Решение № 8426 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2020 г.

Решение № 8426 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 239/08.11.2019 г. на Административен съд (АС) – Сливен постановено по адм. дело № 318/2019 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 1606/19.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която на държавния служител М. Стойчева, главен юрисконсулт в отдел "Разплащателна агенция", дирекция "Правна" при ДФЗ, е наложено дисциплинарно наказание. "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. С втори диспозитив съдът е оставил без уважение искането на адв. Р. Колева, процесуален представител на оспорващата М. Стойчева, за присъждане на адвокатско възнаграждение. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на приложимия материален закон, необоснованост и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, в подкрепа на становището си, че Заповед № 1606/19.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Оспорва аргументите на съда, че оспорвания административен акт е в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславяло нейната незаконосъобразност. Изразява становище, че съдът правилно е отказал присъждането на адвокатско възнаграждение. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се потвърди оспорваната заповед. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк. Георгиева. Ответникът по касация – М. Стойчева оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски, вкл. присъждането на адвокатско възнаграждение за адв. Колева на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) за настоящата инстанция. Прави се искане и за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Колева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, за производството пред първата инстанция Излага съображения, че Определение 479/19.12.2019 г. на АС - Сливен постановено по адм. д. № 318/2019 г. е неправилно. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Колева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите. Установено е, че М. Стойчева е била служител в ДФЗ от 01.08.2012 г. Към датата на издаване на оспорената заповед е била на длъжност главен юрисконсулт. в Отдел "Разплащателна агенция", Дирекция "Правна" към ДФЗ. С Писмо на Специализираната прокуратура (СП) – вх. № 07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г., изпълнителният директор на ДФЗ е уведомен, че по досъдебно производство (ДП) № 161/2018 г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 1617/2018 г. по описа на СП, М. Стойчева. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Със Заповед № 03-РД/2532#12 от 18.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на П. Динев, в качеството му на заместник на главния секретар на ДФЗ, са делегирани правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ по налагане на дисциплинарни наказания и задълженията му по чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Във връзка със Заповед № 03-РД/2532#16 от 18.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с Решение на дисциплинарния съвет (ДС) на ДФЗ от заседание, проведено на 18.07.2019 г., е образувано дисциплинарно дело № 4/2019 г. срещу М. Стойчева, по повод писмото от СП. Със Заповед № 03-РД/2851 от 19.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е даден срок до 12, 30 ч. на 19.07.2019 г. на Стойчева да представи на дисциплинарно наказващия орган (ДНО) подробни писмени обяснения за неспазване на ЗДСл и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), както е дадена възможност на служителката да бъдат изслушани устните й обяснения по случая, на 19.07.2019 г. от 12, 45 ч. Заповедта е връчена на 19.07.2019 г. Стойчева е дала писмени обяснения – вх. № 02-6500/4797 от 19.07.2019 г., в които е посочила, че при упражняване на служебните си задължения, в личния си и обществен живот е имала поведение, което не уронва по никакъв начин престижа на службата или на органа по назначаване, и категорично отрича обвиненията за нарушение на служебните й задължения. На 19.07.2019 г. е проведено изслушване на М. Стойчева., удостоверено в документ вх. № 03-0416/3390 от 19.07.2019 г. по описа на ДФЗ, подписан от членовете на ДС и от М. Стойчева. На 19.07.2019 г. е проведено заседание на ДС на ДФЗ по дисциплинарно дело № 4/2019 г., на което е прието решение, че е налице основание за търсене на дисциплинарна отговорност от служителката по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 28 ЗДСл и чл. 2, ал. 5, чл. 17, ал. 1 от КПСДА, и е предложено на Стойчева да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". За проведеното заседание и приетото решение е съставен протокол, подписан от всички членове, взели участие в заседанието. Решението е представено на ДНО с Доклад вх. № 03-0416/3396/19.07.2019 г. С оспорваната Заповед № 1606/19.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 2, ал. 5 и чл. 17, ал. 1 КПСДА, и чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДС, на М. Стойчева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение, считано от 19.07.2019 г. ДНО е приел, че: нарушенията са извършени на 17.07.2019 г. в гр. София, на която дата Стойчева е привлечена в качеството на обвиняем, видно от писмо на СП до изпълнителния директор на ДФЗ с вх. № 07-0400/1396#32 от 17.07.2019 г.; със своите действия служителката е проявила поведение, с което уронила престижа на държавната служба, станали достояние на обществеността и средствата за масово осведомяване; нарушени са разпоредбите на чл. 28, ал. 1 ЗДСл и чл. 17, ал. 1 КПСДА. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Спазена е установената форма – заповедта е писмена, като съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ЗДСл реквизити. Приел е, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по налагане на дисциплинарните наказания, уредена в Глава пета, Раздел II ЗДСл. За да отмени заповедта е приел, че тя е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби. В тази връзка и след анализ на разпоредбите на чл. 28, ал. 1 ЗДСл и чл. 17 КПСДА, и събраните по делото доказателства, е изложил съображения, че не е установено неизпълнение от страна на Стойчева на вменените й с разпоредбите на чл. 28, ал. 1 ЗДСл и чл. 17, ал. 1 КПСДА, задължения. Посочил е, че тези разпоредби задължават държавния служител да има поведение, с което да не уронва престижа на държавната служба. В оспорената заповед е прието, че Стойчева е уронила престижа на държавната служба, поради това че с писмо от СП ДНО е уведомен, че Стойчева е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по НК. Привличането на служителя в качеството на обвиняем е счетено от ДНО като дисциплинарно нарушение. Не са изложени в заповедта други факти или обстоятелства, от които да се направи извод за конкретни действия на Стойчева, с които последната да е уронила престижа на държавната служба. Липсва посочване на такива други факти или обстоятелства и в документите по дисциплинарното дело. Въпреки прогласената в законодателството презумпция за невиновност, ДНО е приел, че Стойчева е извършила дисциплинарно нарушение, само и единствено затова че е привлечена като обвиняем, без дори по дисциплинарното дело да са били налице каквито и да било данни за конкретните действия, заради които Стойчева е привлечена като обвиняем. Решението е правилно. Правилни, съобразени с доказателствата по делото и материалния закон, са изводите на решаващия съд, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради допуснато нарушение по чл. 146, т. 4 АПК. Правилно съдът е приел, че самото привличане на служителя в качеството на обвиняем е счетено като дисциплинарно нарушение, без да са изложени в заповедта други факти или обстоятелства, от които да се направи извод за конкретни действия на Стойчева, с които последната да е нарушила служебните си задължения и да е уронила престижа на държавната служба. Съдебната практика приема, че неизпълнението на служебните задължения следва да има конкретна проявна форма – действие или бездействие, с което служителят не изпълнява служебните си задължения, съобразно изискванията и начина на изпълнение на държавната служба, предвидени в нормативните правила, вътрешнослужебните актове и длъжностната характеристика. Нарушаването на етичните норми на КПСДА, който регламентира правила за поведение на държавния служител при изпълнение на държавната служба, е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, когато бъде обективирано в конкретни действия или бездействия, които са довели до уронване на авторитета на службата. Във всеки отделен случай следва да са ясно посочени фактическите обстоятелства, за които ДНО приема, че осъществяват състав на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 5. ДНО е длъжен да установи точно обективната и субективната страна на вменените дисциплинарни простъпки, да даде точна правна квалификация на нарушенията на служебните задължения и на етичните правила, при и по повод заеманата длъжност и да наложи на служителя дисциплинарно наказание на съответното законово основание. В този смисъл Решение № 1979/13.02.2019 г. на ВАС по адм. дело № 1116/2018 г., Решение № 7872/12.06.2018 г. на ВАС по адм. дело № 8452/2017 г. В процесния случай, събраните материали в дисциплинарното производство, не доказват неизпълнение на служебни задължения и неспазване на етичните правила от страна на Стойчева. В оспорваната заповед, а и в материалите изготвени във хода на дисциплинарното производство, изложение на фактически обстоятелства свързани с неизпълнение на служебните задължения и неспазване на етичните правила няма. В заповедта има позоваване на писмото на СП. Бланкетно е посочено, че със своите действия, служителят е проявил поведение, с което уронва престижа на държавната служба станали достояние на обществеността и средствата за масово осведомяване, с което е нарушила разпоредбите на ЗДСл и КПСДА. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е игнорирал разпоредбата на чл. 219, ал. 1 НПК и, че за да е повдигнато обвинение, то в случая са налице достатъчно по обем, вид и характер доказателства, които са формирали убеждението, както на разследващия следовател, така и на наблюдаващия прокурор, относно виновността на извършеното деяние, реализиращо състава на престъпление по чл. 282, ал. 1 НК. Както правилно е отбелязал и решаващият съд, дисциплинарната отговорност на служителката е ангажирана поради привличането й като обвиняема в ДП. Дисциплинарният съвет не е извършил самостоятелно изследване на конкретни факти и обстоятелства, извън факта на привличане на Стойчева като обвиняем, за което ДФЗ е уведомен с писмо от СП, които да осъществяват нарушение на конкретни служебни задължения или етични правила за поведение. Привличането като обвиняем, без наказателното производство да е приключило с влязла в сила присъда, не е достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, тъй като противоречи на презумпцията за невиновност, прогласена от Конституцията на Република България, от чл. 16 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и чл. 6, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Вярно е, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и съгласно чл. 89, ал. 4 ЗДСл държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност. Но за ангажирането на дисциплинарната отговорност е необходимо, както се посочи по-горе, ДС и съответно ДНО, да установи конкретни действия и бездействия на служителя, представляващи дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗДСл., а в конкретния случай осъществяващи нарушения на служебните задължения и на етичните правила, уронващи престижа на службата. До влизане в сила на осъдителна присъда, за престъплението за което служителят е привлечен като обвиняем, при презумпцията за невиновност, не може да се ангажира отговорността на служителя, само заради привличането му като обвиняем. В случая административният орган не е установил конкретно поведение, което да съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл, за което да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Посочените като нарушени разпоредби на чл. 28, ал. 1 ЗДСл и чл. 17, ал. 1 КПСДА посочват принципното задължение на държавния служител при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот да има поведение, което не уронва престижа на службата, но това са общи и абстрактни правила. В хода на дисциплинарното производство факти, освен привличането като обвиняем на Стойчева, не са установени. Фактическия състав на престъпление, което носи признаците и обуславя нарушение и на етичните правила и/или на служебни задължения, трябва да бъде доказан по установения реда, за да съставлява основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон. Решението не е необосновано. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни. Касационното основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила е бланкетно, доколкото не се сочат конкретни такива допуснати от съда. В съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда твърдението за този порок на съдебния акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на процесуалния представител на ответника по касация. По делото ответникът по касация се представляваше от адвокат, като в договора за правна помощ (стр. 30) е посочено, че представителството е безплатно, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Искането следва да бъде уважено и на адв. Колева се присъди възнаграждение на основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 500 лв. С Определение № 479/19.12.2019 г. по адм. д. № 318/2019 г. АС – Сливен се е произнесъл по искането на адв. Колева за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Поради тази причина доводите в писмения отговор на ответника по касация и в касационната жалба за правилността/неправилността на това определение не следва да се разглеждат. Въпросът за присъждането на възнаграждение на адв. Колева за производството пред първата инстанция е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение