Решение № 15272 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3197/2010 г.

Решение № 15272 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3197/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник-сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил, срещу решение № 29 от 25.01.2010 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 418/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът постановил решението си в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като не указал на страната, че по делото не е представен пълен превод на сертификата за регистрация. От същия е видно, че Сръндев е закупил автомобил от лице, което не е вписано като собственик в сертификата за собственост. С оглед на това неправилен е изводът на съда, че са налице предпоставките на чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за регистрация на моторното превозно средство. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Максим Станкеев Сръндев, счита същата за недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е участвало в съдебното производство. Алтернативно поддържа твърдение за нейната неоснователност. По делото е представен превод на сертификата за собственост и съдът го е обсъдил като не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователно е твърдението на ответника по касационната жалба, че същата е подадена от лице, което не е участвало в съдебното производство. Видно от доказателствата по делото оспореният акт е издаден от началника на сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил. Именно този административен орган е бил страна в съдебното производство. От този административен орган е и подадената касационна жалба. Фактът, че физическото лице, изпълняващо длъжността началник сектор, към датата на постановяване на оспорения акт и в хода на съдебното производството е различно от това, което изпълнява длъжността към датата на подаване на касационната жалба е ирелевантен. Компетентността е на административния орган, а не на физическото лице. Персоналният субстрат на органа няма отношение към неговата процесуална правосубектност. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че по делото е безспорно, с оглед представения сертификат за регистрация - част I и декларация за продажба от 09.01.2009 г., че Сръндев е собственик на представения пред административния орган автомобил за регистрация. Приел, с оглед заключението по експертната справка, че идентификационният номер на рамата на автомобила е оригинален. Въз основа на това и по аргумент от чл. 143, ал. 3 ЗДвП и чл. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредба № I-45) направил извод, че е налице единствената искана от закона предпоставка за извършване на регистрацията - оригинален идентификационен номер на производителя. Поради това отменил като незаконосъобразен отказа на административния орган да регистрира лекия автомобил и върнал преписката на органа със задължителни указания. Този извод на съда е неправилен. По делото е безспорно, че представеният за регистрация от ответника по касационната жалба лек автомобил има оригинален идентификационен номер на производителя. Не се спори също, че именно този номер е посочен в свидетелството за регистрация - част I и в документа, удостоверяващ покупко-продажбата на превозното средство. Спорен по делото е въпросът легитимира ли се като собственик Сръндев с оглед представените по делото доказателства. Неправилен е изводът на съда, че единствено изискване за регистрация на превозно средство, по аргумент от чл. 143, ал. 3 ЗДвП, е наличието на автентичен идентификационен номер. Именно систематичното тълкуване на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, на което се позовава съда, го задължава да тълкува разпоредбата не изолирано от останалите норми, включени в един член, а в техния общ контекст и с оглед на мястото, което нормата заема във формулираното в един чл. правило за поведение. Чл. 143, ал. 1 ЗДвП изрично сочи, че регистрация на пътно превозно средство се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки - доказателство за собственост на превозното средство и автентичен идентификационен номер на производителя. Това е основното правило, изискването, което законодателят е поставил на първо място в члена, регламентиращ регистрацията на пътните превозни средства. Нормата на ал. 3, на която се позовава съдът, уточнява, че докато не се установи автентичния идентификационен номер регистрация не се извършва. Тази норма не отменя визираните в ал. 1 изисквания, а само конкретизира, прецизира значимостта на автентичния идентификационен номер като дава яснота, че за целите на регистрацията поправения, заличения или повреден идентификационен номер не е валиден номер. Следователно законовото изискване, за да се осъществи регистрация е не само да е установен автентичния идентификационен номер, но и да е установено по надлежния ред, че лицето, искащо регистрацията, е собственик на превозното средство. Независимо от приетото, че единствено условие за регистрация на превозното средство е наличието на автентичен идентификационен номер, съдът е обсъдил и въпроса за собствеността. Изводът му, че Сръндев е собственик на процесното превозно средство обаче е направен при непълнота на доказателствата, която се дължи на допуснато от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила - неизпълнение на задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК. Съдът, съгласно тази норма, е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки. В случая, с протоколно определение от 04.11.2009 г., за която дата касаторът е бил надлежно призован, съдът правилно му е дал указания като го е задължил да представи в превод на български език представените писмени доказателства - удостоверение за собственост, талон за регистрация и договор за покупко-продажба. В изпълнение на това съдебно определение касаторът представил в превод на български език съответните документи, но не в цялост. Не е представен превод на допълнителните страници на свидетелството за регистрация. А именно в допълнителните страници на свидетелството е направено отбелязване за настъпилата на 08.01.2004 г. промяна в собствеността на превозното средство като е посочен Рахли Мустафа като собственик. Този факт сочи, че лицето - продавач на процесния автомобил, е различно от посоченото в свидетелството за регистрация, а не както съдът е приел, че именно праводателят на Сръндев - Касса Хигам, е вписан като собственик на превозното средство. Свидетелството за регистрация - част I, е официален свидетелстващ документ, издаден в съответствие с Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29.04.1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства. С оглед на това и по силата на чл. 4 от Директивата свидетелство за регистрация, издадено от държава-членка, се признава от другите държави-членки за идентифициране на превозното средство при международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава-членка. Следователно посочените в свидетелството обстоятелства, в т. ч. и досежно собственика, до доказване на противното, обвързват административния орган и съда при извършване на пререгистрацията на превозното средство в страната. Допуснатото от съда нарушение е съществено, тъй като нормата на чл. 171, ал. 4 АПК е гаранция за правилността на съдебното решение. Ако съдът бе изпълнил задължението си и бе указал на касатора, че е допуснал формална грешка като е представил непълен превод на представения писмен документ той би направил преценката си въз основа на релевантни за спорното право факти. Още повече, че свидетелството за регистрация е с единно, утвърдено за държавите-членки стандартно съдържание по унифицирани кодове, съгласно приложение I на Директива 1999/37, което дава възможност на съда да прецени относимостта на информацията към предмета на делото. Като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото не може да бъде решено от касационната инстанция, тъй като става въпрос за установяване на нови факти, релевантни за спорното материално право. С оглед на това делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд, гр. Кюстендил.