Решение № 9931 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3433/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ф. А. В. чрез адв. И. Гавазов като процесуален представител, против решение 212 от 18.02.2025 г. по адм. дело 1/2025 г. по описа на Административен съд Смолян. Изложени са доводи за неправилност на решението по чл.209, т.3 АПК. Твърденията са, че не е налице хипотезата на чл.30, ал.2 АПК и за административния орган е възникнало задължение да се произнесе по заявлението на жалбоподателя като му предостави исканата административна услуга, а непроизнасянето в срок е формирало мълчалив отказ по см. на чл.58, ал.1 АПК, който се счита за незаконосъобразен, тъй като са доказани материалноправните предпоставки за издаване на заявените документи. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество, за отмяна на оспорения отказ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - кметът на община Доспат, чрез пълномощника си адв. Н. Тослев, е представил писмен отговор със становище за оспорване на касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд Смолян е отхвърлил жалбата на Ф. А. В. срещу мълчалив отказ на кмета на община Доспат за издаване на документи по заявление УТ-1839 и заявление УТ-1840, двете от 18.11.2024г. и е изпратил преписката на органа за изпълнение на задълженията по чл.30, ал.2 АПК и за произнасяне в 7-дневен срок. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице мълчалив отказ на органа по заявленията на оспорващия, поради което предявената жалба е неоснователна. Сочи се, че подадените заявления за издаване на документи са нередовни по см. на чл.30, ал.2 АПК и до заявителя е изпратено писмо за отстраняване на констатираните нередовности, с оглед на което за органа не е възникнало задължение за произнасяне до отстраняване на пороците на заявленията и не е формиран мълчалив отказ. С горните доводи е отхвърлена подадената жалба. По съображения, че уведомлението по чл.30, ал.2 АПК не е съобщено на заявителя поради неправилни действия на органа във връзка с връчването му, преписката е върната на последния за произнасяне и е определен 7-дневен срок. Решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. По делото е установено, че на 18.11.2024г. жалбоподателят е подал две заявления с УТ-1839 и УТ-1840 до кмета на община Доспат с искане за издаване на документи скица и удостоверение за регулационно положение за два недвижими имота ПИ 131 по плана на [населено място] /процесното заявление/ и ПИ 119 по плана на [населено място] /второто заявление/, необходими му във връзка с производство по чл. 587, ал. 2 ГПК за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. В писмо изх. УТ-1919-1/29.11.2024 г. до заявителя, органът посочва, че по заявленията е образувана преписка, но е необходимо да се представят документи за собственост за земята за да бъдат издадени исканите документи. Безспорно е по делото, че издаденото писмо не е съобщено на заявителя, който на 02.01.2025 г. подава жалба до съда срещу мълчаливия отказ на органа по процесното заявление УТ-1839/18.11.2024 г., по която жалба е образувано адм. дело 1/2025г., приключило с оспореното съдебно решение. Предвид установените фактически обстоятелства, които не са спорни по делото, констатацията на съда за липса на формиран мълчалив отказ на органа, е незаконосъобразна и необоснована. Противно на приетото в оспореното решение, касационната инстанция счита, че в случая е налице годен за обжалване административен акт, а именно мълчалив отказ на компетентния орган по заявлението на жалбоподателя. Не се споделят изводите за нередовности на подаденото заявление и за издаден акт по чл. 30, ал.2 АПК, обективиран в писмото на кмета на община Доспат с изх. УТ-1919-1/29.11.2024 г., съставляващи отрицателна предпоставка във връзка със задължението на органа за произнасяне по искането за административна услуга. В случая, от съдържанието на посоченото писмо, е видно, че не отговаря на изискванията на чл.30, ал.2 АПК. Същото няма характеристиките на процесуален акт, с който да се констатират нередовности на подадено заявление и да се дават указания на подателя за отстраняването им, а и не съдържа предупреждение, че в случай на неизпълнение следва прекратяване на административното производство. С оглед на изложеното, писмото на кмета не може да бъде квалифицирано като указание по чл.30, ал.2 АПК и няма последиците по чл.30, ал.3 АПК, т.е. не може да се приеме, че срокът за произнасяне по заявлението в този период не тече. Налице е надлежно сезиране на компетентния административен орган, за който е възникнало задължение за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, а непроизнасянето в 14-дневния срок, предвиден в чл. 27 от Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Доспат, сочи на формиран мълчалив отказ за извършване на административна услуга по § 1, т. 2 от ДР на ЗА, респ. на годен за съдебно оспорване административен акт. Решаващите изводи на административния съд в обратен смисъл са неправилни, както и обжалваното решение за отхвърляне на жалбата. Следва да се посочи, че изложените мотиви са относими към допустимостта, а не към основателността на жалбата. Когато органът няма задължение за издаване на индивидуален административен акт, тогава не е налице мълчалив отказ, т.е. годен за съдебно обжалване акт и жалбата би била недопустима на основанието по чл.159, т.1 АПК. В случая, като е отхвърлил жалбата като неоснователна, но с мотиви, касаещи нейната допустимост, съдът е постановил неправилно решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.172а, ал.2 АПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за допуснати от първата съдебна инстанция процесуални нарушения, е диспозитива на съдебния акт в частта, с която след отхвърляне на жалбата, съдът е постановил изпращане на преписката на органа за произнасяне. Горното правомощие е приложимо в хипотезите на чл.173, ал.2-ал.5 АПК при нищожност или отмяна на оспорения по делото административен акт, какъвто не е настоящият случай. Налице е произнасяне на съда, което частично е и извън предмета на жалбата, която е само срещу отказа по заявление вх. УТ-1839/18.11.2024г., а не по двете заявления от посочената дата. От изложеното следва, че обжалваното решение е неправилно и подлежи на отмяна. Дължимо е произнасяне при усл. на чл.222, ал.1 АПК по съществото на спора за отмяна на процесния мълчалив отказ. По делото са събрани необходимите писмени доказателства, преценката на които обосновава изводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Както се посочи, отказът е формиран по заявлението на жалбоподателя за издаване на документи - скица и удостоверение за регулационно положение за ПИ 131 по плана на [населено място], т.е. за извършване на административна услуга по § 1, т. 2 от ДР на ЗА, а предпоставките за това са наличие на правен интерес на заявителя, свързан със заявената необходимост от удостоверяване, признаване, предявяване или погасяване на неговите права или задължения, както и на основанията в специален закон според вида на искания документ. В случая жалбоподателят Ф. В. е обосновал своя правен интерес в административното производство, тъй като в заявлението изрично е посочено, че скицата и удостоверението за регулационно положение са му били необходими за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Налице са също и материалноправните предпоставки за издаване на заявените документи. Скицата е копие от действаща кадастрална карта, а до одобряването й - от действащ кадастрален или регулационен план, поради което за издаването й не е от значение дали заявителят е собственик на имота. Липсва законова норма, която да регламентира издаване на скица само на собственика на имота и в тази връзка указанията на органа до заявителя за представяне на документи за собственост за процесния имот, са незаконосъобразни. В скицата се отбелязват характеристиките на имота и същата удостоверява фактическото му положение - съществува ли, съотв. нанесен ли е в план или карта, съхранявани в общината. Тези факти ведно с данни за действащия регулационен план и предвижданията му относно заявения имот, вкл. граници и настъпили промени, следва да бъдат отразени в удостоверението за регулационно положение. Предвид съдържанието и вида на заявените документи, както и при доказания интерес на заявителя от исканата административна услуга, за кмета на Община Доспат е възникнало задължение да се произнесе с позитивен акт, а формираният мълчалив отказ в случая е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При горния резултат и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката ще следва да бъде изпратена на органа за издаване на заявените документи в 14-дневен срок. При този изход по делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателна. Същите са в доказан от приложените документи размер общо на 2080,00лв., от които 80,00лв. държавна такса по първоинстанционната и по касационната жалби и 2000,00лв. адвокатско възнаграждение за представителство и защита пред административния съд и пред ВАС. Последното е съответно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не е прекомерно, както неоснователно се поддържа от ответника. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение