Решение № 4489 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14786/2009 г.

Решение № 4489 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14786/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано по касационни жалби съответно на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП и на "Варненска строителна компания" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 110, ет. 2, офис № 6, представлявано от управителя Цветан Руменов Неделчев, против Решение № 1487 от 23.09.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 712 по описа за 2009 г., съответно в частта му, с която по жалба на "Варненска строителна компания" ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № 030801219/25.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 42/23.02.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 05 и 06.2007 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит съответно в размер на 605 лв. и 224 лв. по доставки на ЕТ "Реджеп Фейзичауш" и в тази, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против Ревизионен акт /РА/ № 030801219/25.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 42/23.02.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 05, 08, 10 и 11.2007 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 52 068,67 лв. по доставки на "Карт строй" ЕООД.

В касационната жалба на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, се твърди, че решението в частта му, с която е отменена част от РА е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът игнорирал липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за действителното осъществяване на доставките на дървен материал; не били представени и доказателства за предаване, превоз и съхранение на предмета на доставките. Изводът на съда за реалност на доставките бил изцяло необоснован, което довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът по тази жалба "Варненска строителна компания" ООД оспорва жалбата.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неизлагане на собствени мотиви за отказ на данъчен кредит, необсъждане на относими доказателства включително и неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, установяващо реалността на доставките. Не бил съобразен и РА, издаден на прекия доставчик, в който не били коригирани сумите на начисления ДДС от доставчика като изпълнител по процесните доставки. Иска се отмяна на решението в посочената част и отмяна на РА в тази част.

Ответникът по тази жалба Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, а по съществото им съдът съобрази следното:

1. По касационната жалба на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП.

Решението в тази му част е правилно.

Спорът е бил за реалността на доставките на дървен материал- греди, фактурирани от ЕТ "Реджеп Фейзичауш" с две фактури от м. 06 и 07.2007 г. Прекият доставчик е представил изисканите му при ревизията документи; установено е, че е търговец на едро на дървен материал, дал е обяснения, че транспортирането на материала става с транспорт на клиента. При ревизията е прието, че липсва доставка по процесните фактури поради непредставяне на доказателства за реалността на доставките от страна на предходен доставчик - "Лес строй" ЕООД по една фактура от м. 06.2007 г. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че ревизионният акт на прекия доставчик, за който не е било спорно отразяването на процесните фактури в дневници за продажби и справки-декларации за процесните периоди, в който акт е прието че доставката по фактурата на "Лес строй" ЕООД от м. 06.2007 г. на дървен материал-греди е реално осъществена има значение на косвено и решаващо доказателство за реалността и на процесните доставки. Задълбочени и правилни са мотивите на съда относно недоказването на данъчна измама по веригата на доставките, която да обоснове наказване на изрядния получател-ревизираното лице с отказ на данъчен кредит по процесните фактури. Неоправдани са касационните оплаквания, че прекият доставчик не разполагал с техническа обезпеченост за доставките. Още в ревизионното производство е представена писмена декларация на представляващия прекия доставчик и договор за наем на склад за дървен материал, а органите по приходите са приели, че доставчикът е търговец на едро с дървен материал.

1. По касационната жалба на ревизираното лице.

Спорът е бил по реалността на доставките на СМР- изкоп, извозване на земни маси, услуги с фадрома, бобкат и багер, направа на временен път, фактурирани на ревизираното лице от прекия доставчик "Карт строй" ЕООД. Последният на връчено искане за представяне на доказателства при ревизията не е представил доказателства, но в последствие е представил договор с ревизираното лице от 30.03.2007 г. и договори от м. 07.2007 г. на прекия доставчик като възложител за наемане на физическите лица Тоцко Йорданов, Николай Димитров, Йордан Йорданов и Михаил Дойчев с предмет услуги с челен товарач, изравняване на терен и изхвърляне на строителни отпадъци. С възражението против Ревизионния доклад са представени други договори със същите лица от м. 01.2007 г. и доказателства, че лицата Йордан Йорданов, Николай Димитров и Тошко Йорданов са собственици съответно на товарни автомобили и багер. С писмени декларации лицата Тошко Йорданов и Михаил Дойчев са потвърдили подписите си под договорите от м. 01.2007 г. и са оспорили тези под договорите от м. 07.2007 г. Доказателства за плащане на услугите на физическите лица не са представени, а от информационните масиви на НАП е установено, че тези лица не са декларирали доходи за процесните периоди. При тези доказателства обосновано първоинстанционният съд се е позовал на противоречието между представените в хода на ревизионното производство доказателства и обстоятелството, че договорът, който е основание за издаване на процесните фактури е с дата, следваща тези на договорите за наемане на подизпълнители от страна на прекия доставчик. Обоснован е изводът на съда, че само доказателства за собственост на товарни автомобили и правоспособност за управлението им от страна на физически лица не е достатъчно, за да се приеме, че именно тези лица са извършили като подизпълнители процесните доставки и в крайна сметка да се заключи, че реалността на последните е доказана. Не са оправдани касационните оплаквания за необсъждане на представените доказателства и неизлагане на мотиви за потвърждаване на отказа на данъчен кредит. Мотивите на съда относно представения РА на прекия доставчик се споделят напълно от настоящия състав на касационната инстанция. Процесните фактури са осчетоводени от доставчика през м. 12.2007 г., който данъчен период не е бил предмет на ревизията на прекия доставчик, а и в представения РА на доставчика процесните доставки не са коментирани конкретно, за да се приеме, че с РА на доставчика е потвърдено начисляване на ДДС по тези доставки, по които с процесния РА се отказва данъчен кредит на получателя.

Предвид всичко изложено решението и в тази част следва да се остави в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение