Решение № 14945 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3369/2013 г.

Решение № 14945 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3369/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производство по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба "Бийч Свети Константин" ЕООД със седалище в гр. Варна и адрес на управление вилна зона "Траката" № 175А, ЕИК по Булстат: 200454204, представлявано от Светлозар Иванов Стоилов, подадена чрез адв. Петкова, срещу Решение № 128 от 21.01.2013 г., постановено по адм. д. № 3988/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 031200591/25.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с Решение № 633/28.09.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно доначислен ДДС за данъчни периоди от м. януари до м. ноември 2011 г. в общ размер 8964,23 лв. и лихви от 877,49 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон - отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на АС-Варна и отмяна на РА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура в подробно становище дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 031200591/25.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с Решение № 633/28.09.2012 г. на Директора на Д "ОУИ "- гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от м. януари до м. ноември 2011 г., произтичащи от начислен ДДС за извършените за периода облагаеми доставки в резултат на неподадено заявление за задължителна регистрация по чл. 132 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като получател на непарична вноска. За да постанови това решение, Съдът е приел, че РА е валиден, издаден от лице, разполагащо с материална компетентност, и при наличието на изрично издадена заповед за определяне на компетентен орган, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество Съдът е приел РА за материално законосъобразен. В мотивите на постановения съдебен акт е описана подробно фактическата обстановка по спора, относно която страните не спорят. Ревизираното лице е вписано в Търговски регистър към Агенцията по вписванията на 03.11.2008 г., с основен предмет на дейност - отдаване под наем на недвижими имоти. На 14.12.2011 г. е подадено заявление за регистрация по ЗДДС. След извършена проверка в публичния регистър на Агенцията по вписванията органът по приходите е установил, че на 03.11.2008 г. е вписана апортна вноска в размер на 300000 лв., от активите на едноличния собственик на капитала "Про билдинг" ЕООД в капитала на ревизираното дружеството, а именно поземлен имот № 2392 по плана на вилна зона Траката с обща площ 1070 кв. м, заедно с построената в имота жилищна сграда, състояща се от жилище № 1 на първия етаж с площ от 168 кв. м, ведно с избен етаж с площ 76 кв. м и гараж 36 кв. м, и жилище № 2 на втори етаж с площ от 95,65 кв. м, ведно с таванско помещение с площ от 95,65 кв. м, ведно с прилежащите идеални части. Непаричната вноска е вписана в Търговския регистър на 03.11.2008 г. В хода на проверката във връзка със заявлението за регистрация по ЗДДС е установено, че за периода от 01.12.2010 г. до 30.11.2011 г. дружеството е получило приходи от наем във връзка със сключен договор за наем № DHR-024/2010 от 21.12.2010 г. с "Девня цимент" АД, в сила от 01.01.2011 г., с договорена наемна цена в размер на 2500 евро (без ДДС). Дружеството е издало фактури от № 1/07.01.2011 г. до № 12/01.12.2011 г. с предмет наем по договор 024/2010 г. Прието е, че ревизираното дружество е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация на осн. чл. 132, ал. 1 ЗДДС в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10 в Търговския регистър, т. е. не по-късно от 17.11.2008 г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 030421100021410/27.12.2011 г. Датата на регистрацията по ЗДДС е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 от ЗДДС в Търговския регистър, а именно - 03.11.2008 г. АРЗДДС е връчен на 09.01.2012 г. и не е обжалван по предвиденият за това ред. Органът по приходите е приел, че за извършените облагаеми доставки - отдаване под наем на имот през периода от м. януари до м. ноември 2011 г. следва да се начисли ДДС на осн. чл. 86, във вр. с чл. 25, ал. 4 ЗДДС, за сумата по месеци 814,93 лв. или общо в размер на 8964,23 лв. Основният спор се свежда до датата на регистрацията и съответно периода, от който се дължи данък за извършените облагаеми доставки. Съдът е приел, че в конкретния случай регистрацията на жалбоподателя не се влияе от връчването на акта за регистрация, като дружеството се счита за регистрирано по ЗДДС лице, съобразно установената фикция с нормата на чл. 132, ал. 3 от 03.11.2008 г. и тъй като в периода от м. януари до м. ноември 2011 г. е извършил облагаеми доставки - отдаване под наем на недвижим имот срещу уговорена цена, на датата на извършеното плащане е настъпило данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, на осн. чл. 25, ал. 4 от закона. Поради това е възникнало задължение за начисляване на данъка на осн. чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Съдът е достигнал до извода, че РА е постановен в съответствие с материалния закон и е обоснован и е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразност на оспорения пред него РА. Съдът е обсъдил подробно възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба и обосновано е приел, че са неоснователни. Правните изводи на административния съд се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Основният довод в касационната жалба е, че Съдът неправилно е приел за дата на регистрация на ревизираното дружество по ЗДДС 03.11.2008 г. (датата на вписването на апортната вноска в Търговския регистър). Според касатора на основание чл. 103, ал. 3 от ЗДДС за дата на регистрация трябва да се смята датата на връчване на акта за регистрация. Тези доводи не се споделят от касационната инстанция. В чл. 132, ал. 1 ЗДДС е предвидена задължителна регистрация на лице, което на основание чл. 10, ал. 1 ЗДДС придобие стоки или услуги от регистрирано по ЗДДС лице. В 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в Търговския регистър приобретателят следва да подаде заявление за регистрация, което задължение не е изпълнено от касатора. Разпоредбите на чл. 132, ал. 1, 2 и 3 ЗДДС са императивни и от неспазването на срока за подаване на заявление по чл. 132, ал. 2 ЗДДС касаторът не може да черпи права. В ал. 1 е предвидено задължително регистриране по ЗДДС в описаната хипотеза, което при бездействие на касатора да подаде заявление по този текст законосъобразно е извършено от органите по приходите. На основание разпоредбата на чл. 132, ал. 3 ЗДДС, в случаи като процесния за дата на регистрация се смята датата на вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 от същия закон в Търговския регистър. В случая обстоятелството по чл. 10, ал. 1, т. 3 от закона е вписано в Търговския регистър на 03.11.2008 г., като според чл. 132, ал. 3 ЗДДС това е датата на регистрацията по ЗДДС. В случая се касае за специален режим за регистрация, регламентиран в разпоредбите на глава ХV от ЗДДС, който съдържа известни отклонения от общите правила за регистрация, регламентирани в разпоредбата на Глава IХ от закона. Така разпоредбата на чл. 132, ал. 3 ЗДДС предвижда специална регламентация относно датата на регистрацията по ЗДДС, отклоняваща се от общия режим на ЗДДС, който предвижда, че датата на регистрация е датата на връчване на удостоверението, съответно АРЗДДС (чл. 103 от закона). Горният извод според Съда не се влияе от обстоятелството, че в случая регистрацията по ЗДДС е осъществена по инициатива на орган по приходите с издаване на акт за регистрация. При регистрация в специфичната хипотеза на чл. 132, ал. 1 ЗДДС, издаването и връчването на АРЗДДС не дава отражение на датата на регистрация, която в случая е нормативноустановена в специални норми, съдържащи отклонения от общите правила. Така, в общия случай на регистрация по ЗДДС, независимо дали е по заявление на лицето или по инициатива на орган по приходите, регистрацията се извършва с данъчен акт, издаден съответно на основание чл. 101, ал. 6, респ. чл. 102, ал. 1 ЗДДС, който задължително се връчва на лицето. В този случай датата на връчването му се счита за дата на регистрация по ЗДДС, като в този смисъл е изричната разпоредба на чл. 103, ал. 1 ЗДДС и едновременно с акта се връчва удостоверение за регистрация - чл. 104, ал. 1 ЗДДС. В тази насока е формирана съдебна практика - Решение № 6551 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2288/2012 г., Решение № 7329/03.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 784/2010 г. Предвид горното Съдът правилно е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че датата на регистрация е датата на връчване АРЗДДС съгласно чл. 103 ЗДДС, тъй като в случая се касае за специфична хипотеза за регистрация по ЗДДС, при която датата на регистрация е нормативноустановена и същата не се влияе от това дали регистрацията се извършва по заявление на лицето, или по инициатива на орган по приходите. Относно доводите на касатора, че издаденият на дружеството АРЗДДС е незаконосъобразен, тъй като определя дата на регистрация 03.11.2008 г. в противоречие на чл. 103, ал. 1 ЗДДС и чл. 83, ал. 3 ДОПК, които не допускат обратно действие на регистрацията, както правилно е отбелязал АС, касаторът е регистриран с акт № 030421100021410/27.12.2011 г., който е влязъл в сила към настоящия момент. В тази връзка следва да се отчете стабилитетът на посоченият индивидуален административен акт и в настоящото производство е недопустимо да бъдат пререшавани въпросите, вече уредени с него. Ето защо решението на АС - гр. Варна като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,