Решение № 8136 от 24.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2112/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Б. П., С. И. В. и Д. Л. В., чрез адв. А. Чалъков от АК Пазарджик, срещу решение 5014/27.12.2024 г. по адм.дело 584/2024 г. по описа на на Административен съд - Пазарджик (АС - Пазарджик), с което е отхвърлена жалбата им против Решение ППН-01-4/2023/26.04.2024 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касационните жалбоподатели поддържат в касационната жалба, в писмена защита и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, че решението на АС Пазарджик е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Искат отмяната на съдебното решение и на решението на КЗЛД. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли решението на АС Пазарджик да бъде оставено в сила по съображения, развити в становището. Ответникът по касационна жалба Д. Г. К., чрез адв.И. Борисов от АК Пазарджик, в писмен отговор, в съдебно заседание, както и в писмени бележки, намира касационната жалба за неоснователна, като счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, настоящият съдебен състав взе предвид следното: В производството пред АС Пазарджик е установено, че в жилищна сграда етажна собственост, състояща се от приземен етаж с обособени гаражи и помощни помещения, три жилищни етажа, както и прилежащо към имота дворно място, находяща се в гр. Панагюрище, [улица], на и около сградата е монтирана система за видеонаблюдение, състояща се от 5 (пет) броя камери за видеонаблюдение. В жилищната сграда, на всеки етаж от сградата се намира по едно жилище на първи етаж е жилището на Д. К., на втория етаж е жилището на Б. П. и неговото семейство, а на третия етаж е жилището на С. И. В. и Д. Л. В., а двора на имота е с общо ползване. На приземния етаж на сградата има три гаража по един за всяко от трите жилища. Решаващият съд е приел за установено, че системата за видеонаблюдение е изградена първоначално от Камера 1, Камера 2, Камера 3 и Камера 4 монтирани през месец април 2022 г., а Камера 5 е поставена допълнително през месец май 2023 г., като камерите са инсталирани от техническо лице познат на касатора П.. Камери от 1 до 4 извършват записи и съхранение на видеокадри на записващото устройство за срок от около 20 дни, а на картата-памет от Камера 5 записите се съхраняват за срок от 3 дни, след което записите с видеокадри се изтриват автоматично по реда на тяхното постъпване. Достъп до изходящия образ в реално време и записите с видеокадри се осъществява само отдалечено от Б. П., С. В. и Д. В., посредством инсталирано софтуерно приложение на мобилните им телефони. АС Пазарджик е приел, че основанието за извършваното видеонаблюдение е охрана на имота и опазване на имуществото. Пространственото разположение на видеокамерите в проверявания имот и обхват на видеонаблюдение съдът е приел за установено от съставения Констативен акт ППН-02-541/07.09.2023 г., сочещ, че всяка от 5-те камери, съобразно мястото й на монтиране и обхвата й, заснема част от улица, от етажи на сградата, от дворното място, гаражите и подстъпите към тях, както и подстъпа към входа на сградата и затревени площи извън имота, а именно: Камера 1 е монтирана на метален стълб, разположен на срещуположната страна на улица-тупик (водеща към имота) и заснема самата улица, част от първия етаж на сградата, част от партерния етаж, гараж ползван от Д. К., подстъпът към входа на сградата, част от прилежащия двор и затревени площи намиращи се извън имота. Камера 2 е разположена на същия метален стълб, на който е разположена Камера 1 и заснема част от улицата-тупик, част от първия и партерния етаж на сградата, гаражът ползван от Д. К., част от прилежащото дворно място към имота и част от съседен имот собственост на семейство П.. Камера 3 е монтирана на страничната фасада към втория етаж на сградата и заснема част от дворното място и част от улицата-тупик водеща към имота. Камера 4 е разположена на задната фасада към втория етаж на сградата и заснема част от задния двор към имота, както и подстъпа към гаража на П. и подстъпа към гаража на В.. Камера 5 е разположена на задната фасада към партерния етаж на сградата (до гаража на П.) и заснема задния двор към имота, подстъпа към гаража на П., подстъпа към гаража на В., както и част от черен път и затревени площи извън имота. Идентични установявания относно обектите на заснемане съдът е направил и посредством свидетелски показания на трима свидетели, установяващи периметъра, обхванат от камерите, както и възможността на камерите да разпознават лица, номера, коли, както и лицата, имащи достъп до системата - Б. П. и семейство В.. От правна страна АС Пазарджик е приел, че решението на КЗЛД е на компетентен орган, чиито правомощия произтичат от от разпоредбите на чл.10 и чл.10а ЗЗЛД, съответно чл.57 и чл.58 от Регламент (ЕС) вр. чл.38 ЗЗЛД, при спазване на правилата за кворум и мнозинство, съдържа необходимите реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Съдът е посочил, че административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, както и ясна разпоредителна част, а наложената мярка по чл. 58, § 2, б. г от Регламент 2016/679 да разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок, е съобразена и с целта на закона, която е да се реализира правото на защита на лични данни и да се преустанови неправомерното обработване на лични данни. Корективната мярка по чл. 58, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679 първоинстанционният съд приел за съответна на нарушението като насочена за преустановяване на неправилното обработване на лични данни, чрез съобразяване извършваните операции по обработването им по определен начин и срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касаторите относно неспазване на срока по чл.38 ал.1 от ЗЗЛД за сезиране на КЗЛД. Жалбата на Д. К. до КЗЛД е подадена на 03.01.2023г., като в жалбата си тя е посочила момента, в който е узнала за монтирането на камерите от страна на касаторите лятото на настоящата година , с оглед на който времеви момент КЗЛД, а и съдът, са приели, че сезирането на КЗЛД е в срок. Меродавен за преценката за спазване на посочения срок е момента на узнаването и именно този момент сочи Д. К.. В съставения констативен акт е посочен момента на монтиране на камерите, съобщен от касаторите, който в настоящия казус е различен от момента на узнаване, посочен в чл.38 ал.1 от ЗЗЛД. Не се основават на доказателствата по делото и доводите на касаторите за обхвата на заснемането на камери 4 и 5. Съставения констативен акт, а и свидетелските показания на св.К. безспорно установяват, че първите четири камери обхващат целия периметър отвън на сгадата, в четирите края., а констативния акт - че камера 4 заснема част от задния двор към имота, както и подстъпа към гаража на П. и подстъпа към гаража на В., а камера 5 заснема задния двор към имота, подстъпа към гаража на П., подстъпа към гаража на В., както и част от черен път и затревени площи извън имота, т.е. не само собствените на касаторите имоти, но и части от други имоти, включително публични места (улица). Изложените от касаторите доводи за монтирано видеонаблюдение в община Панагюрище не са от естество да се отразят на съставомерността на нарушението на чл. 5, § 1, буква а и буква в от Регламент (ЕС) 679/2016 и на последиците от него. Споделят се изводите на АС Пазарджик относно съответствието на решението на КЗЛД с материалния закон. Видеонаблюдението, като съвкупност от действия по записване и съхраняване, осъществявано с автоматично средство система за видеонаблюдение, несъмнено попада в обхвата на понятието обработване по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, като данните в тази система позволяват идентифициране на физически лица по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Правилно е прието, че жалбоподателите осъществяват видеонаблюдение, при което имат качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, целта на обработване на лични данни охрана на лица и имущество и средствата за обработване видеонаблюдение чрез повече от едно техническо средство (камера), т. е. чрез система за видеонаблюдение. Съдът правилно е приел, че установеното видеонаблюдение не попада в хипотезите на законосъобразно обработване на лични данни, предвидени в член 6, параграф 1 на Регламент (ЕС) 2016/679.Съгласно член 6, параграф 1, б. "а" - "е" от ОРЗД обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна. Изложените съображения в тази насока са правно издържани и се споделят от касационната инстанция. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда, като представените писмени доказателства също не налагат различни правни изводи. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касаторите разноски. На ответника по касационната жалба Д. К. следва да се присъдят направените разноски в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, платими от касаторите. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение