Решение № 9555 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4834/2014 г.

Решение № 9555 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4834/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение ГППМП "Сирона" ООД, гр. Павликени, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Жанета Димова от гр. Велико Търново, срещу решение № 88 от 26.02.2014 г. по адм. дело № 655/2013 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на ГППМП "Сирона" ООД срещу писмена покана изх. № 29-05-134/28 от 20.06.2013 г. на директора на РЗОК- Велико Търново, с която лечебното заведение - изпълнител на извънболнична медицинска помощ, е приканено да заплати неоснователно получена сума в размер на 264 лева за отчитане на диспансерни прегледи над предвидената най- висока честота за диспансерно наблюдение съгласно чл. 5, ал. 1 и 5 на Приложение № 1б към чл. 1 от Методиката за заплащане на дейностите в извънболничната медицинска помощ, приета с ПМС № 366 от 27.12.2011 г. за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. За да постанови този резултат съдът е приел, че след като е установено наличието на извършени, отчетени и съответно заплатени в повече прегледи от нормативно допустимия максимален размер (най-висока честота), констатациите в оспорения административен акт за получени без основание суми са законосъобразни. Към решението са изложени подробни мотиви защо съдът счита тази писмена покана за действителен (валиден и законосъобразен) административен акт. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост. Основани са на аргумента, че лечебното заведение не е нарушило клаузите на сключения договор и с поведението си не е станало причина за нанасяне на щета на бюджета на НЗОК. Касационната жалба и инвокираните с нея доводи са неоснователни. Отношенията между НЗОК и жалбоподателя са уредени с договор № 040585 от 07.02.2012 г., като в т. 1 от същия е предвидено, че изпълнителят ГППМП "Сирона" ООД се задължава да оказва първична извънболнична помощ в полза на задължително здравноосигурените лица, а възложителят се задължава да заплаща първична извънболнична помощ съгласно приложение № 1, А, към чл. 1 и Приложение 1 Б към чл. 1 на Методиката за заплащане на дейностите в извънболничната медицинска помощ на Постановление № 366 от 27.12.2011 г. за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО и НРД 2012 за приемане на обеми и цени на медицинската помощ за 2012 г. като в т. 2 е уговорено изрично в обхвата да се включат диспансеризацията и т . 4 диспансерните прегледи на задължително здравноосигурените лица съгласно Наредба № 39/2004 г. При извършена проверка на лечебното заведение жалбоподател е било установено, че има надвишаване на дейностите, включващи диспансерни прегледи, над предвидените за това с ПМС 366/2011 г., поради което НЗОК няма задължение, нито право да заплаща тези дейности. По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, съгласно което за месеците от 08.2012 г. до 11.2012 г. са били извършени корекции и са отказани плащания по 14 бр. диспансерни прегледи, тъй като същите не са включени в регистъра ОПЛ. Ето защо съдът е направил правилния извод, че са осъществявани диспансерни прегледи на лица, които са превишили максимално допустимия брой съгласно Приложение № 9 към НРД 2012 г. и чл. 5, ал. 1, вр. с ал. 5 от ПМС 366/2011 г. Жалбоподателят е страна по договор по чл. 20, т. 4 от ЗЗО, в съдържанието на който са уредени условията и реда за контрол по изпълнението на договора и налагането на санкции за неизпълнението му. Общоизвестно е правилото, че договорът е "закон" за страните по него. След като неправилно и в отклонение от правилата на чл. 1, т. 4 и чл. 27, ал. 1 от посочения договор с жалбоподателя РЗОК е заплатила в противоречие с нормативната база недоговорена дейност, направеното от нея плащане се явява лишено от правно основание и недължимо, поради което надплатените средства по аргумент от чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО подлежат на връщане от касационния жалбоподател, който ги е получил. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,