Решение № 8218 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7326/2015 г.

Решение № 8218 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7326/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 698/25.03.2015 г. по адм. д. № 2329/2014 г. на Административен съд-В.. Жалбата на В. Д. Н., подадена чрез адвокат Д. Д.-ВАК, е против решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди и в частта на неприсъдените разноски в размер на 2030 лв. по делото. Твърди, че в обжалваните му части решението е неправилно и иска да бъде отменено. Претендира присъждане на адвокатски хонорар за изготвяне на касационната жалба. Касационна жалба срещу решението в осъдителната му част и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски, е подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез мл. юрисконсулт Т. Ч.. Оспорва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и ищецът не е доказал реално претърпени вреди. Самият опит за бягство е извънреден инцидент, който изисква наложителна употреба на помощни средства. В останалата част счита решението за правилно. В съдебно заседание ГДИН се представлява от юрисконсулт Н.. Моли да бъде отменено решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на В. Д. Н. е неоснователна, а жалбата на ГДИН е основателна. Решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и доводи на ГДИН. Административният съд необосновано приема, че ищецът не е проявил неподчинение и няма основание да се счита, че ще окаже съпротива, ще опита да избяга или няма да причини наранявания на себе си или на друг. Показанията на свидетелите не са обсъдени в цялост с оглед чл. 172 ГПК. При съпоставка с данните за личността на свидетелите, показанията не биха могли да се кредитират безусловно. Дори хипотетично да се приеме, че не са били налице основания за налагане на мерките, присъденото обезщетение е със значително завишен размер. Отхвърлянето на претенцията за разноски е в съответствие с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Р., в частта с което е осъдена ГДИН да заплати 3000 лв. обезщетение, е неправилно и следва да бъде отменено и да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от В. Д. Н., в момента в ОЗ-В., против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" С., с цена на иска 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 24.04.2011 г. до 28.04.2011 г., вследствие незаконосъобразни действия по фиксирането му с белезници без да са налице основанията по ЗИН за това, с което му е била отнета възможността за двигателна активност и човешко общуване, лишен е бил от медицинско обслужване в този период, проявено било от служителите на ответника нечовешко отношение и умишлено е бил поставен в неблагоприятно положение. Съдът е осъдил ГДИН-С., да заплати на В. Н. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 24.04.2011 г. до 28.04.2011 г., на посочените в исковата молба основания, ведно със законна лихва от датата на увреждането 24.04.2011 г. до окончателното им плащане. В останалата част до пълният размер от 50 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и искането за присъждане на разноски. В мотивите си съдът е приел, че наказанието лишаване от свобода, което изтърпява ищецът, се изразява в ограничаване на свободата на движение на осъдения в пространството, в избора на режим на живот и на социални контакти, но ограничаването на права извън постановеното с присъдата и произтичащо от закона, е недопустимо, а разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, изключва жестокото или нечовешко отношение към осъдените лица. Използването по отношение на Н. помощни средства по време на престоя му в килия, находяща се в зона със засилена степен на охрана в периода 24.04.2011 - 28.04.2011 г. е несъвместимо със забраните по чл. 36, ал. 2 от НК, чл. 29, ал. 1 от КРБ и чл. 3 от ЕКПЧ, представлява ограничение в правната сфера на осъдения в повече от дължимото. Приел е, че не са били налице основанията по чл. 114 от ЗИНЗС, за прилагането на тези ограничения. Дори при задържане на ищеца върху покрива на административната сграда в Затвора - В. след опита му за бягство на 24.04.2011 г., не е била доказана по несъмнен начин необходимостта от прилагане на помощни средства. От една страна осъденият се е намирал в рамките на затвора, а не извън него, не е проявил неподчинение и няма данни спрямо него да е приложена физическа сила, предхождаща използуването на помощни средства /белезници/, с което е нарушен чл. 115, ал. 1 от ЗИНЗС. В осъдителната му част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В частта, с която са отхвърлени предявените искове, решението е правилно, но по съображения, различни от посочените в мотивите на съда. От фактическа страна по делото е установено, че на 24.04.2011 г., ищецът В. Д. Н., заедно с Й. П., също лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора - В., са направили опит за бягство от затвора, но били разкрити от охраната, поради което спрямо ищеца били приложени засилени мерки за охрана. В периода 24.04.2011 г. - 28.04.2011 г. Н. е бил фиксиран с белезници за циментирано в пода легло, като ръцете му са били фиксирани за горния напречен винкел на леглото с два чифта белезници, а краката му - с един чифт белезници към долния край на леглото. Първоначално на леглото не е имало дюшек и завивки, а на 26.04.2015 г. са му били дадени дюшек, възглавница и завивка. По време на фиксацията с помощни средства, в продължение на четири дни е бил извеждан до тоалетна 3 пъти в денонощието и му е осигурявано хранене три пъти на ден и му е давана вода при поискване. Необосновани са изводите на съда, че не са били налице основанията по чл. 114 от ЗИНЗС, за прилагане на помощни средства по отношение на ищеца, както и че е била ограничена правната сфера на осъдения повече от дължимото. Помощните средства са от вида засилени предпазни мерки и се прилагат в изключителни случаи, при спазването на специална процедура и когато спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин. В конкретния случай процедурата по прилагането им е спазена, видно от приложената административна преписка от Затвора - В.. Преценката на психическото състояние на лишения от свобода в случаите на чл. 114, т. 5 ЗИНЗС, е предоставена на служителите на затвора и тя зависи от конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя, съгласно чл. 115 от ЗИНЗС. Р. по делото свидетел Н., работещ в Затвора - В., е заявил в показанията си, че преди прилагане на помощните средства е направил оценка на риска, след което е използвал помощните средства. Касае се за извънреден случай, опит за бягство от затвора, когато и заловеният затворник е в особено психическо състояние, и администрацията на Затвора е задължена да действа бързо и ефикасно за осигуряване на реда в затвора. Съдът е посочил в мотивите си, че няма основание да се счита, че ищецът е можел да окаже съпротива, да избяга, да причини наранявания на себе си или на други лица, предвид високата степен на изолация на помещението и ситуирането му в самото пенитенциарно заведение, поради което възможностите му за движение са били ограничени допълнително, без да са налице основанията по чл. 114 от ЗИНЗС за това. Факт е обаче, че въпреки настаняването му в обособен коридор за изолация на доживотно осъдени, в неговото спално помещение стената е избита към спалното помещение на другия осъден Й. П. и двамата са заловени на покрива на затвора при опит за бягство. Тези обстоятелства опровергават становището на съда. От тях следва изводът за правилно и обосновано приложение на помощните средства от страна на служителите на затвора, при спазване на процесуалния ред за това и при наличието на законови основания за прилагането им. С оглед на изложеното, касационната инстанция приема, че решението е неправилно в осъдителната му част и в тази част следва да бъде отменено. Спорът е изяснен по същество и касационната инстанция дължи произнасяне. Предявеният иск от В. Д. Н. срещу ГДИН-С., с посоченото правно основание, е неоснователен. Ответникът е извършил допустимо по закон действие, при наличие на законово основание и при спазване на процедурата по налагането му. С оглед на това, в осъдителната му част решението е неправилно и следва да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен за сумата от 3000 лв. В отхвърлителната му част, включително и по отношение искането за присъждане на разноски, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът правилно е преценил, че липсват доказателства за изплатено възнаграждение на ответника за представителството по делото, поради което искането за присъждането му е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,