Решение № 14072 от 16.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11926/2018 г.

Решение № 14072 от 16.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11926/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Кауфланд Българи ЕООД енд Ко" КД срещу решение № 4970 от 23.07.2018 г. по адм. д. № 3449/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу предписание № 2007483/27.02.2018 г. на Инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - гр. София Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е констатирал, че дружеството е извършило нарушение на чл. 9, ал. 3 от Закона за храните (ЗХ). Сочи, че видно от приложения към писмените бележки пред административния съд анализен сертификат, издаден от производителя на краве сирене Родопско чудо - "Маклер Комерс" ЕООД, стоката съдържа съставки, приготвени единствено и само от прясно краве мляко. Съдържащото се 10% възстановено сухо мляко, както и 3% млечни киселини също са произведени въз основа на краве мляко, както и Кауфланд е посочило и на етикета на артикула, и в рекламната си брошура. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти при производството на млечни продукти се използват сурово мляко не по-малко от 80 % от вложените суровини и до 20 % добавено възстановено сухо мляко, концентрирано мляко, млечен протеин. Сухото мляко е прахообразен разтворим продукт, който се получава чрез метода на изсушаването на кравето прясно мляко и не отстъпва по хранителни свойства на прясното мляко - дори съдържа по-малко вреден холестерол, както и по-малко алергени. Сухото мляко влиза в състава на много продукти, но те са точно толкова натурални, колкото и онези, при производството на които се използва свежо мляко. Според жалбоподателя липсват фактически и правни основания за издаване на акта, което е основание за отмяната му. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 03.08.2018 г. в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 26.07.2018 г. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган – инспектор в ОДБХ-гр. София и съгласно чл. 26, ал. 1, т. 8 ЗХ, на официален контрол по реда на Закона за храните подлежи и етикетирането, представянето и рекламата на храните. В случая не се спори, че сиренето е било коректно етикетирано, като е безспорно и неговото съдържание, а дали посоченото съдържание при рекламирането му в седмичната брошура е било заблуждаващо потребителите. На основание чл. 46, ал. 2 ЗНА съдът приложил чл. 68, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за защита на потребителите относно предпоставките на заблуждаващата реклама - невярна информация относно състава на стоката. Посочил, че спорът е относно това дали вложените в млечния продукт сирене възстановен млечен обезмаслен концентрат или сухо обезмаслено мляко и млечна мазнина /краве масло или сметана/ представляват мляко по смисъла на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, в редакцията й към датата на издаване на оспорения акт, т. е. преди измененията и допълненията й от ДВ бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 13.07.2018 г. Изложил мотиви, че маслото и сметаната, вложените в сиренето, макар да са млечни продукти по смисъла на Наредбата, не са мляко, с оглед на което е ирелевантно дали същите са произведени от краве мляко или не, както и дали сухото мляко или млечният концентрат са мляко или млечни продукти. Предвид на това направил извод, че рекламата на сирене "Родопско чудо" в седмичната брошура на Кауфланд е подвеждаща относно състава на продукта, т. е. налице е нарушение по чл. 9, ал. 3 от ЗХ. По смисъла на чл. 30а, ал. 1 и ал. 2 ЗХ, в случаите, когато при официалния контрол компетентните органи са констатирали несъответствие с нормативните изисквания, се предприемат някои от действията по чл. 30, ал. 1 от същия закон, с цел производителят или търговецът на храни да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствието и причините за появата му. При предприемане на тези действия компетентните органи вземат под внимание същността на несъответствието и водената документация от производителя или търговеца. Разпоредбите на чл. 30а, ал. 1 и ал. 2 ЗХ препращат към чл. 30, ал. 1 ЗХ, в който са разписани правомощията на компетентните органи, сред които и в т. 4 - да посочват в писмен вид конкретно установените от тях отклонения от нормативните изисквания, без да дават указания за начина на отстраняване, както е сторено в случая – констатирано е допуснато нарушение при рекламирането на хранителен продукт-сирене, без да се дават указания за начина на отстраняване на нарушението. Решението е неправилно като правен резултат. С оспореното пред съда Предписание № 2007483 от 27.02.2018 г. на инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните-София на основание чл. 30а, ал. 1 и ал. 2 и във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 4 от Закона за храните, се предписва: рекламирането на храните трябва да не води до заблуда на потребителя по отношение на нейния състав и характеристика. Като констатации е записано, че при обявяване на процентното съдържание на сирене "Родопско чудо", в седмичната брошура на Супермаркет "Кауфланд", с цел реклама на продукта е представена информация, подвеждаща потребителя и че е нарушен чл. 9, ал. 3 от Закона за храните. В констативния протокол от 03.02.2017 г. въз основа на изложените фактически констатации е направен извод, че при обявяването на процентното съдържание на мляко в сирене "Родопско чудо" в седмичната брошура на супермаркет "Кауфланд", с цел реклама на продукта, е предоставена информация подвеждаща потребителя. Съгласно чл. 9, ал. 3 ЗХ етикетирането и рекламата на храните не трябва да въвеждат потребителите в заблуждение. Една от сферите, в които се осъществява официалния контрол е етикетирането и рекламата на храната, предлагана на потребителите - чл. 26, ал. 1, т. 8 ЗХ. Рекламата на храната не трябва да въвежда потребителите в заблуждение. Не следва да има заблуда относно хранителното съдържание на храните. Както е приел съдът, наредбата и регламентите дават различни определения за мляко, масло и сметана, маслото и сметаната, вложени в продукта, макар да са млечни продукти по смисъла на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, не са мляко, както е обявено в рекламната брошура, поради което изводът на съда, че рекламата на сиренето в седмичната брошура е заблуждаваща по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Закона за храните е правилен. Съдът не е взел предвид, че в диспозитива на акта липсва конкретно предписание, което да бъде изпълнено в определен срок, като например да не допуска в рекламната брошурата информацията, че краве сирене "Родопско чудо" е от сто процента краве мляко. В диспозитива на предписанието е посочено, че рекламирането на храните трябва да не води до заблуда на потребителя по отношение на нейния състав и характеристика и е определен срок за изпълнение на предписанието - постоянен. С предписанието жалбоподателят е задължен да спазва закона, а не е посочено конкретно предписание за случая, поради което оспореното пред съда предписание следва да се отмени като незаконосъбразно. Дори за случая да е съответно правомощието по чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗХ на компетентните органите при констатираното несъответствие с нормативните изисквания - да посочват в писмен вид конкретно установените от тях отклонения от нормативните изисквания, без да дават указания за начина на отстраняване, в случая конкретно установените отклонения /съдържанието на брошурата, че краве сирене "Родопско чудо" е от сто процента краве мляко/ не са посочени в предписанието. Посочени са фактически и правни основания за издаване на акта, но не и конкретно установените отклонения. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като въз основа на предписанието може да се търси административнонаказателна отговорност, която следва да е за конкретно установеното отклонение - информацията в седмичната рекламна брошура за процентното съдържание на мляко в сиренето "Родопско чудо", а не по принцип за информацията за състава и характеристиката на храните при рекламирането на храните, в какъвто смисъл е разпоредителната част на предписанието. В случая административният орган не е следвало да установява, че рекламната брошура е в състояние да въздейства върху разумния, внимателен и средно информиран потребител, тъй като не е приложен фактическият състав на заблуждаваща реклама, което е от компетентността на КЗП, а е извършена проверка дали информацията в рекламната брошура относно процентното съдържание на мляко в "Родопско чудо" е заблуждаваща потребителите по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Закона за храните. Налице е касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на отмяна на оспорения пред съда акт. На жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски за двете съдебни инстанции - държавна такса в размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. за всяка инстанция, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо 275 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение