Решение № 2713 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15907/2009 г.

Решение № 2713 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15907/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба от Хани Адел Фахри Солиман, чрез процесуалния му представител - адвокат Райек Заатри от АК Перник, срещу решение № 64 от 9.10.2009 г. по адм. д. № 3128/2009 г. на Административен съд - София град (АССГ). По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК. Моли се решението да бъде отменено, като се отмени и оспорената заповед. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция" - МВР, не взема становище. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационните оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон са неоснователни. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна. С оспореното решение № 64 от 9.10.2009 г. по адм. д. № 3128/2009 г. АССГ е отхвърлил жалбата на Хани Адел Фахри Солиман, гражданин на Египет, срещу Заповед № ЗДМ-469/27.04.2009 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, за налагане на принудителни административни мерки (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България" и "Забрана за влизане в страната" за срок от 5 години. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезите на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ, административният орган е длъжен да наложи предвидените по закон мерки за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителните мерки, предвид безспорното обстоятелство, че чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок или след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможността за обратното му завръщане, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбите на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ са императивни, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. Решението е правилно. От материалите към административната преписка, обобщени в предложение за налагане на ПАМ с рег. № 6034/25.03.2009 г. на началник група "Миграция" при ОДМВР - Перник е видно, че касаторът е влязъл в страната на 27.04.2008 г. през ГКПП "Аерогара" - София с туристическа виза "С" № В 20418619, издадена му от българското посолство в Дубай с разрешен престой 10 дни. Пребивавал е в град София и град Перник при познати от арабската общност и има регистрирана молба от 7.05.2008 г. в СДП за краткосрочно пребиваване на основание чл. 23, ал. 2 ЗЧРБ. В последствие е подал молба за предоставяне статут на бежанец, която е отхвърлена с решение № УП-80/4.07.2008 г. на ДАБ (влязло в сила на 29.09.2008 г.). С наказателно постановление от 21.10.2008, т. на началник група "Миграция" при ОДМВР - Перник на Хани Адел Фахри Солиман на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ е наложено административно наказание "глоба" за нарушение по смисъла на чл. 34 от с. з., за това че не е напуснал страната до изтичане на срока за пребиваването му. Съгласно чл. 41, т. 2 ЗЧРБ (в приложимата редакция ДВ, бр. 42/2001 г.) принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. А според предписанието на чл. 42з, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ забрана за влизане в Република България се налага, когато чужденецът няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Новелата на чл. 42з, ал. 4 дава възможност за кумулиране на мерките по чл. 39а, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗЧРБ. В контекста на нормативното предписание, при постановяване на заповедта за налагане на ограничителните мерки административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Касаторът не въвежда твърдения и не сочи доказателства, че пребивава в страната на годно правно основание, както и че разполага със средства за издръжка и обратно връщане към датата на постановяване на акта, която е релевантният момент при преценка на неговата законосъобразност - Арг.: чл. 142, ал. 1 АПК. Тежестта за доказване е на оспорващия, т. к. доказването е главно и пълно. При условие, че констатациите на административния орган не са опровергани и с оглед данните по делото решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ и произнасянето на директора на дирекция "Миграция" - МВР за законосъобразно. Разпоредбите са императивни и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на изброените хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага в съотношение на кумулативност ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Изложените в касационната жалба оплаквания, че касаторът е родител на малолетно дете - български гражданин, както и че връщането му в държавата по произход ще има негативни последици, преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани в мотивите на оспореното решение и преценката на решаващия съд за неоснователността им изцяло се споделя от настоящия състав. Като е отхвърлил жалбата на Хани Адел Фахри Солиман - гражданин на Египет, срещу акта за налагане на ПАМ, АССГ е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващият съд не е допуснато твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, поради което при липса на отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение