Решение № 287 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5333/2007 г.

Решение № 287 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5333/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2 ПЗР на ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Габровския окръжен съд, постановено под № 193 на 20.07.2007 г. по в. гр. дело № 177/2007 г., с което е отменено изцяло решение № 173 от 6.04.2007 г. по гр. дело № 591/2006 г. на Габровския районен съд, съгласно чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) спорът е решен по същество като е осъдена ТПК"Б" със седалище и адрес на управление гр. Г. да заплати на К. Г. К. като управител на едноличен търговец(ЕТ)"Е", гр. Г. сумата от 1 852,55 лева на основание чл. 190, ал. 2 ЗЗД, със законната лихва от 10.03.2006 г., а в останалата част искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Касаторът /ищец/ К. Г. К., ЕТ с фирма "Е" е недоволен от въззивното решение в отхвърлената част за сумата 7 200 лева, представляваща стойност за двете сгради, неправилно продадени му от ответника както и за 1 239 лева, обезщетение за лихви за забавено плащане с разноските по делото като счита, че е незаконосъобразно и необосновано. Касаторът /ответник/ ТПК"Б", представлявана от М. Д. от АК Г. е недоволна от съдебния акт в уважената част на иска като счита, че е неправилно понеже е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано тъй като процесните сгради не са държавна собственост. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че купувачът не е отстранен от имота, но за него съществува реална заплаха от предстоящо или евентуално отстраняване, а е установено, че ищецът е добросъвестен купувач и при закупуване на имота не е знаел, че две от сградите са собственост на трето лице, при което искът е основателен само за сградата от 21 кв. м. и има право да иска връщане на платената сума за нея. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Разгледани по същество се явяват неоснователни. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. При условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. При верен и точен анализ на събрания по делото доказателствен материал решаващият съд законосъобразно е приел за безспорно установено по делото, че ищецът - ЕТ при закупуване на имота от ответната Т. през 2005 г. не е знаел, че процесната сграда с площ от 21 кв. м. е на трето лице - НЕК,АД, клон "Е", поради което на основание чл. 190, ал. 2 ЗЗД е осъдена да заплати на ищеца общо 1 852,55 лева, от които 1 553,80 лева платената сума за сградата при покупко-продажбата и 183,75 лева, представляваща пропуснати ползи за периода от 15.09.2005 г. до 10.03.2006 г. съобразно заключението на изслушаната експертиза, приета при отчитане изискването на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.). Съобразено е, че този имот, построен през 1973 г. като трафопост в местността "Х" е актуван на НЕК, АД, клон Г. с акт за държавна собственост № /29.07.1994 г. Взето е предвид, че трафопостовете, включително и монтажните съоръжения в тях са държавна собственост и са включени в капитала на НЕК, АД при съобразяване и на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, § 67, ал. 9 ПЗР. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационните жалби следва да се оставят без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, хип.1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение