Решение № 217 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1179/2011 г.

Решение № 217 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1179/2011 г., III н. о., НК, докладчик Фиданка Пенева Касационното производство е по реда на чл. 346, ал. 1, т. 4 НПК и е образувано по две жалби от страните:

1. по жалба на подсъдимата И. Н., срещу решение № 160/30.11.2010 г. постановено по в н о х д № 143/2010 г. по описа на Хасковския окръжен съд, в неговата наказателна част и

1. по жалба на адвокат Е. С., като процесуален представител на гражданския ищец и частен обвинител по същото дело Г. З. Н., срещу частта на същото решение, с която е отменена присъдата от 17.02.2006 г. на Районен съд - Казанлък по н о х д № 137/2002 г. и а/ е оставен без разглеждане като недопустим гражданския иск, както и б/ срещу отказа на този съд да присъди действителните деловодни разноски направени от гражданския ищец. Към втората жалба е изготвена допълнителна с подробни доводи в подкрепа на основанието в основната жалба.

В първата жалба насочена само срещу наказателната част на въззивното решение, е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, за допуснато съществено процесуално нарушение, с твърдение, че мотивите на въззивната инстанция към обжалвания съдебен акт са вътрешно противоречиви поради следното: от една страна съдът е изложил подробни мотиви в материално правен аспект, свързани с фактическата страна на деянието по чл. 212, ал. 1 НК, което е преквалифицирано като такова по чл. 316 НК, а от друга не е изложил такива относно това, защо преквалифицира деянието. Твърди се нарушение на основния принцип - допуснатото нарушение да се отстрани там където е допуснато. По този пункт се прави искане въззивното решение да се отмени, като делото се върне на районната прокуратура, за да се отстрани в досъдебната фаза нарушението, допуснато при квалификацията на деянието. В същата посока са и възраженията свързани с качествата, пълнотата и законосъобразността на обвинителния акт, въз основа на който е образувано съдебното производство, с позоваване на ТР № 2/2002 г. на ОСНК при ВКС.

Във втората жалба, насочена както срещу наказателната част на въззивното решение, относно прекратяването на производството срещу подсъдимата, така и в гражданската част, се възразява основно срещу отказа на въззивната инстанция да приложи чл. 307 НПК. Повереникът на гражданския ищец твърди, че въз основа на мотивите във въззивното решение, в които е изложена изобилна фактология за причиненото непозволено увреждане на Н. от противоправното поведение на подсъдимата, свързано с ползването на документи с невярно съдържание, съдът е следвало да се произнесе по същество и да остави в сила присъдата в гражданската част, въпреки прекратяването на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, за формалното престъпление по чл. 316 НК. Направено е искане в тази част въззивното решение да се отмени и да се върне на същия съд, за ново разглеждане.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител - Н. е депозирал във ВКС и възражение срещу жалбата на подсъдимата, с което развива подробни съображения срещу искането за цялостна отмяна на въззивното решение и връщане на делото на прокурора.

Пред касационната инстанция подсъдимата не се явява редовно призована.

Представлява я упълномощеният от нея за защитник Д. Н., като съпруг на подсъдимата И. Н., който в устната си пледоария акцентира на искането в жалбата, поради допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство след отмяна от ВКС на обжалваното решение, делото да се върне на прокурора.

Изразява становище за неоснователност на жалбата на гражданския ищец.

Гражданският ищец Г. Н., редовно призован не се явява.

Повереникът му - адвокат С. от Ст. АК, поддържа жалбата си по основанията и исканията. Претендира за присъждане на действително направените разноски по делото.

Оспорва жалбата на подсъдимата и тезата на защитника й, развита в съдебно заседание, за връщане на делото на прокурора.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимата и оставяне на решението в сила в наказателната част. Позовава се на това, че подсъдимата е поискала изрично производството за престъплението по чл. 316 НК да бъде прекратено, поради изтекла давност, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Представителят на обвинението намира за неоснователна и жалбата на процесуалния представител на гражданския ищец.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1. Жалбата на подсъдимата Н. е неоснователна.

С присъда № 23 "з" от 17.02.2006 г. постановена по н о х д № 137/2002 г. от Районен съд - Казанлък, подсъдимата И. Н. е призната за виновна в това, че през м. май 1999 г. в [населено място], чрез използване на документи с невярно съдържание и неистински - удостоверение и сметко-разпределение, получила по изп. д. № 30/1999 г. по описа на СИС при РС-Казанлък без правно основание 3 369 400 нед. лева, лично имущество, собственост на Г. З. Н., с намерение противозаконно да го присвои - прест. по чл. 212, ал. 1 НК. На основание чл. 54 НК на подсъдимата е наложено наказание четири години лишаване от свобода.

Със същата присъда, същата подсъдима е призната за виновна в това, че през м. септември 2 000 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Л. и Е. Карабаджакови и с това им причинила имотна вреда в размер на 2 830 лв. - прест. по чл. 209, ал. 1 НК. Наложено й е наказание лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е наложил на подсъдимата едно общо наказание в размер на по-тежкото - четири години лишаване от свобода, при общ първоначален режим за изтърпяване.

Със същата присъда подсъдимата е призната за невиновна по останалите три пункта на обвинителния акт.

С цитираната присъда е уважен предявения от Г. Н. граждански иск, както и искът предявен от Л. К., за обезщетяване на причинените от престъпленията имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на причиняването им.

В атакуваното въззивно решение прецизно е очертан предметът на делото пред втората инстанция, след последното отменително /по реда на възобновяването/ касационно решение № 313/27.07.2010 г. по н. д. № 302/2010 г. на ВКС, I н. о., като правилно е прието, че предмет на въззивна проверка е цитираната присъда, в частта за престъплението по чл. 212, ал. 1 НК, с пострадал Г. З. Н., извършено през м. май 1999 г., както и последицата от приложението на чл. 23 - 25 НК и съдбата на приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск предявен от Г. Н. за сумата 3 369 400 нед. лева, срещу подсъдимата, с искане да обезщетяване на вредите причинени от престъплението с правна квалификация по чл. 212, ал. 1 НК.

В така очертаните рамки за въззивен контрол, състав на Хасковския окръжен съд постановил атакуваното решение, с което отменил цитираната присъда както следва:

• в наказателната част, с която подсъдимата И. Н. е призната за виновна в това, че през м. май 1999 г. в [населено място], чрез използване на документи с невярно съдържание и неистински - удостоверение и сметко-разпределение, получила по изп. дело № 30/1999 г. по описа на СИС при РС-Казанлък без правно основание сумата от 3 369 400 нед. лева - лично имущество на Г. З. Н., с намерение да го присвои, за което и на основание чл. 212, ал. 1 и чл. 54 НК й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години;

• в частта, с която на подсъдимата И. Н., на основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено едно общо наказание в размер на четири години лишаване от свобода, при общ първоначален режим на изтърпяване;

Преквалифицирал установените факти за деянието от престъпление по чл. 212, ал. 1 НК в такова по чл. 316 от НК и прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 ат НПК, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване за престъплението по чл. 316 от НК.

Отменил същата присъда и в гражданско-осъдителната й част, с която подсъдимата И. Н. е осъдена да заплати на Г. З. Н. сумата от 3 369 400 нед. лева за причинените му имуществени вреди, ведно със законноустановената лихва, считано от датата на увреждането - м. май 1999 г. до окончателното изплащане на главницата, както и в частта с която на Н. са присъдени направените разноски в размер на 200 лева;

Вместо това, оставил без разглеждане предявения от Г. Н. срещу подсъдимата Н. граждански иск за сумата от 3 369 400 нед. лева за причинените му имуществени вреди, ведно със законноустановената лихва, считано от датата на увреждането - м. май 1999 г. до окончателното изплащане на главницата, както и искането за направените от Н. разноски в размер на 200 лева, като недопустими.

При проверката по делото се установи, че въззивният съд в изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция дадени в решение № 313/27.07.2010 г. по н. д. № 302/2010 г. по описа на I н. о. при ВКС е преквалифицирал деянието от престъпление по чл. 212, ал. 1 НК в такова по чл. 316 от НК. Не се съдържа изричен диспозитив за оправдаване на подсъдимата за деянието по чл. 212, ал. 1 НК, но от диспозитива за отмяна на осъждането на подсъдимата от първостепенния съд по този текст от НК се разбира именно това. Проверяваният съд е действал съобразно точното предписание на чл. 334, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.

Диспозитивът с който е преквалифицирано деянието като престъпление за по-леко наказуемо престъпление, което е и в състава на първоначалното обвинение по 212, ал. 1 НК, както вече се посочи е постановен в изпълнение на задължителните указания по приложението на закона дадени в цитираното отменително касационно решение. Последвалото прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност, обаче е сторено поради изричното становище на подсъдимата изразено с писмена молба внесена в Хасковския окръжен съд и заведена с № 9181 от 25.10.2010 г. /л. 62/. Заявлението за прекратяване на наказателното производство е направено в изпълнение указанията на съда, с оглед предоставената на подсъдимата алтернатива да избере една от двете хипотези по чл. 24, ал. 2 НПК - наказателното производство да се прекрати или да продължи.

При проверката по делото не се установи твърдението на подсъдимата в жалбата и това възпроизведено от нейния защитник в съдебно заседание за процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. В последния са описани подробно всички документи с невярно съдържание и неистински такива, които подсъдимата е ползвала в процеса на съдебно-изпълнителното производство. Тези факти са потвърдени след проверката им с доказателствените средства в съдебната фаза на наказателния процес. В правомощията на въззивната инстанция е да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, в хипотеза като настоящата - престъпното ползване на документи с невярно и неистинско съдържание е елемент от състава на първоначалното по-тежко обвинение по чл. 212, ал. 1 НК. Следователно правата на защита на подсъдимата не са накърнени. Тя е била запозната с фактите предмет на правна преквалификация още на досъдебното производство и в целия продължил повече от 10 години процес се е защитавала съобразно същите факти.

Не е вярно твърдението, че липсват мотиви за преквалификацията на деянието. Именно изобилната фактология свързана с измамливите действия на подсъдимата с цел да въведе в заблуждение длъжностните лица от Съдебно изпълнителната служба към Районен съд Казанлък, съдържа и описание на документите с невярно и неистинско съдържание /изброени в цитираните диспозитиви по-горе/, без които съдия-изпълнителя не би имал основание да възложи целия апартамент на подсъдимата, вместо тя да получи само една втора от стойността му.

Поради изложеното до тук, касационната жалба на подсъдимата и по двете въведени основания за отмяна на въззивното решение следва да се остави без уважение, а обжалваното решение в неговата наказателна част - в сила.

1. Жалбата на гражданския ищец е основателна.

При проверката по делото се установи, че гражданският иск е предявен от пострадалия от престъплението по чл. 212, ал. 1 НК, за което първоинстанционната присъда е отменена от въззивния съд, поради изложеното в предходния пункт. Същият надлежно е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. След приемането му съдебните инстанции, служебно или по инициатива на страните, са събирали доказателства освен за наличието на наказателна и за наличието на гражданска отговорност. Съдилищата са изпълнили освен задълженията си по разкриване на обективната истина така и задълженията си да изследват обстоятелствата свързани с основанието и размера на гражданската претенция, т. е., дали вредите /в случая имуществени/ произтичат пряко от преквалифицираното престъпление по чл. 212, ал. 1 НК - разпоредил ли се е съдия-изпълнителят с една втора от изнесения на публична продан апартамент, който е бил в съпружеска имуществена общност между подсъдимата и нейния бивш съпруг - гражданският ищец Г. Н., въз основа на представените от подсъдимата неистински и неверни писмени документи - удостоверение и сметко-разпределение.

Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция при постановяване на обжалваното решение не е следвало да прекратява наказателното производство в неговата гражданска част, а е следвало да се произнесе по гражданския иск въз основа на фактите описани в съобразителната част на същото решение - вж л. 77 - 81. На л. 81 от същото изрично е прието, че подсъдимата "не може да бъде оправдана изцяло по повдигнатото обвинение, а само по първоначалното обвинение по чл. 212, ал. 1 НК." Щом това е така, следва да се има предвид следното разграничение: действително, акцесорният характер на гражданския иск в наказателния процес, предполага неговата зависимост от решаването на въпросите свързани с повдигнатото обвинението, поради което той поначало следва неговата съдба. Когато подсъдимият бъде оправдан, тъй като не са установени описаните в обвинителния акт факти, предявената гражданско-правна претенция следва да бъде отхвърлена. Съществува в практиката и другата хипотеза - да се реализира гражданската отговорност, без да са налице условия за реализиране на наказателната. Такива са случаите на обективна или субективна несъставомерност на инкриминираното деяние, при което не е изключен граждански деликт. Такъв е случаят по настоящето производство. Правилно проверяваният съд е приел, че деянието по чл. 316 НК не е резултатно, но е изпуснал предвид, че е резултатно това за което производството е прекратено поради обективна несъставомерност - /вж. указанията в цитираното отменително решение на ВКС/, престъплението по чл. 212, ал. 1 НК. Чл. 307 НПК изрично и императивно предвижда, че съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

Настоящата инстанция разполага с правомощието по чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК да уважи предявения граждански иск, в хипотезата на допуснато нарушение на закона. В случая тази хипотеза е налице - въззивният съд не е приложил чл. 45 ЗЗД, въпреки че е имал фактическите и юридическите основания за това. Това налага отстраняването на нарушението на закона по реда на чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 5 НПК - първо, отмяна на възивното решение в гражданско-осъдителната му част, с която е отменена присъдата на РС - Казанлък по н о х д № 137/2002 г. в частта, с която подсъдимата И. Н. е осъдена да заплати на Г. З. Н. сумата от 3 369 400 нед. лева за причинените му имуществени вреди, ведно със законноустановената лихва, считано от датата на увреждането - м. май 1999 г. до окончателното изплащане на главницата, както и в частта с която на Н. са присъдени направените разноски в размер на 200 лева.

Изложеното до тук налага отмяна на въззивното решение в същата гражданска част и относно оставянето на гражданския иск без разглеждане като недопустим.

Последица от тази отмяна е, на второ място да бъде уважен предявения срещу подсъдимата И. И. Н. граждански иск, по основанието му за непозволено увреждане причинено на Г. З. Н.

По искането на повереника на гражданския ищец за присъждане на действително направените разноски от него по делото, следва да се произнесе първостепенният районен съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение