Решение № 41 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1422/2012 г.

Решение № 41 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1422/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК Образувано е по молба на И. В. Ф. за отмяна на влязло в сила определение № 844 от 17.04.2012 г. по ч гр. д. № 1412/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл. 274 и сл. ГПК е потвърдено решение № 871 от 10.02.2012 г. по гр. д № 16928/2011г на СГС в частта, с която жалбата на настоящата молителка срещу действията на ЧСИ М. П. по чл. 435, ал. 5 ГПК е оставена без разглеждане от Софийски градски съд, като недопустима. Твърдението по молбата за отмяна е за лишаване на молителката от правото й да се защити при извършения въвод по изпълнително дело, тъй като е трето лице, открито в имота. Оспорва като незаконосъобразна преценката на съда, че не е процесуално легитимирана да обжалва въвода по смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК. Позовава се на приложена справка от Службата по вписвания, съгласно която е закупила имота, в който е бил извършен въвод, без иска на взискателите да е бил вписан към този момент, на нея не е бил известен фактът, че е налице висящо исково производство по чл. 108 ЗС. Ето защо нейната жалба е следвало да се разгледа в открито заседание, процесуалният ред не е спазен и поради това молителката е била лишена от възможност да участва в делото. Според защитата, съображенията са относими към основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Претендират се разноски. Ответникът по молбата ТПК "Щастие" заявява в отговор чрез пълномощниците си адв. Д. и адв. П., че по същество не е налице основание за отмяна. Молителката не разграничава основанията по чл. 303 ГПК и основанията за обжалване, като изложеното в молбата съдържа единствено оплаквания като по жалба. Правото на участие не е било нарушено, именно молителката е подала жалбата, по която е произнесено соченото за отмяна определение. Отделно от това, определението на САС е и законосъобразно, в съответствие с практиката по прилагане на чл. 435, ал. 5 ГПК. Подробно становище на защитата с позоваване на съдебна практика е депозирано на 22.01.2013 г. Претендират се разноски по представен договор за правна помощ и банков документ за платено възнаграждение в размер 1400 лева. Молбата е постъпила в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, по същество е неоснователна. Когато по допустимостта на производството и съответно упражняване на право, в случая на жалба срещу въвод по. чл. 435, ал. 5 ГПК, се е развил предвиденият в закона инстанционен контрол спрямо преграждащото развитието на дело определение и изводът за недопустимост на жалбата е бил потвърден с влязло в сила определение, като редът за обжалване е изчерпан с участие на страната, не е налице лишаване от участие в дело по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като основание за отмяна на същото определение. Обстоятелствата, изтъквани от молителката в настоящия случай са по допустимостта на нейната жалба срещу въвода във владение и са неотносими. Същите нямат отношение към основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК при положение, че съдебното производство, по което е постановено соченото за отмяна определение, е частно гражданско дело с предмет допустимостта на тази жалба, оставена без разглеждане на първа инстанция. В този случай делото се разглежда в закрито заседание съобразно чл. 278, ал. 1 ГПК, както е процедирал и съда. Делото не само е приключило с участие на страната по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, но и е образувано по нейна инициатива, като частен жалбоподател. Молителката се позовава на обстоятелства, отнасящи се до предпоставките на направената с обжалвания акт преценка, в оспорване на изводите на съда за нейното право на жалба по чл. 435, ал. 5 ГПК, които доводи нямат връзка с правилата за участие в процеса, по което е постановен соченият за отмяна акт. За да е основателна молбата, нарушението по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК следва да касае производството и участието на страната в него, а не решаващият извод на съда по спорния въпрос, който е бил разрешен. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. На ответника ТПК "Щастие" се дължат установените в настоящето производство разноски в размер на 1400 лева, платено по банков път възнаграждение в полза на адвокатското дружество за представителство на ответника в настоящето производство по отмяна. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.