Решение № 7558 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1597/2014 г.

Решение № 7558 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1597/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по делото е образувано по жалба на Вишня Латинова Гелева, Васил Латинов Митов, Зоя Василева Върбишка, Валентина Младенова Рангелова Илия Младенов Димитров, Милен Димитров Димитров и Веселин Димитров Димитров срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София. Решението се оспорва в частта му относно определеното обезщетение за недвижим имот описан в Приложение към т. 1 на Решението: с идентификатор № 68134.502.1988, ЕКАТТЕ 99121, землище Илиенци. Твърди се в жалбата, че определената цена като обезщетение за отчуждената част от имота е занижена и не представлява равностойно парично обезщетение, каквото се следва по закон. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Стефания Славчева Митова чрез пълномощника си по делото взема становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т.е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор № 68134.502.1988, ЕКАТТЕ 99121, землище Илиенци, Столична община, с обща площ 0.760 дка, от който отчуждени 0.044 дка, стойност на паричното обезщетение - 2052 лева, собственост на Латин Митов Иванов. От представената и приета по делото скица № 26156/25.04.2013 г., издадена от СГКК гр. София е видно, че имот с идентификатор 68134.502.1988, част от който е предмет на отчуждаване с обжалваното решение, с адрес гр. София, район Сердика, Промишлена зона Илиянци е с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване - незастроен имот за производствен, складов обект. Като собственик на имота е записан Латин Митов Иванов съгласно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ № 1333/14.07.1994 г. на ОСЗГ Нови Искър. Съгласно удостоверение за наследници № 447 от 30.03.2009 г. на Район Надежда, Община Столична жалбоподателите са негови наследници по закон, с изключение на жалбоподателката Зоя Върбишка, наследник по завещание. В хода на делото жалбоподателката Вишня Гелева е починала и в производството са конституирани наследниците и Иван Илиев Гелев, Димитър Иванов Илиев и Георги Иванов Гелев. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имот с идентификатор 68134.502.1988. Вещото лице е изготвило заключение по делото, съгласно което за отчуждаваната част от имота не може да бъде определена пазарна цена по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, по вписани сделки, тъй като наличието на такива за относимия период не са установени и представени от страните по делото. С оглед на това, че имота попада в урбанизирана територия, стойността му, определена съгласно чл. 96 от ППЗДС е 2052 лв., в който размер е определена и в обжалваното решение. Експертното заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /изм. бр. 105 от 2014 г./. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчуждената част от собствения на жалбоподателите недвижим имот правилно е определено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, тъй като не са налице сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Въпреки дадената от съда възможност жалбоподателите не представят доказателства за извършени сделки, отговарящи на изискванията на закона, с оглед определяне пазарна цена по чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Установи се по делото и не се спори от страните, че отчуждаемия имот попада в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване незастроен имот за производствен, складов обект. Определената при приложимия в случая способ по чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС оценка, видно от заключението на експертизата е в размер на 2052 лева, в който размер е определено и дължимото се обезщетение за частта от имота, предмет на отчуждаване, с обжалваното решение. Това обуславя неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на Министерския съвет в обжалваната му част. Изложените твърдения за незаконосъобразност на решението, основана на размера на собствения на жалбоподателите имот, оставащ след извършването му са неотносими към настоящето производство, а касаят подробният устройствен план, въз основа на който то се извършва, като не се установява по делото той да е обжалван в относимата му част. С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,