Решение № 11486 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2010 г.

Решение № 11486 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Георги Димитров Влъчков от гр. София, против решение № 5030/19.04.2010 г., постановено от тричленен състав на трето отделение на ВАС, по адм. д. № 7442/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, по пощата, в законния срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Георги Димитров Влъчков срещу заповед № V-2235/13.04.2009 г. на Министъра на вътрешните работни, за прекратяване на служебното му правоотношение като разузнавач първа степен в Дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност" при ГД "Криминална полиция" - МВР, категория "В". За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед а постановена в изискуемата форма, съдържа всички реквизити по чл. 269 от ППЗМВР и е издаден без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съответствие с приложимия материален закон. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона, изразяващи се в следното: В оспорената заповед е посочено, че служебното правоотношение се прекратява поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Наличието обаче на фактическите предпоставки на този текст не задължава адм. орган да прекрати служебното правоотношение. Решението следва да бъде мотивирано с конкретни съображения за всеки отделен случай. Такива мотиви в оспорената заповед липсват и я опорочават. Липсата на мотиви ограничава възможността на съда да прецени дали оспорения адм. акт е издаден в съответствие с целта на закона. Мотивите, поради които законодателят е въвел правната норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР са обосновани с възможността за освобождаване на служители, които не допринасят за ефективното изпълнение на задачите на ведомството или са показали нелоялност или некоректно поведение по отношение на службата в МВР. Или непосредствената цел на тази норма е свързана с дадена възможност за подбор на служителите и освобождаване на онези, които са неефективни, нелоялни и некоректни, но покриващи формалните изисквания на чл. 69 от КСО. Видно от доказателствата по делото, оценката на жалбоподателя като професионалист е отлична, същият не е наказван, развивал се е стъпаловидно в органите на МВР, което е гаранция за неговия опит и професионални качества. Становището на съда в обжалваното решение, че заповедта била мотивирана, е незаконосъобразно. Видно от събраните по делото писмени доказателства, жалбоподателят е освободен от длъжност на нова структура, в която не е назначаван. Същият не е подписвал акт за встъпване в длъжността, от която е уволнен, както и не му е връчвана заповед за назначаване на тази длъжност. Противният извод в оспореното решение е несъстоятелен. Дори и да се приеме, че служебното правоотношение е преобразувано, то съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР, държавните служители са назначават на длъжностите, които заемат. Ответната страна: Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител-юрк. Цонева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в законния срок, но по същество е неоснователна. Неоснователно е възражението на касатора за някакво по-конкретно мотивиране на административния акт. Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства и правилно е приел, че жалбоподателят има осигурителен стаж само в МВР по-голям от 25 години към момента на издаването на горецитирания административен акт на 13.04.09 г., което налага извода за прекратяването на служебното правоотношение на държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - наличие на стаж по смисъла на чл. 69, ал. 2 от КСО, без оглед на възрастта на служителя. Кодексът за социално осигуряване не създава някакви задължения по отношение на органа по назначаването, нито пък изключва приложимостта на предвиденото в специалния закон самостоятелно основание за прекратяването на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването, при наличието на осигурителен стаж от 25 години, от които поне две трети в системата на МВР, така че някакво допълнително мотивиране на заповедта за прекратяването на служебното правоотношение с жалбоподателя е напълно неоснователно и касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно доводите на страните и представените релевантни за спора доказателства, не е допуснал съществено процесуално нарушение и правилно е приложил материалния закон. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и правилно ги е приел за неоснователни. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е свързана с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО. Последната има специален характер и урежда условия за придобиване право на пенсия за изрично посочените в нея категории служители. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с държавния служител при наличието на предпоставките на чл. 69, ал. 2 от КСО. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО изрично урежда субективното право на държавните служители по ЗМВР да придобият право на пенсия, независимо от възрастта. Условията са две в кумулативност: двадесет и пет години осигурителен стаж и от него две трети да са действително изслужени като държавни служители в министерството. Те са налице по отношение на жалбоподателя. Наред с това новосъздадената правна възможност в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР да се прекрати служебното правоотношение е изцяло предоставена за реализиране на инициативата на административния орган. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил и взел пред вид обстоятелството дали има заповед за преназначаване във връзка с прекратяване на предшестващото правоотношение с него. От оспорената заповед е видно, че се прекратява служебното правоотношение на главен инспектор Георги Димитров Влъчков, разузнавач I степен при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР В Акта за сдаване на длъжност от 14.04.2009 г. е посочено, че главен инспектор Георги Димитров Влъчков, категория В, сдаде длъжността разузнавач 1 степен в 02 отдел "Икономика" при Д "ПОТП /бивша ГДБОП при ГДП-НСП-МВР/. Правилно съдът е приел, че съгласно § 3 от ПЗР на ЗМВР, служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, както и че доколкото заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР на ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение, то правоотношението ще е налице във вида след преобразуването му, по силата на закона. Съществувалото правоотношение между държавата и жалбоподателя не е било прекратено, според § 110 от ПЗР на ЗМВР, който текст препраща към чл. 87а от ЗДС, след създаването на новата структура в МВР, защото съществувалите щатове на държавните служители са преминали в новата структура. Според § 108, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР, Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите и пасивите на Национална служба "Полиция" и Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението". Това означава преминаване на всички права, задължения и съществуващи правоотношения от закритите структури към МВР, в това число и на съществувалото правоотношение между жалбоподателя и закритата структура. Съществувалото правоотношение на жалбоподателя като държавен служител е запазено по силата на закона. Неоснователен е и доводът, че в оспорената заповед липсвали мотиви. В нея е посочено, че служебното правоотношение се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването . Останалите доводи представляват лично и неправилно интерпретиране на целта на закона, конкретно на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като същата не регламентира освобождаване на служители, проявили некоректност или нелоялно отношение-такива предпоставки в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не се съдържат. По изложените съображения Петчленен състав на ВАС приема, че тричленният състав не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 от АПК и същото като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав,