Решение № 10066 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6842/2018 г.

Решение № 10066 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6842/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Национален парк Рила" срещу решение № 431/12.03.2018 г., постановено по адм. д. № 757/2017 г. по описа на Административен съд-Благоевград (АС-Благоевград). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е недопустимо и неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против Заповед № РД-91/30.08.2017 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила", с допусната промяна в нея със Заповед № 105/2.10.2017 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила". Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искания са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна П. Василева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено възражение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от П. Василева против определение № 630/5.04.2018 г., постановено по адм. д. № 757/2017 г. по описа на АС-Благоевград, с което е оставено без уважение искането й за изменение на съдебното решение в частта относно разноските. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е необосновано и неправилно, поради което иска да бъде отменено и да й бъдат присъдени всички направени разноски в пълен размер. Директорът на Дирекция "Национален парк Рила" не изразява становище по частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба и не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 431/12.03.2018 г., постановено по адм. д. № 757/2017 г. по описа на АС-Благоевград е отменена Заповед № РД-91/30.08.2017 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила" (Д "НП Рила"), с която на основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на П. Василева е наложено дисциплинарно наказание "порицание", ведно със Заповед № РД-105/02.10.2017 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила", неразделна част от първата заповед. За да постанови обжалваното решение, АС-Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон - чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, установената от тях фактическа обстановка по спора и е формирал правни изводи за издаване на оспорената заповед след изтичане на двумесечния преклузивен срок, при неясно описание на фактическите и правни основания в акта, недоказаност на извършване на дисциплинарното нарушение и липса на мотиви относно вида на наказанието. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Административният съд се е произнесъл по оспорване, което е подадено в срок от адресат на обжалваем административен акт. Жалбата съдържа всички реквизити по чл. 150 от АПК и правилно АС-Благоевград я е приел за редовна и допустима. Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е обосновал незаконосъобразни правни изводи. Въз основа на всички събрани по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед за налагане на дисциплинарно наказание (с допусната в нея поправка с втора заповед) е издадена от компетентен орган за това, че П. Василева период от една година от 7.06.2016 г. до 7.06.2017 г. е превишила вменените й служебни задължения, като е осъществила дейности, които са присъщи на по-високо стоящи ръководни длъжности в административната структура (и без разпореждане на ръководител)" е отнела от фактическата власт на материално отговорното лице движима вещ, представляваща 1 бр. sim карта с № 8935-9011-8706-0282-633 по договорености с "Мобилтел" ЕАД, отнесени за служебен абонатен номер 0879/604-146, с което е навлязла в неговите служебни функции и го е държала в заблуждение, а целенасочено е предоставила и използвала чрез трето лице (своята майка) тази служебна sim карта. В заповедта е посочено, че с това поведение П. Василева е облагодетелствала своя близка роднина от установения абонатен план и такси, предоставени единствено за служебни цели. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на АС-Благоевград, че това описание на извършеното нарушение е неясно и не е доказано извършването на описаните фактически действия. Извършеното от П. Василева е квалифицирано правно като дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл, а именно неспазване кръга на служебните правомощия – (т. 3) и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) – (т. 5). Според чл. 97, ал. 1 от ЗДСл в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да се посочват мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушение, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага. Оспорената пред АС-Благоевград заповед отговаря на всички тези изисквания. Неправилен е изводът на съда за неизпълнение на изискванията, въведени с чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл, което е довело до нарушаване правото на защита на П. Василева и квалифицирано от съда като съществен порок във формата на административния акт. В оспорената заповед органът ясно и точно е описал извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, при които го потвърждават (т. 4), а също и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Инстанцията по същество не е изложила мотиви в тази насока, а само с единични позовавания на тази разпоредба е маркирала като нарушение, водещо до отмяна на акта. Видно от съдържанието на заповедта, в първата й част са описани фактите, установени във връзка с ползването на служебна sim карта – периодът от време (от 7.06.2016 г. до 7.06.2017 г.), през който е установено, че служителката я е ползвала с цел да се облагодетелства от безплатни разговори и телекомуникационни услуги от мрежата на мобилния оператор, предоставени за служебни цели на служителите на Д "НП Рила" – Благоевград. Също така на 7.06.2017 г. са извършени действия по установяване на лицето, ползвало тази sim карта чрез позвънявания на служебния номер – майката на Василева. Към дисциплинарната преписка са изисквана и приложена подробна справка на изходящите разговори за служебен абонатен номер 0879/604-146, както и справка от мобилния оператор за надлимитни телефони към посочения в заповедта период. Не на последно място, следва да се посочи, че са представени писмени доказателства – обяснения, от лицето ползвало за периода от 2010 г. до 19.05.2014 г. служебния номер, както и протокол от 19.05.2014 г., когато е предадена процесната sim карта обратно за съхранение в Централен офис на Д "НП Рила" – Благоевград. Пред първостепенният съд е представен писмен протокол, възпроизвеждащ звукозапис, проведен във връзка с изслушването на Василева и дисциплинарно наказващия орган, от които по категоричен начин се установява, че тази sim карта се е намирала във фактическото владение на служителката. Видно от събрания доказателствен материал по делото и неоспорен пред първоинстанционния съд, не са оборени обстоятелствата и фактите, че картата е била ползвана от Василева и е поддържала в заблуждение главен специалист "Автотранспорт, управление на собствеността и ОМП" – В. Николов като материално отговорно лице, счетоводство и ръководство на Д "НП Рила" – Благоевград. Следователно, противно на приетото в мотивите на обжалваното решение, в заповедта се съдържат последователни, ясни и подробни мотиви, подкрепени с писмени доказателства, установяващи, че служителката през процесния период от време е превишила вменените й правомощия и действия, довели до разходване на бюджетни средства за заплащане на такси за телекомуникационните услуги чрез използването на служебната sim карта без да е налице изрично разпореждане от ръководния орган и я е предоставила за ползване на трето лице – нейната майка. Следователно изводът на съда за наличие на съществени пороци във формата на административния акт, са неправилни и недоказани, защото заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съдържа реквизитите, въведени с изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Основателно е възражението на касатора за неправилност на оспореното решение и в частта му, с която съдът е приел, че не е осъществено нарушението на чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. Дисциплинарната отговорност е лична и произтича само от виновното поведение на държавния служител в разрез със служебната дисциплина и нарушения, произтичащи от действията му, за което са предвидени санкционни действия по смисъла на чл. 90 от ЗДСл. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. Поведението на П. Василева е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. В мотивите на заповедта е конкретизирано установеното нарушение и е посочил неизпълнение на служебните задължения, вменени й с длъжностната характеристика и неспазване на правилата за КПСДА, като служителката с действията си по отнемане от фактическата власт на движимата вещ - sim карта е превишила вменените й служебни задължения и е осъществила дейности, присъщи на по-високо стоящи ръководни длъжности в администрацията. Такова нарушение по делото е установено по несъмнен начин, а посоченото поведение съставлява и неспазване на стандартите за професионално поведение по чл. 5, ал. 2 от КПСДА и обективира нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. Това поведение е продължило в по-дълъг период от време, но отговорността е ангажирана само за една година с оглед ограниченията в срока по чл. 94, ал. 1, предл. второ от ЗДСл. Административен съд Благоевград правилно е установил фактическата обстановка по спора, но е извел правни изводи, които не кореспондират с нея. Незаконосъобразно е установил нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл (изм. ДВ, бр. 95 от 2003 г.). С посочената норма законодателят е приел, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Откриване на нарушението е налице, когато дисциплинарно наказващият орган е наясно с всички релевантните факти и обстоятелства, станали му известни по случая след извършена проверка. В разглеждания казус, нарушението е открито с поставяне на резолюцията на 7.08.2017 г. върху протокол с вх. № 93-00-836 от същата дата за проведено изслушване на П. Василева. Именно към тази дата органът по назначаването е получил пълна и точна информация за дисциплинарното нарушение и за неговия извършител. При това положение до издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на 30.08.2017 г. двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл не е изтекъл. Фактът, че преди изслушването на служителката, ръководител от администрацията е прозвънял на телефонния номер и е установил, че се ползва от трето лице, не означава, че дисциплинарното нарушение е открито по смисъла на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. доколкото в този момент не е налице яснота относно причините за това, включително евентуалното наличие на основание за ползването от трето лице. Трябва да бъде отбелязано, че първоинстанционният съд въобще не е взел предвид, че по делото се приет регистър на представените документи при осигурителя за изчисляване и плащане на парични обезщетения от ДОО (л. 171 – л. 182 от първоинстанционното дело), както и удостоверение от работодателя за ползвания платен годишен отпуск и времето, през което Василева е била във временна неработоспособност. Служителката не е била на работа поради временна неработоспособност и ползване на платен отпуск за периодите: 9.06.2017 г. – 22.06.2017 г.; 13.07.2017 г. -14.07.2017 г.; 24.07.2017 г. -28.07.2017 г.; 9.08.2017 г. -11.08.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДСл, сроковете по ал. 1 от същата разпоредба не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. Съдът като е приел, че заповедта е издадена извън преклузивния двумесечен срок е постановил неправилен и необоснован съдебен акт, постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият тричленен състав счита, че релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК са основателни, поради което обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано, а жалбата на Василева срещу Заповед № РД-91/30.08.2017 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила" и Заповед № 105/02.10.2017 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила" да се отхвърли. По отношение на частната жалба на П. Василева, подадена против определение № 630/5.04.2018 г., постановено по адм. д. № 757/2017 г. по описа на АС-Благоевград, за оставяне без уважение искането й за изменение на съдебното решение в частта относно разноските, настоящия съдебен състав счита, че същата е неоснователна. Заявената в нея претенция е акцесорна по отношение на спора относно законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и с оглед отменителния характер на настоящия съдебен акт, право на право на разноски има само директора на Д "НП Рила". С оглед изхода на спора право на разноски на основание чл. 143, ал. 4 от АПК има директора на Д "НП Рила", които са претендирани със списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1200 лв. и доказани с два броя договори за правна защита и съдействие, респ. от 21.03.2018 г. и от 27.05.2019 г. за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на стойност 600, 00 лв. (шестотин лева) всеки един от тях. В този списък не са включени разноските, направени пред първата инстанция и с оглед последното изявление по повод разноските, което е формулирано пределно прецизно с точен размер пред настоящия състав трябва да се приеме, че се искат разноски само в размер на 1200 лв. Този размер на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното в срок възражение трябва да бъде уважено и П. Василева да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на Д "НП Рила" само сумата от 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение