Решение № 7204 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 127/2021 г.

Решение № 7204 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 127/2021 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на "ПСК Детелина" ЕООД против решение № 631 от 26.10.2020 г., постановено по адм. д. № 1415/2019 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на СГКК гр. Хасково, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът – "Мануела" АД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Хасково отхвърля жалбата на "ПСК Детелина" ЕООД против заповед № 18-13281/17.12.2019 г. на началника на СГКК гр. Хасково, с която е отказано изменение на КК и КР на гр. Хасково, състоящо се в промяна на границите на ПИ с идентификатори 77195.732.81 и 77195.732.80, както и промяна в контура на сграда с идентификатор 77195.732.80. 1. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при установяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът констатира, че исканото изменение засяга ПИ с идентификатор 77195.732.81, като е налице възражение за изменението от собственика на имота - "Мануела" АД. Излага съображения, че направеното възражение обосновава спор за собственост, поради което прави извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на СГКК – Хасково съобразно правомощията му по чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в предписаната от закона форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. В същия са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му, сочещи на наличие на хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а доводите на касатора в обратния смисъл, са неоснователни. Законосъобразни са и изводите, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като заинтересуваната страна е уведомена за започналото административно производство по изменение на КККР относно искането изменение на КК за имота на жалбоподателя. Законосъобразни и обосновани са и изводите на първоинстанционният съд, че административния акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че със заповед от 23.12.2004 г. е одобрен ПУП – изменение на ПР, като от УПИ ІІІ "за производствени и складови дейности" се образуват два нови УПИ – УПИ ХV "за производствени и складови дейности" и УПИ ІІІ "за производствена и складова дейност". През 2005 г. "Мануела" АД продава на "Финтекс" ООД УПИ ХV, кв. 746 по плана на гр. Хасково, с площ от 526 кв. м. ведно с построената в имота четириетажна административна сграда със застроена площ от 326 кв. м., а впоследствие дружеството жалбоподател закупува урегулирания поземлен имот. В КК, одобрена през 2006 г. ПИ с идентификатор 77195.732.80 е нанесен съобразно границите на УПИ ХV, нанесена е и административната сграда, но 51 кв. м. от същата, които представляват преградна стена и стълбище за достъп до 2-ри и следващите етажи, съобразно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, попадат в ПИ с идентификатор 77195.732.80, като границата между двата имота не минава по контура на сградата, която е съществувала към момента на изработване и одобряване на кадастралната карта, а минава през южния й край. С исканото изменение се променят източната и южната граница на ПИ с идентификатори 77195.732.81 и 77195.732.80, както и се промяна контура на сграда с идентификатор 77195.732.80. 1, която е съществувала преди одобряване на кадастралната карта. От събраните по делото доказателства е установено, че сградата е заснета и нанесена в КК с контури, които отразяват нейното фактическо разположение, а площта на сградата съвпада с документите за собственост. По делото не е спорно, че административната сграда е изключителна собственост на жалбоподателя, а собственикът на ПИ с идентификатор 77195.732.81 изрично възразява срещу изменението на КК и КР, с което се променят и неговите граници. При тези данни законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът прави извод за съответствие на оспорената заповед с материалния закон, а именно налице е спор за материално право, поради което е осъществена хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, която е основание за постановения отказ. Твърдението на касатора, че границите на сградата напълно съответстват на приложените документи за собственост е правилно, но заснемането на сградата съответства, както на разположението й, така й на документите за собственост, което е установено, както от приложените по делото писмени доказателства, така и от заключението на съдебно-техническата експертиза. В случая сградата е заснета, така както съществува на място, касаторът придобива собствеността на имота като УПИ, който е заснет в кадастралната карта по регулационните му граници, поради което и искането за промяна в границите на имота, с което се засягат и границите на съседния имот обосновава наличието на спор за материално право. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане и представените доказателства за заплащане на разноските следва да се осъди "ПСК Детелина" ЕООД да заплати на "Мануела" АД сумата 720 лв., представляваща заплатено адвокатски възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,