Решение № 7317 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13781/2011 г.

Решение № 7317 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13781/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" -МВР срещу решение от 11.07.2011 г. по адм. д. № 4735/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ЗДМ -1017/27.09.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция" за наложена на Араик Бурнучян, гражданин на Армения, принудителна административна мярка принудително отвеждане до границата и забрана за влизане в РБългария за срок от десет години. Подробни съображения се излагат в жалбата. Ответникът не е взел становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният адмнистративен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт, съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е обсъдено семейното положение на жалбоподателя, обстоятелството, че има деца, които учат в РБългария, не е определен срок за доброволно напускане на страната. Посоченото общо основание в заповедта - ненапускане на страната до изтичане на разрешения му срок, който не е уточнен, не може да обуслови наличието на предпоставките за издаване на заповедта, като същата се явява и немотивирана. По делото не са представени доказателства кога е изтекъл срокът за пребиваване на чужденеца в РБългария, нарушени са материалноправните разпоредби на ЗЧРБ, като е наложена принудителна административна мярка без да са налице основанията за това. Относно принудителната административна мярка- забрана за влизане в РБългария за срок от 10 г. е прието, че мярката е наложена, без да са изложени конкретни и ясни мотиви защо и въз основа на какво се налага този вид принудителна административна мярка, посоченото в заповедта липса на осигурена издръжка и необходими задължителни застраховки по време на пребиваването на чужденеца, не е подкрепено с доказателства и по делото не се съдържат такива сочещи, че чужденецът е без средства за издръжка. Ако административният орган бе дал възможност на оспорващия да вземе участие в административното производство и да представи доказателства, би могъл да стигне до друг извод. Счетено е, че принудителните административни мерки са наложени, без да има доказателства, обуславящи наличието на предпоставките за налагането им и същите са несъответни на целта на закона. Решението е правилно. Правилно е установено, че административният акт е издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Видно от данните по делото липсват категорични доказателства за наличие на предпоставките на чл. 41, т. 2, чл. 42з, ал. 4 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ., действащи и в редакцията към момента на постановяване на оспорената пред съда заповед. Обосновани са изводите на съда, че не е посочено кога е изтекъл разрешения срок на пребиваване като основание за издаване на заповед по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, не е доказано от административния орган, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 10, ал. 1, т. 9 от закона, включително средства осигуряващи възможност за обратно завръщане, за налагане на забрана за влизане в страната по чл. 42з, ал. 4 /изм./от ЗЧРБ, не се установява предишно пребиваване в страна за да е налице основание по чл. 11, т. 6 (отм.) от ЗЧРБ. В предложението за налагане на принудителната административна мярка е посочено друго обстоятелство - отказ за предоставяне на статут на бежанец, различно от фактическото обстоятелство посочено в заповедта - ненапускане на страната до изтичане на разрешения срок. Не е допустимо фактическите основания за издаване на оспорената пред съда заповед да се формулират в касационната жалба, включително, че жалбоподателят пред съда няма декларирани доказателства за осигурена издръжка в страната. Доводите, че представените декларации, вкл. от съпругата му за осигуряване на издръжка и жилище, не могат да обосноват наличието на средства за издръжка на лицето, не дават основание за друг извод при положение, че не са опровергани и жалбоподателят пред съда не е задължен изрично да представи писмени доказателства в тази насока. При преценка на фактическите обстоятелства не е взето предвид, че чуждият гражданин пребивава на територията на страната със семейството си, състоящо се от съпруга и две дъщери, които учат и завършват образованието си в България, като са налице и доказателства, че семейството разполага с осигурено жилище и финансова издръжка по време на пребиваването си в България. С оглед наличие на правнозначими факти по чл. 54 ППЗЧРБ (отм.), релевантни за проверката на законосъобразността на обжалваната заповед, съдът правилно е приел, че в случая е нарушен принципа на пропорционалност и обжалваната заповед не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като засяга неблагоприятно правната сфера на лицето с наложената принудителна административна мярка. В този смисъл след като гражданинът на Армения не представлява заплаха за националната сигурност и обществения ред в страната и с оглед продължителността на престоя му в България от 1999 г. с наложената принудителна административна мярка не се оправдава целта на закона и като е отменил наложената принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" и "забрана за влизане в РБ за срок от 10 години", като несъразмерна и необоснована, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. За да се налице основание за налагане на забрана за влизане в страната по чл. 42з, ал. 4 /изм./ от ЗЧРБ, следва да е налице основателно наложена мярка по чл. 41, т. 2 за принудително отвеждане до границата. Воден от изложеното, Върховния административен съд, Седмо отделение