на сега поставения с касационната жалба въпрос - нищожно ли е процесното медицинско удостоверение № 205/26 от 05.11.2012 г., защото в състава на ЦЕЛК не е участвал ортопед - травматолог - следва да бъде даден отрицателен отговор. В състава на ЦЕЛК, издал процесното удостоверение, е участвал д-р Б. Божков, за който е посочено, че е хирург. Хирургията, като дял от медицината, включва хирургично (в смисъл на оперативно) лечение на редица заболявания, а в условия на спешност - и хирургичното (т. е. оперативното) лечение на заболявания на крайниците. Поради това научната основа на практическата дейност по хирургия включва и знания за болестите на крайниците - т. 13.1. от медицински стандарт "Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия", приет с Наредба № 20 от 23.06.2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично - възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия. Вярно е, че според т. II-1 от медицинския стандарт по ортопедия и травматология (приет с Наредба № 21 от 28.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ортопедия и травматология") медицинската специалност "Ортопедия и травматология" е основната медицинска специалност, в рамките на която се осъществява профилактика, диагностика, лечение и оценка на трудоспособността при заболявания и травми на опорно-двигателния апарат, но няма нормативна пречка при съществени обективни причини в състава на ЦЕЛК, определящ вида на телесна повреда, представляваща травма на съществена или не дотам съществена част на опорно-двигателния апарат, вместо ортопед - травматолог по изключение да участва хирург. С касационната жалба е инвокиран довод, който поражда недоумение. "В случая никой от лекарите, включени в състава на ЦЕЛК-МВР, не притежава необходимата медицинска специалност и познания да прецени характера и степента на телесната повреда". А според чл. 4, ал. 3 АПК субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Очевидно непремереният довод в касационната жалба е инвокиран, според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с единствената цел да постигне отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските. Тази цел обаче противоречи на цитираната разпоредба, поради което преследващият я довод е неоснователен. С касационната жалба решението на АССГ е оспорено и в частта за разноските. В тази й част касационната жалба е недопустима. Върховният административен съд многократно е указвал, че при действието на ГПК от 2008 г. съдебните решения не подлежат на обжалване в частта за разноските, за изменението им в тази част следва да бъде направено искане по чл. 248 ГПК. Нещо повече - по сега направеното от процесуалния представител на ответника искане да му бъдат присъдени разноските в касационното производство, изразяващи се единствено в заплатено адвокатско възнаграждение от 1000 лв., не е направено насрещно искане по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за присъждане на адвокатското възнаграждение в по-малък размер, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а съдът не е овластен служебно да намалява размера на адвокатското възнаграждение, което присъжда. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,