Решение № 7596 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3909/2016 г.

Решение № 7596 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3909/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. В. А. против решение № 2600 от 08.12.2015 г. по адм. дело № 2418/2015 г. на Административен съд – В., с което жалбата му против заповед № 445з-131/07.07.2015 г. на началник на Районно управление – [населено място] към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - В. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – В. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Бездействието на служителя при установеното от водач на лек автомобил нарушение на правилата за движение е точно описано. Посочени са и правните норми, на които това поведение противоречи. По същество това са мотивите, обосновали издаването на заповедта. Тези съображения са достатъчни да индивидуализират нарушението и да аргументират волеизявлението на административния орган. Ето защо доводите на касатора за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт, са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, след събиране на доказателствата и отчитане на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР. В съответствие с чл. 206, ал. 1 от закона са приети и писмените обяснения на служителя, в които последният не оспорва, че при изпълнение на задълженията си по контрол на движението, е извършил проверка на водач, управляващ автомобил със свидетелство с изтекъл срок, както и че след преценка за маловажност на случая не е предприел действия за установяване на нарушението и за санкциониране на нарушителя. С оглед събраните от органа доказателствата и поради факта, че служителят не оспорва допуснатото нарушение, правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена след изясняване на всички релевантни обстоятелства. Ето защо възраженията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Определеното от органа наказание е сред най- леките, предвидени в закона, съобразено е с квалификацията и е наложено за минималния възможен срок, поради което доводите на касатора за несъразмерност на същото не могат да бъдат споделени. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в заповедта нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение проявена в служебната дейност небрежност. В конкретния случай е установено, че на 16.08.2014 г. около 10. 50 часа в района пътен възел до летище В. по време на наряд, жалбоподателят А., младши автоконтрольор в РУ- [населено място] към ОДМВР- В., извършва проверка на водач на лек автомобил, при която установява, че водачът управлява превозното средство със свидетелство за управление с изтекъл срок. След справка, че ново свидетелство е издадено, служителят освобождава нарушителя, без да състави акт за констатираното нарушение и без да го санкционира. Това поведение правилно е квалифицирано като небрежност в служебната дейност. Пренебрегването на задълженията по контрол на пътното движение се дължи на личната преценка на служителя и както съдът правилно приема сочи на небрежност при изпълнение на задълженията по служба. Констатираното нарушение на водача на лекия автомобил е по Закона за движението по пътищата (носенето на свидетелство за управление с изтекъл срок е всъщност липса на такова), поради което съставянето на акт за установяване на нарушението без съмнение е в правомощията на жалбоподателя. Ето защо съображенията в касационната жалба, свързани със задълженията на служителя по Закона за българските лични документи, са без значение и не следва да бъдат обсъждани. Преценката на допуснатото от водача на лекия автомобил нарушение като маловажен случай, е предоставена на наказващия орган съгласно чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, а не на полицейския служител, който установява нарушението. Поради това становището на А., че нарушението е маловажно, не го освобождава от задължението да състави акт за констатирания пропуск на водача. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради изложеното аргументирано и при правилно тълкуване на закона първоинстанционният приема, че поведението на служителя осъществява предпоставките на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Решението на Административен съд – В. е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на ЗМВР. В съответствие с данните от справката, представените писмени доказателства и обясненията на служителя, според които пренебрегването на задълженията по констатиране на административно нарушение, допуснато от водач на лек автомобил, е поради личната му преценка за значимостта на извършеното, правилно първоинстанционният съд приема, че от страна на жалбоподателя е допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснова от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,