Решение № 3135 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Х. Б. срещу решение 1721/24.09.2024 г., постановено по адм. д. 146/2024 г. по описа на Административен съд Сливен (АС - Сливен). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена неговата жалба против Заповед 8121К-2502/06.03.2024 г. на главния секретар на Министерство на вътрешните работи (МВР). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът главният секретар на МВР оспорва касационната жалба по съображения в пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 1721/24.09.2024 г., постановено по адм. д. 146/2024 г. по описа на АС - Сливен е отхвърлена жалбата на С. Х. Б. против Заповед 8121К-2502/06.03.2024 г. на главния секретар на МВР, с която на основание чл. 165 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 14, ал. 1 и ал. 5 от Наредба 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служите в Министерството на вътрешните работи (Наредба 8121з-310/ Наредбата) еднократно е удължен с още една година срока на временно преназначаване по мотивирана служебна необходимост с peг. 8121К-2508/15.03.2023 г. на старши инспектор С. Х. Б. от длъжността началник на Участък - Запад към Районно управление (РУ) - Сливен при Областна дирекция (ОД) на МВР - Сливен на ръководна длъжност началник на Участък - Градец към Районно управление (РУ) - Котел при Областна дирекция (ОД) на МВР - Сливен, считано от 16.03.2024 г. във връзка с предложение 343р-3115/20.02.2024 г. на директора на ОД на МВР Сливен. Първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че с предложение 343р-3115/20.02.2024 г. на директора на ОД на МВР Сливен е мотивирана необходимостта от продължаване временното преназначаване на С. Б. с още една година, предвид особеностите и състоянието на престъпността и обществения ред в Участък Градец. Жалбоподателят е запознат с предложението и е изразил несъгласието си от продължаването на срока на временното му преназначаване с още една година. Последвало издаването на Заповед 8121К-2502/06.03.2024 г. с описаното по-горе съдържание. В кориците на делото е и предложение 287р-4236/16.03.2023 г. от началник РУ - Котел до директора на ОД на МВР Сливен, с което е обоснована необходимостта от командироване или временно назначаване на двама служители на вакантни щатни бройки - полицай (старши полицай) ППД в Участък - Градец на РУ - Котел при ОД на МВР Сливен, послужило за издаване на първото предложение 343р-3844/10.03.2023 г. на директора на ОД на МВР Сливен и първата Заповед за временно преназначаване 8121К-2508/15.03.2023 г. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Б. М. Б. - заемал длъжността началник на РУ Сливен към ОД на МВР Сливен към релевантния период. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и адмнистративнопроизводствени правила. Съдът е обосновал извод, че заповедта не противоречи на материалноправните разпоредби и е l съответствие с целта на закона, предвид обусловената служебна необходимост с оглед особеностите и състоянието на престъпността и обществения ред на обслужвания участък на ТУ Котел и недостатъчната заетост на този участък при наличие на вакантни длъжности. При тези мотиви АС Сливен е отхвърлил жалбата на С. Б. като неоснователна. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 165 ЗМВР държавният служител да може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност, като съгласно ал. 2 временното преназначаване се извършва със съгласието му, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. Основателни са наведените доводи в касационната жалба, че кадровата необезпеченост е извън пределите на служебната необходимост. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно мотивирана служебна необходимост за издаване на заповедта за еднократно удължаване на срока на временно преназначаване. Съгласно § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР Служебна необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Видно от данните по делото ответникът не е представил доказателства да са били налице извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, и/или нормативни промени, и/или промени във функционалните задължения на структурите. Поради това така посочените фактически констатации на органа се явяват недоказани, съответно материалноправното основание за издаване на заповедта не съответства на фактите. Кадровата необезпеченост на Участък Градец към РУ - Котел, в който е преназначен жалбоподателя, каквито съображения са изложени в предложение 343р-3115/20.02.2024 г. на директора на ОД на МВР - Сливен, не обосновава служебна необходимост по смисъла на закона, която да е основание за продължаване с още една година на временното преназначаване. Това би било основание, обосноваващо служебна необходимост при първото преназначаване, доколкото би могло да се предположи, че евентуално органът изпитва кадрова необезпеченост от примерно напускането на по-голям брой служители едновременно и преназначаването е необходимо, за да се обезпечи дейността му. Доколкото обаче първото преназначаване не е предмет на настоящия спор, въпросът дали са били налице условията за това преназначаване не следва да се обсъжда. При удължаване на преназначаването при условията на чл. 165, ал. 3, хипотеза втора ЗМВР, органът следва да обоснове отново служебната необходимост, като не може същата да е в резултат на бездействието на органа в случая кадрово да обезпечи съответната си териториална дирекция. Преназначаването и удължаването на неговия срок следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което заповедта не съответства и на целта на закона. Органът е разполагал с достатъчно време да предприеме други подходящи мерки за преодоляване на кадровия дефицит в РУ - Котел като съобрази, че целта на временното преназначаване по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР не е справяне с подобни кадрови проблеми, а наличие на служебна необходимост, дефинирана в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР (виж в същия смисъл решение 10286/03.07.2019 г., постановено по адм.д. 10033/2018 г. по описа на Върховния административен съд). Съгласно дадените свидетелски показания от Б. Б. началник на РУ Сливен, който е бил пряк началник на жалбоподателя към релевантния период, е изразил съгласието си еднократно да се удължи срока с една година на временното преназначаване на С. Б. като началник на Участък Градец към РУ Котел. Следователно изпълнено е изискването на чл. 13, ал. 4 от Наредба 8121з-310, а наведените доводи на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Като е достигнал до различен извод относно тълкуването на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, първоинстанционният съд е постановил необоснован съдебен акт в нарушение на материалния закон. Атакуваната пред АС-Сливен заповед е издадена при липса на посочените в нея фактически основания и противоречи на материалния закон, поради което след отмяна на съдебното решение при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК трябва да бъде постановено друго, с което да бъде отменена. За пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че оплакванията в касационната жалба относно дискриминационно отношение спрямо С. Б. и претърпени вреди са извън фактическите установявания от първата инстанция, респективно по аргумент от чл. 220 от АПК не е възможно да бъдат съобразявани при касационния контрол за законосъобразност на обжалваното съдебно решени, а с оглед на обстоятелството, че е констатирано допуснато нарушение на материалния закон, необусловено от тези факти, не се налага връщане на делото за ново разглеждане за установяването им. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят поисканите разноски. Те възлизат на 1080 лева, от които 1000 лева заплатено в хода на производството пред първата инстанция адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, както и 80 лева платени държавни такси 10 лева държавна такса за първа инстанция и 70 лева държавна такса за касационната инстанция. Пред касационната инстанция С. Б. е представляван от адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което с оглед изхода на спора на адв. Е. Попова следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, изчислено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение