Решение № 53 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 706/2010 г.

Решение № 53 от 2.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 706/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Подсъдимият Р. М. Г. обжалва по касационен ред въззивно решение № 332/29.Х.2010 г. по внохд № 369/2010 г. на АС-София с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание, което е резултат на необективен процес, проява на обвинителен уклон, неизясняване в пълнота на всички релевантни обстоятелства, неоснователен отказ за събиране и проверка на нови доказателства чрез назначаване на нова и компетентна експертиза - по същество това са всички касационни основания. Искането е в алтернатива - за отмяна на решението изцяло (и в гражданската част) и делото да се върне за ново разглеждане, или да се измени, като наказанието се намали, включително и размера на обезщетението по гражданския иск. В допълнението по чл. 351, ал. 3 от НПК жалбоподателят иска и да се приложи условното осъждане по чл. 66 от НК. Частните обвинители и граждански ищци са на становище жалбата да остане без уважение като неоснователна. Прокурорът поддържа това и искането на тази страна, като намира касационната жалба за неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира. Подсъдимият Р. М. Г. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. "б", предл. I-во и ал. 1, чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК на 4 (четири) години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при общ първоначален режим, както и на основание чл. 343г от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от 5 (пет) години за това, че на 17.Х.2008 г., към 10:30 ч. в [населено място], при управление на МПС - "Фолксваген-Пасат" с рег. [рег. номер на МПС], в нарушение на правилата за движение - чл. 47 и чл. 48 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на М. В. В. и средни телесни повреди на повече от едно лице - Вл. В. Атанасова и С. А. Н.; осъден е да заплати на гр. ищци И. Б. Атанасова и В. В. Атанасов по 60000 лв., а на В. В. А 80000 лв., обезщетения за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Доводите на жалбоподателя са и възраженията му против обвинението пред първата инстанция, а след това и оплакванията пред въззивния съд против постановената присъда. Те са обсъдени и от двете инстанции по същество, които са изложили съображенията си за тяхната неоснователност. Решението на въззивния съд е резултат на точно спазване на процесуалните правила - взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Основателно са приети за голословни и неаргументирани доводите на подсъдимия и защитата му за наличие на обстоятелства, които съдът не е взел пред вид при постановяване на решението си, след като те не са конкретизирани. Посочено е и защо доказателствените им искания не са уважени - при условие, че събраните доказателства установяват по категоричен начин релевантните обстоятелства, няма основания за събиране и проверка на нови. А както е посочено по-горе, такива не сочат конкретно. При приетото за установено, че подсъдимият е нарушил правилата за движение, като на нерегулираното кръстовище не е осигурил предимството на дясностоящия, резултат на което е настъпилото пътнотранспортно произшествие със съставомерни последици, законосъобразно е прието, че той е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. "б", предл. I-во и ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Възприетите за установени по несъмнен начин факти дават основание за направения извод, че св. С. няма нарушения на правилата за движение, поради което и няма принос за настъпилото ПТП. Не е налице и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание, след като в случая не е налице очевидно несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание. Съобразени са завишената степен на обществена опасност на деянието - в резултат на грубо нарушаване на основни правила за движение, подсъдимият Р. М. Г. предизвиква ПТП с изключително тежък престъпен резултат извън необходимото за правната квалификация. Правилен е извода, че това и предишното му поведение като водач на МПС определя и степента на обществена опасност на личността му като завишена. ВКС в настоящия състав не намира основания за повече снизхождение към подсъдимия. Няма основания и за намаляване на присъдените обезщетения за неимуществени вреди от престъплението - размерът им е определен по справедливост, каквато е нормата на чл. 52 от ЗЗД, като са преценени тежестта на уврежданията за всеки от ищците и възможността тези вреди да се репарират с пари. В гражданската част съдът констатира нарушение на т. 12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, ... и Инструкция № 18/14.Х.1992 г. на Министерство на правосъдието, т. II, Раздел А, абз. 56, по т. 10 от Тарифата при присъждането на дължимата държавна такса от страна на въззивния съд. Присъдена е държавна такса в размер на 4% върху увеличената част на обезщетението, вместо 6%. Нарушението е отстранимо в производство по чл. 306, т. 4 от НПК. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.