Решение № 15075 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2020 г.

Решение № 15075 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Стефанов, чрез адв. Н. Вълков срещу решение № 48 от 08.05.2020 г. по адм. дело № 6 по описа за 2020 г. на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121 К-14274 от 06.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи относно наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебно правоотношение. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Ответната страна по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Стоев оспорва същата. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Габрово е образувано въз основа на жалба с вх. № СДА-01-80 от 15.01.2020 г. от М. Стефанов, в качеството му на старши инспектор, началник на група "Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Габрово срещу заповед № 8121 К-14274 от 06.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи. С нея му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в Областна дирекция на МВР - Габрово при МВР. От фактическа страна съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден за две деяния, а именно регистриране на инкриминирано МПС – Тойота "Ланд Круизер", без правно основание и държане на боеприпаси за огнестрелно оръжие (бойни патрони), без да има разрешение за това. Първото е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а именно "неизпълнение на служебни задължения", съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ: използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица и т. 8: злоупотреба с власт или доверие, поради нарушение на вменените му с длъжностна характеристика задължения да организира, ръководи и контролира изпълнението на задачите на групата, свързани с регистрацията на ПС, издаването на СУМПС, да организира и контролира изпълнението на задачите на групата по контрола на издаването на документи за управление на МПС. То е определено и като дисциплинарно нарушение чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, а именно "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нарушение по т. 19, т. 24, т. 25, т. 42, т. 45 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи). За второто нарушение е прието, че представлява дисциплинарно такова по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР т. 15, т. 16, т. 19 и т. 20), е държане на боеприпаси за огнестрелно оръжие (бойни патрони), без да има разрешение за това, което е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата). Прието е, че дисциплинарното производството е образувано със заповед на министъра на вътрешните работи от 31 юли 2018 г., като проверяваните данни са свързани с това, че служителят е привлечен като обвиняем по досъдебно производство /ДП/ № 31 от 2018 г., по описа на Специализирана прокуратура /СП/ за това, че от началото на месец януари 2016 г. до 20 юли 2018 г., на територията в страната и в чужбина е участвал в организирана престъпна група /ОПГ/, с цел да извърши престъпления по чл. 308, ал. 3, във вр. с ал. 2 от НК, по чл. 345а, ал. 1 от НК и по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. В цитираната заповед е посочено, че старши инспектор Стефанов е отстранен временно от длъжност поради това, че му е наложена мярка "задържане под стража", като е разпоредено изземване на служебната му карта, личния му знак и служебното му оръжие, до отпадане на основанията за отстраняване. С поведението си служителят е довел до загубване на доверието в МВР, станало е достояние на трети лица и е уронило авторитета и престижа на МВР. От правна страна Административен съд – Габрово е установил, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, а именно министъра на вътрешните работи, с оглед нормата на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила и изискванията за форма на акта, както и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлена жалбата на М. Стефанов като неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е направил подробен анализ на събраните доказателства относно двете извършени нарушения от страна на М. Стефанов в хипотезите на чл. 194, ал. 2, т. 2 (неизпълнение на служебни задължения) и т. 4 (неспазване правилата на ЕК за поведение на държавните служители в МВР) от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а именно деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не е доказано обстоятелството, че старши инспектор М. Стефанов е участвал в регистрацията на МПС "Тойота Ланд Круизер", в качеството му на началник група "Моторни превозни средства, водачи и административно- наказателна дейност", в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Габрово. От доказателствата по делото съдът правилно е установил, че на 21.07.2018 г. той е привлечен като обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 31 от 2018 г. по описа на Специализирана прокуратура (СП) за това, че от началото на месец януари 2016 г. до 20.07.2018 г. на територията в страната и в чужбина е участвал в организирана престъпна група (ОПГ), с цел да извърши престъпления по чл. 308, ал. 3, във вр. с ал. 2 от НК, по чл. 345а, ал. 1 от НК и по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК и поради това обстоятелство на служителя е наложена мярка "задържане под стража" по реда на чл. 64 от НПК от Специализирания наказателен съд. Деянието се изразява в допускане да бъде регистрирано инкриминираното МПС с цел лична облага и облага на трети лица. Въз основа на тези данни със заповедта за образуване на дисциплинарно производство М. Стефанов е отстранен от длъжност от датата на задържането му, с оглед предвиденото основание в чл. 214, ал. 3 от ЗМВР. След като мярката за неотклонение "задържане под стража" е отменена и съответно е отпаднало основанието по цитираната норма, служителят е отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Това е осъществено със заповед рег. № 8121 к-8265 от 02.04.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която е и удължен срока на провеждане на дисциплинарното производство. Впоследствие М. Стефанов е отстранен и по реда на чл. 69 от НПК с определение на СНС по НЧД № 1085 от 2019 г., потвърдено от Апелативния специализиран наказателен съд по ВНЧД № 153 от 2019 г. По дисциплинарното производство са приобщени материали по воденото срещу длъжностното лице ДП № 31 от 2018 г. по описа на СП – София и това по ДП № 51 от 2018 г. по описа на ОСлО при ОП - Ловеч. От представените пред СП – София доказателства и от заключението на изготвената експертиза от 13.11.2019 г. е видно, че М. Стефанов е изпълнител на подписа в свидетелството за регистрация на процесния автомобил, идентифициран подробно по делото. С полагането на подписа си е удостоверил неверни данни, послужили за регистрация на превозното средство, без да извърши проверка в пълен обем. Установено е, че освен че е допуснал да бъде регистриран този автомобил (подробно идентифициран от административния орган в обобщената справка от дисциплинарното производство и в заповедта, предмет на настоящия спор), с неистински документи относно собствеността му и с манипулирани (пренабити) номера на рама/шаси и двигател, служителят активно е съдействал за регистрацията на моторното превозно средство. С действията си М. Стефанов е нарушил служебната дисциплина, не е спазил реда за регистрация на МПС, утвърден от директора на ОД на МВР - Габрово и не на последно място е нарушил вменените му с длъжностната характеристика служебни задължения, което е довело до регистрация на инкриминирано МПС. Обосновано инстанцията по същество е счела, че извършеното нарушение представлява дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ от ЗМВР – "използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица", за което законодателят е предвидил налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съдействайки да извърши регистрацията на процесното МПС е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. последно - "неизпълнение на заповедите и разпорежданията... на преките ръководители", от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР – "злоупотреба с власт или доверие", за които също е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". По отношение на второто деяние административният съд е достигнал до законосъобразен извод, че касаторът е извършил вмененото му нарушение относно намерените боеприпаса за огнестрелно оръжие - 18 бр. патрони калибър 30-09 Sprg. и 82 бр. патрони калибър 9 х19 на 20.07.2018. в неговата къща в с. Драгановци, община Габрово. От доказателствата по делото се установява, че посочените боеприпаси не са били съхранявани с оглед законоустановения ред, уреден в ЗОБВВПИ. Също така 32 броя от патрони са надвишавали допустимите ограничения за придобиване и съхранение на боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие, предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ, и при липса на разрешение за съхранение на боеприпаси, с оглед регламентацията на чл. 56, ал. 1, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ЗОБВВПИ. С оглед изложеното, съдът намира, че и второто нарушение е доказано от обективна и субективна страна в смисъла, в който инстанцията по същество е приела. То е квалифицирано правилно като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, и на т. 15, т. 16, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, както и предходното нарушение, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Относно възражението направено както пред първоинстанционния съд, така и в настоящото касационно производство, че на 02.04.2019 г. жалбоподателят е депозирал в деловодството на ОД на МВР – Габрово молба за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, по повод на която не е постановен акт от министъра на вътрешните работи, а е издадена процесната заповедта за наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение", следва да се посочи, че с оглед нормата на чл. 226, ал. 7 от ЗМВР, служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т. 2, т. 4, т. 13, т. 14 и т. 15 при образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Към датата на подаване на заявлението от страна на М. Стефанов вече е било образувано дисциплинарното му производство, а именно на 31.07.2018 г., като същото не е спирано или прекъсвано и поради това по искането за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, т. е. по собствено желание, не се дължи произнасяне. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да се присъдят претендираните от ответната страна съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция, а именно за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв., на основание чл. 78, ал. 5 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Разпоредбата на чл. 25 от същата не намира приложение, което се обуславя от характера на настоящото съдебно производство като административно и от защитимия интерес, който е нематериален. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,