Решение № 6221 от 23.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Варева, срещу решение 737/14.10.2021 г., постановено по адм. дело 186/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта с която е отхвърлен иска й за неимуществени вреди над присъдения размер от 4 000 лева до 10 000 лв., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение считано от 25.11.2017 г. до окончателното изплащане. Поддържа доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат иска й за неимуществени вреди до размер на 10 000 лева, както и акцесорната претенция за лихва върху обезщетението считано от 25.11.2017 г. Претендира разноски. Ответната страна Община Белово, чрез процесуалния й представител адв. Даскалова, в съдебно заседание и в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административния съд Пазарджик се е развило по исковата молба на П. Варева против Община Белово, с която, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е предявила иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменен незаконосъобразен административен акт - Заповед 197/16.07.2015 г. на кмета на Община Белово, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: Едноетажна сграда 1 (03592.5.28.1) с размери 6,00м./4,00 м. и двуетажна сграда 2 (03592.5.28.2) с размери 8,00м./4,60 м., находящи се в поземлен имот с идентификатор 03592.5.28 по кадастралната карта на гр. Белово, землище Белово, местност [наименование] в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението считано от 25.11.2015 г. - датата на изпълнение на заповедта до окончателното му изплащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за неимуществени вреди, като го е уважил до размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска 25.11.2020 г. до окончателно изплащане на сумата. В останалата част е отхвърлил иска, като неоснователен. В мотивите си към решението съдът е приел, че от доказателствата по делото са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като размерът на обезщетението е определил при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Уважил е и акцесорния иск за присъждане на лихви върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба. Решението е валидно, допустимо и частично правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил и своите правни изводи. Несъстоятелно е твърдението, посочено в касационната жалба, че решението на съда е необосновано. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени тези фактически положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Посочени са и обстоятелствата, изложени в исковата молба, но останали недоказани в съдебното производство. Несъгласието на страните с правилните изводи не съда не основава необоснованост на решението. Наведените доводи във връзка с определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. В случая размерът на обезщетението е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Състоянието на ищцата е установено от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психологическа експертиза и показанията на допуснатите и разпитани по делото свидетели, които установяват надлежно обективното състояние, посочено в исковата молба, което обективно състояние обуславя основателност и доказаност на претенцията в приетия от съда размер. Съобразно практиката на българските съдилища при подобни правни спорове, впредвид срока, в който е търпяно неблагоприятното въздействие на отменения административен акт, настоящият съд намира, че присъденият размер от 4 000 лв. като обезщетение отговаря на изискванията на понятието "по справедливост" на чл. 52 ЗЗД. По отношение акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, съдът е отчел частичното й погасяване поради давност по чл. 111, б. в от ЗЗД, но неправилно е определил началния момент, от който се дължи. Погасителната давност е започнала да тече от влизане в сила на окончателното решение за отмяна на Заповед 197/16.07.2015 г. на кмета на Община Белово Решение 8722/05.07.2017 г., постановено по адм. 881/2017 г. по описа на Върховен административен съд, т.е от 05.07.2017 г., което налага извода, че давността за вземането за лихви върху сумата на иска е изтекла за периода, предхождащ с три години датата на завеждане на иска. В случая исковата молба за обезщетение е подадена на 25.11.2020 г. и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението е основателно за непогасената по давност част от вземането за лихва, считано от 25.11.2017 г. За периода преди тази дата (05.07.2017 г. 25.11.2017 г.) искането за лихва е погасено по давност. С оглед гореизложеното обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 25.11.2017 г. до 25.11.2020 г. следва да бъде отменено. В останалата част настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателно, но не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за извършени такива. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение