Решение № 2204 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15358/2014 г.

Решение № 2204 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15358/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на кмета на Столична община, район "Панчарево" против решение № 6029/14.10.2014 г. по адм. дело № 4581/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № КД-14-22-299/27.02.2014 г. на началника на СГКК - София по отношение изменението на КР към одобрената КК на с. Долни Пасарел относно сграда с идентификатор 22472.7332.59.1 като освен вписания собственик Потребителна кооперация "Панчарево" се вписва и Столична община. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът Потребителна кооперация "Панчарево" оспорва жалбата. Началникът на СГКК- София не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то се явява неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема заповедта за незаконосъобразна поради нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗКИР и издаването й без изпълнение на процедурата по чл. 53, ал. 3 вр. ал. 1 ЗКИР (ред. преди изм., ДВ, бр. 49 от 2014 г.) след подписване на акт за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и в съответствие с материалния закон административният съд приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна. В случая не се касае до поддържане на КР чрез отразяване на настъпили изменения при промяна на данните за правото на собственост и на другите вещни права и за носителите им (чл. 51 ЗКИР вр. чл. 57, т. 8 Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР), а за изменение на КР към одобрената КК, когато съдържа непълноти и грешки (чл. 53, т. 1 ЗКИР). Несъответствието в данните за собствеността върху сградата спрямо действителното им състояние са съществували към момента на одобряването на КК и КР, т.е. са "непълноти и грешки" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 3/2005 г. Промяната в данните не е настъпила след одобряването на КР, защото няма такъв правопроменящ акт. Не е такъв влязлото в сила след одобряването на КК и КР съдебно решение по т. д. 517/2009 г. по описа на ВКС, тъй като то има за предмет друг имот, различен от този - предмет на оспорената по делото заповед. Административният орган и съдът не могат да извършват преценка за валидността и действието на доказателствата за вещните права върху обектите на кадастъра. Наличието на взаимно изключващи се доказателства обосновава спор за материално право, който подлежи на разглеждане по исков ред и след разрешаването му е основание за изменение на одобрените КК и КР. Одобреното с оспорената заповед изменение в КР е незаконосъобразно поради съществено нарушение на специалните административно производствени правила и противоречие с приложимите материалноправни разпоредби (ред. преди изм., ДВ, бр. 49 от 2014 г.), затова правилно е отменено с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника, който е направил своевременно искане за това и до доказания размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,